Page:RBE Tom10.djvu/183

пес., СбВСт, 648. Йован Стояну думаше: / „Бае ле, байчо Стояне, / ти ореш с брези биволе, / яз ора с малки волове — / та па те, байчо, наборах / четири бразди повече/“ Нар. пес., XLIV, 377. надоравам се, надора се страд.

НАДОРАВАМ СЕ несв., непрех. Състезавам се, надпреварвам се с някого по оране, като се стремя да изора повече.

НАДОРАВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от надоравам и от надоравам се.

НАДОРБИТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Анат. Който се намира, разположен е над орбитата на очната яма. Скулите, на-дорбитните дъги и долната челюст са силно увеличени и изпъкнали. М. Василев и др., ВБ, 513.

НАДОРВАМ, -аш, несв. (диал.); надора, -ёш, мин. св. -ах, св., прех. Надоравам. Па азе с малки волове, / та па си бая надорвам / с четири бразди повече. Нар. пес., СбНУ XXXI, 147. надорвам се, надора се страд. НАДОРВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Надоравам се. С биволиците на Елисей Лазов ореше един младеж от долната махала на селото. На Елисея му се струваше, че младежът се надорва с някого, че много ги гони, че ги бие. И. Волен, МДС, 162.

НАДОСАДЯ. Вж. надосаждам.

НАДОСАЖДАМ, -аш, несв.; надосадя, -йш, мин. св. -йх, св., непрех. Диал. Досаждам много някому.

— От Сг. Младенов, Етимологически и правописен речник..., 1941.

НАДОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Техн. Надосов.

НАДОСНОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който е разположен, намира се над основата на нещо. Марка 90 — бетон със 150 кг цимент, служи за надосновни стени, изложени на атмосферни влияния. Вл. Брънеков и др., СД, 178.

НАДОСОВ, а, -о, мн. -и, прил. Техн. Който е разположен, намира се над някаква ос; надосен.

НАДОСТИГАМ, -аш, несв.; надостйгна,

-еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, надостй-гнат, св., прех. и непрех. Рядко. Обикн. мн. и 3 л. ед. Достигаме мнозина или всички, на-достигам се, надостйгна се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАДОСТЙГНА. Вж. надостигам.

^ НАДОХОЖДАМ, -аш, несв. (разг.); надойда, -еш, мин. св. надойдох и (съкр. разг.) надода, -еш, мин. св. надодох, прич. мин. св. деят. надошъл и надошёл, -шла, -шло, мн. -шлй, св., непрех. Само мн. и 3 л. ед. Дохождаме в голям брой, много, мнозина или всички. Ще надойдат на сватбата все отбрани хора, кой с бомбе, кой с копринена кърпич-ка и с ръкавици от свинска кожа. Св. Минков, РТК, 118. На определения час тук се стече небивало множество. От всички краища бяха надошли хора да видят Ян Биби-ян. Елин Пелин, ЯБЛ, 40. Като мина харман, че като набодоха ония турлаци с талиги, иззеха що керемиди имаше. Й. Йовков, ЖС, 9. Надохождат зяпачи, / всеки хвърля петаче. / Меца друса гърбица, / пълни Манго торбица. СбХ, 83. Колкото по-силничко ся притисна с гребена, толкоз повече кожата ся трие и с това повечко кръв надохож-да. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 13.

— Друга (диал.) форма: надохаждам.

НАДОХОЖДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от надохождам.

— Друга (диал.) форма: надохаждане.

НАДОЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е разположен, намира се над окото, очите. Главата на горилата е голяма. Черепът има големи надочни издатини и силно развити черепни костни гребени. Г. Марков, 4M, 16. "Те [маймуните] стояха на една гола площ и се занимаваха с търсене на бамбукова слама. Те бяха малки, с гола кожа, със силно изпъкнали надочни кости (вежди). ПН, 1932, кн. 3, 35. От приложената рисунка на черепа се вижда,.. Отчупена е едната надочна кост. ПН, 1932, кн. 3, 46.

НАДОЯ. Вж. надояваминадойвам.

НАДОЯВАМ, -аш, несв.; надоя, -ойш, мин. св. -ойх, пое. надой и надой, св., прех.

1. Доя известно количество (мляко). Овчарят надои паница мляко, даде им комат хляб и побърза да се измъкне с овцете. А. Гуляшки, ДМС, 56. А пък млякото надоя-ваха по няколко кофи — да се къпеш в него, дето има една приказка. Кр. Григоров, Р, 141. Искаше му се да се залови за работа, сам да нахрани кравите, сам да надои цял гюм мляко. В. Ченков, ПС, 38.

2. Диал. За кърмачка — накърмям, набоза-вам. Отсичах по някоя ръкойка с маминия сърп, дорде да надои [мама] малкото и си почине, ала това бе.повече на шега. Кр. Григоров, Н, 104. Детето заплака. Трябваше да го почистя, да го надоя и да го приспя. Ст. Чилингиров, РК, 249. — Ох, гладно, гладно е, горкото, — .. — Надой го, булка, надой го, — рекоха другите жени. Елин Пелин, Съч. I, 187. надоявам се, надоя се страд, надоявам си, надоя си възвр.

НАДОЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надоявам и от надоявам се.

НАДПАРТЕРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който е разположен, намира се над партер. При двуетажни паянтови сгради вторият етаж започва също с хоризонтал-на подложна греда.., която лежи вече върху надпартерния гредоред. Вл. Брънеков и др., СД, 67. Надпартерен етаж. Над пар терен апартамент. Надпартерна козирка.

НАДПАРТИЕН, -и`йна, -и`йно, мн.