НАЕМАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наемам1 и от наемам се. За разлика от епохата на импресионистите, сега не е толкова трудно за художника да стигне до изложбената зала, стига, разбира се, да има средства за нейното наемане. Хр. Ковачев-ски, СК, 72. Силни економически съображения президираха както при нагласяването костюмите, тъй и при наемането театралната зала и декорирането на сцената. Ив. Вазов, Съч. VI, 26. Чифликчийски семейства, работници за наемане, панаирски търговци, всички са си дали среща в тая лятна сутрин на пазара в Арл. К. Константинов, ПЗ, 114.
НАЕМАНЕ2, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от наемам2 и от наемам се; наемване2, поемане.
НАЕМАНЕ3, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от наемам3 и от наемам се; поемане.
НАЕМАНЕ4, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от наемам се1; нагърбване.
НАЕМАНЕ5, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от наемам се2; заякване, съвземане, оправяне.
НАЕМА СЕ1. Вж. наемам се1.
НАЕМА СЕ2. Вж. н а е м а м с е2.
НАЕМАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което ползва под . наем нещо (жилище, помещение, земя,превозно средство и др.). Наемателят остана сам и изпълняваше точно нарежданията на хазяйката. Заключваше входната врата, затягаше крана на чешмата в кухнята. Св. Минков,' РТК, 41. Личеше, че бившият наемател е бил човек с културни навици, акуратен и чист. П. Незнакомое, БЧ, 60. Ние нямахме собствена къща и живеехме като наематели в различни квартали. К. Константинов, ППГ, 22.
НАЕМАТЕЛКА ж. Жена наемател. В третата стая живееше като наемателка на Страшимиров писателката Ана Карима. СбАСЕП, 77.
НАЕМАТЕЛСКЙ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до наемател, който е свързан с наемател. Наемателски интереси.
НАЕМ A4 м. Индив. Наемател. У Кула се настани нов наемач, Транков. Ив. Вазов, Съч. XI, 135.
НАЕМВАМ1, -аш, несв.\ наемна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, наёмнат, св., прех. Остар. Наемам1. В същото време тя заръча да изчистят каруците и да наем-нат .. коне. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 307. наемвам се, наемна се страд. Черногорци досега не са давали да ся наемва войска с пари от них, пак може и сега да не щат. БДн, 1857, бр. 10, 39.
НАЕМВАМ2, -аш, несв.\ наемна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, наёмнат, св., прех. Диал. Наемам2, поемам. Мария платно събира, / отива да го набелва / на тиха бяла Росица. / .. / На бели камък стъпала, / бяло си платно наемва. Нар. пес., СбВСт, 56. Като са мома ожени, /мъжки кахъри наемва. Нар. пес., СбНУ X, 33. наемвам се, наемна се страд.
НАЕМВАМ СЕ1, -аш се, несв.\ наемна се, -еш се, мин. св. наемнах се, св., непрех. Остар. и диал. Наемам се1; нагърбвам се. — Поотлекна ми, дядо Тодоре, рече болният, трий още.. —Да не те лъжа — не се наемвам на такава рана, в която може и куршумът да е вътре. Ц. Гинчев, ГК, 266. Ся-кога са намерваше накрая на леса един дър-вар със сина си, които показваха на пътниците прекрасна гостиница, близолежаща,..; детето даже са наемваше да ги заведе. Н. Михайловски, ПА (превод), 56-57. Ако той ся разболее, тя с най-голямо усърдие ся наемва за лекуванието му. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 41. Обзалагал са овчери, /.. / който Марийка измами, / голям обзалог жа земе — /.. /Никой са не е наемнал. Нар. пес., СбНУ XLVI, 185.
НАЕМВАМ СЕ2, -аш се, несв.\ наемна се, -еш се, мин. св. — ах се, св., непрех. Диал. Правя усилие за нещо, с усилие правя някакво движение, повдигам се или тръгвам, насочвам се нанякъде; напъвам се. Вранка наколеничи, лениво се наемна няколко пъти и стана. Ил. Волен, МДС, 91. Телич изруга, заби пети в земята, сви се с наведена глава и като се наемна, дигна свирджията.
H. Кирилов, ПД, 21. Тъкмо когато слугинята се наемна да прескочи вадичката.., Кирил й тури крак. Т. Харманджиев, КЕД, 99.
НАЕМВАНЕ1 ср. Остар. Отгл. съш. от наемвам1 и от наемвам се; наемане1, наемнуване1.
НАЕМВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от наемвам2 и от наемвам се; наемане2, поемане, наемнуване2.
НАЕМВАНЕ3 ср. Диал. Отгл. същ. от наемвам се1; наемане4.
НАЕМВАНЕ4 ср. Диал. Отгл. същ. от наемвам се2; напъване.
НАЕМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил.
I. За уювек — който е нает, ангажиран за определена работа, дейност срещу заплащане. Развитието на капиталистически отношения в страната води неизбежно., до възникването на нови класи — буржоазия и наемни работници. Ист. X и XI кл, 119. Големите богатства позволили на Иван-Асен II да създаде силна наемна войска от куман-ски наемници. Ист. VII кл, 36. Българите изведнъж се видяха, че ги третират не като безкористни съюзници, а като наемна войска от нехранимайковци. Ив.Вазов, Съч. VI, 101. Ние пак срещаме в числото на спомагателните или на наемните войски тие.. хуни. Хр. Ботев, СПДБ (превод), 55.
