-и`йни, прил. Който не е свързан с идеологията на някаква партия. Надпартиен печат. Надпартийно правителство. Надпартийни проблеми.
НАДПАРТИ`ЙНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от надпартиен. Сега той ценеше проявите на независимост, надпартий-ност и смелост у Михалаки Георгиев. СбЦГМГ, 146.
НАДПЕЯ. Вж. надпявам.
НАДПИВАМ, -аш, несв.; надпйя, -йеш, мин. св. надпйх, прич. мин. страд. надпйт, св., прех. Пия повече от някого, надминавам в пиене някого. Пръв го [Момчил] стигна Гюра пияница, / шчо надпива триесе юнака; / него Вранчо сос копита сгази. Нар. пес., СбНУ ХЬУШ, 48. надпивам се, надпия се страд.
НАДПИВАМ СЕ несв., непрех. Състезавам се, надпреварвам се с някого по пиене, обикн. на спиртни питиета. Отговаря арапина: / Ази търся краляв Марка, / пофали-дса краляв Марка, / че си пие млого вино, / ази додох вино да пием, / да пием да са над-пиваме. Нар. пес., СбНУ XXVI, 147. Седнали са три делии, /.. Вино пият, надпиват се. Нар. пес., СбВСт, 120.
НАДПЙВАНЕ, Мн. -ия, ср. Отгл. същ. от надпивам и от надпивам се. В най-усил-нопго време правят събори за надпяване и масови срещи за надпиване, на които вместо лисици... ловят кокошки. Хр. Пелитев, АЧ, 16.
НАДПЙРАМ СЕ, -аш се, несв., непрех.
1. Остар. и диал. Препирам се, споря с някого. Дохажда и другият, Фотев: карат се, надпират се, все троицата. Ив. Вазов, Съч. XIX, 82. Като взеха да се надпират вкъщи за текезесето, той думаше: — Да си дам имота и добитъка, ами аз какво ще правя? И. Волен, МДС, 223. Малкото [крепости], що можах да видя, ми дават една висока идея за деятелността на Юстиниана, а в същето време подаде ми са случай да си съставя едно мнение заради историческата им важност, за която толкоз са надпи-ра Прокопий. Лет., 1876, 132. Фустанче ми крои [терзийчето], мамо /със очи ми клима, / харбали набира, мамо, / със мен са надпи-ра. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 184.
2. Остар. Надпреварвам се, състезавам се. Край нашата къща имаше един ров .. и ние — дечурлията се подпираме и мъчим да го прескокнем. Н. Бончев, Р (превод), 15. Две стихии ся надпират измежду си, аристократическата и републиканската. ЦВ, 1849, бр. 54, 18-19. У гръците и у романите тичането е било едно обучение на почет; то е отваряло олимпийските млого прочути игри, дето людието са ходили от сичките страни на ветий свят, да са надпират за венците. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 6, 21.
НАДПЙРАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от надпирам се. Селяните се разделиха на две. Едните слушаха радиото, другите отиваха за съвет при дядо Цоло. Така в разправии и надпирания дойде време за вършитба. О. Василев, УП, 14.
НАДПИС м. и (остар.) ж. Кратък текст, написан над, върху нещо или на външната страна на нещо. Ако се приближеше някой до ниската врата на тая кръчма,.., щеше да види .. една вапцана дъска със следую-щия надпис: Народна кръчма на знаменосецът! Ив. Вазов, Съч. VI, 3. Освен това писмо генералният директор продиктува до клоновете и второ, което носеше надпис „лично поверително“ и в което нещата се разглеждаха по-откровено. Д. Димов, Т, 256. Няколко дни по-късно в Дебрища пристигнаха Никола Нешев и Любен Расков,.. Донесоха те в Дебрища и знаме от червена коприна с надпис „Свобода или смърт“. Д. Талев, И, 503-504. Ян Бибиян пое с вълнение книгата и почна учудено да се взира в надписа на кориците. Елин Пелин, ЯБЛ, 18. // Археол. Текст, написан върху траен материал (камък, метал, глинена плочка, дърво и др.). Според датата, която ний послеЬне открихме в една надпис арабска над главния вход на тази джамия — види са, че той [паметникът] по-късно бил въздигнат. Т. Шишков, ИБН, 263. Последните царе от Първото българско царство, във всички свои надписи са подчертавали, че са българи, български владетели. К, 1968, кн. 8, 1. Асирийско-вавилонските паметници често са покрити с тъй називаемите клинообраз-ни надписи. Н. Михайловски, РВИ (превод),!7.
НАДПИСВАМ1, -аш, несв.; надпиша, -еш, мин. св. надпйсах, св., прех. Пиша кратък текст (адрес, заглавие, име и под.) върху предната, лицевата страна на нещо или в началото на нещо. Писмата не бяха надписани. Казваха ми адресите устно и аз, за да помня за кого са, надписвах ги сам. Ст. Дичев, ЗСII, 751. С какво старание ги [бележниците] бях надписвала, как дълго си повтарях това, което трябваше да кажа на по-добрите, за да насърча другите ученици! Л. Александрова, ИЕ1Д, 141. Съгласно с поп Стамата вземаме един тефтер, надписваме го „Споменик за живи и умрели, които ще се споменуват от свещеника вечно в св. олтар“. СбНУ XVIII, 575. надписвам се, надпиша се страд. При обработването на окомерната снимка визирните линии се изтриват, условните топографски знаци се поставят, селищата, реките и другите обекти се надписват. Геогр. VIII кл, 1965, 22.
НАДПИСВАМ2, -аш, несв.; надпиша, -еш, мин. св. надпйсах, св. 1. Прех. и непрех. Вписвам в сметката на някого повече, отколкото е в действителност. Той криеше от чекмеджето, надписваше в тефтерите и
