за товара, който влачи — всичко това щеше да се плаща въз основа на натовареното тегло. П. Спасов, ХлХ, 210. Хазаите бяха млади, бездетни, донякъде стиснати и дребнави, но много почтени хорица. Старшия-та веднага забеляза това и се съгласи на не много ниския наем, който поискаха. Д. Димов, Т, 89. Стар ерген, Йонко Острото имаше градини, добитък, лозя, колиба.. Събираше наеми от къщите и дюкяните си в най-хубавите места на града. Ст. Мокрев, ЗИ, 276.
◇ Давам си задника под наем. Разг. Грубо. В услуга съм на някого или на много хора. Под наем. Срещу заплащане за времнно ползуване. Беше обикновена провинциална къща на един етаж, с четири стаи, три от които се даваха под наем. К. Константинов, ППГ, 318. Баща му, старият воденичар Иван Трифонов, от дълги години вземаше под наем воденици и с това си вадеше хляба. Г. Караславов ОХ I, 409. Селяните се наговаряха едни други да си помагат на оран. Купуваха и продаваха добитък и търсеха ниви под наем. К. Петканов, СВ, 193. Свободен наем. Ненормиран наем, който се определя от договарящите се страни. Една юнска вечер .. аз се отбих в старото селище да питам за квартира на свободен наем. К. Калчев, ДНГ, 59. — Добър ден! .. Имали сте свободна стая...? — Квартира? Господи! — въздъхна хазайката .. — На свободен наем. Н. Каралиева, Н, 111.
НАЕМА1. Вж. наемам1.
НАЕМА2. Вж. наемам2.
НАЕМА3. Вж. наемам3.
НАЕМАМ1, -аш, несв.; наема, -еш, мин. св. наех, прич. мин. страд. нает, св., прех.
1. Вземам нещо под наем. Жилището на То-росян съопгветствуваше винаги на успеха му в търговията. Когато пропадаше, арменецът наемаше евтин апартамент, а когато се издигаше, живееше като княз. Д. Димов, Т, 132. Защо бе наел Яворов тази неподходяща за поет квартира в най-шумна-та, в търговската част на града? М. Кремен, РЯ, 53. Много често летовници наемаха моторницата за кратки разходки из залива или за по-далечни екскурзии до Анхиа-лр или Емине. П. Вежинов, ДБ, 8. Двамата наели една градина и започнали да садят зеленчук. А. Каралийчев, ПГ, 53. //Заплащам, обикн. на собственика на файтон или друго превозно средство, за да ме вози или
\з^,да ми предостави превозното средство за временно ползване; вземам. Чона Василица Добрева излезе от затвора един съботен ден, следобед. Цанко на своя глава нае един файтон и тържествено я откара вкъщи.
В. Геновска, СГ, 192. Наеха кола и обиколиха цялото крайбрежие. А Наех велосипед за два дни.
2. Вземам, привличам някого за временна работа срещу заплащане и при определени
условия. По времето, когато баба Ставру-ла останала вдовица и решила да си построи вила в кьошковете, наела майстор да издяла камъни с разни украси за оградата. П. Славински, МСК, 12. Веднъж баща му си дошъл .. и казал, че му е намерил добра работа в голямото село, което се белеело в равнината. Някакъв богат селянин се съгласил да наеме момчето, за да пасе добитъка му. П. Стъпов, ГОВ, 14. Най-после той намери работа — наеха го за цигулар в струнния оркестър, който всяка вечер свиреше в бирария „Здравец“. А. Гуляшки, Л, 11. Димитър малко пътуваше — колкото да сложи в някое темпло нарисуваните от него икони .. Когато вземеше пари, наемаше пазванти да го пазят по пътя. Вл. Свинти-ла, СЗЗ, 66. наемам се, наема се страд. — Вдругиден почваме беритбата [на гроздето]. Трябва да се наеме още една кола за гарата. К. Константинов, СЧЗ, 180. На другия ден ханът на Кольо Ямуков се нае за десетина деня от дикиджийския [обущарския] еснаф. Осем от стаите станаха училище за майсторите. Д. Немиров, Б, 84.
НАЕМАМ2, -аш, несв. ; наема, -еш, мин. св. наех, прич. мин. страд. нает, св., прех. Диал. Вземам, обикн. много неща; наем-вам2, поемам. Наема [Здравка] платната на ръце и отива към плочата да ги буха. Ц. Церковски, ТЗ, 98. наемам се, наема се страд.
НАЕМАМ3, -аш, несв.; наема, -еш, мин. св. наех, прич. мин. страд. нает, св., прех. Диал. Поемам, тръгвам, като обикн. изкачвам нещо. Връвели, что са връвели, / наели гора зелена, / настали поле широко. Н. Геров, РБЯ III, 158. наемам се, наема се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАЕМАМ СЕ1, -аш се, несв.; наема се, -еш се, мин. св. наех се, св., непрех. Заемам се да правя нещо, обикн. трудно или неприятно; нагърбвам се. Повествователят, който се е наел да рисува живота, няма право да премижава пред мрачните му страни. Ив. Вазов, Съч. IX, 218. Влезлите имаха важни и надути лица, сякаш искаха да покажат, че те са се наели с една работа, която не е за всички. И. Йовков, Ж 1945, 21. Появила се мечка стръвница, та изпояла момите по кладенците, бабите по огнищата, старците по механите, децата по улиците. Никой се не наел мечката да убие, селото от зло да отърве. Елин Пелин, ПР, 143. Сега,.., според както познавам онез места и кървавата история на тези места,.., аз се не наемам да мина през това място нощя сам. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 48.
НАЕМАМ СЕ2, -аш се, несв.; наема се, -еш се, мин. св. наех се, св., непрех. Диал. Съвземам се, оправям се, заяквам, обикн. след боледуване; наемнувам2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
