ян надолце, / с колата, с биволите. Нар. пес., СбВСтТ, 46.
НАДОЛЯ. Вж. надол я вам.
НАДОЛЯВАМ, -аш, несв.\ надоля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. 1. Надвивам, надделявам, побеждавам. Се биле, шчо се биле со душманот и го надолиле, и вечерта си се вратиле. Нар. прик., СбНУКШ, ч. II, 128. Оделе ми, малко, пооделе; / кога бее стред гора зелена, / Секула го дремка надо-лила. Нар. пес., СбАИ, 123.
2. Скланям, придумвам. Го било страф [бащата] керка му да не се отепат, за тея премислил .. али не ке может некако да я надо-лит, за да го земет [момчето]. Нар. прик., СбНУ XI, 151. Царот не сакал да й кажет, каква йе работата, на царицата, ама пош-чо го надолила много, йе рекол: „Нели ме прашат, слушай,..“ Нар. прик., СбНУ XI, 145. надолявам се, надоля се страд.
НАДОЛЯВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от надолявам и от надолявам се.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Обикн. в съчет. със същ. работа. Който се извършва вкъщи, у дома. ТПК „Христо Ботев“ '.. търси работнички за плетене мрежи на филе за надомна работа. ВН, 1964, бр. 4124, 3. Стопанските организации, които произвеждат стоки за масово потребление, могат да предоставят и на учащите се надомна работа, когато имат условия за това.
— От рус. надомный.
НАДОМНИК, мн. -ци, м. Работник, който работи надомна работа.
— Рус. надомник.
НАДОМНИЧКА ж. Жена надомник. Ръководството на кооперацията е открило три нови шивашки ателиета, назначило е в различни райони надомнички.
НАДОМЪКВАМ, -аш, несв.\ надомък-на, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, надо-мъкнат, св., прех. Разг., често неодобр. До-мъквам много неща, голямо количество от нещо или всичко; надокарвам, надовличам, навличам1, намъквам. Чужденците дошли с целите си семейства, надомъкнали провизии, постилки. Ал. Константинов, БГ, 88. Сега му е времето и ние да си отворим очите, и ние да разберем нещо от новата война. Че сетне, като се сключи мир, ще надо-мъкнат пак истинска вълна, ще я направят пак на мода и — иди гони вятъра тогава. Г. Караславов, Съч. II, 154. И като на-домъкна едни кадри — майко мила! Техническият ръководител — старик вече, завършил инженерство във Франция. ВН, 1958, бр. 2248, 4. надомъквам се, надомък-на се страд.
НАДОМЪКВАМ СЕ нес в.; надомъкна се
св., непрех. Разг. Неодобр. Само мн. и 3 л.
ед. Домъкваме се мнозина или всички. На представлението се надомъкна целият клас.
НАДОМЪКВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от надомъквам и от надомъквам се; надокарване, надовличане, навлича-не1, намъкване.
НАДОМЪКНА. Вж. надомъквам.
НАДОНАСЯМ, -яш, несв.; надонеса, -еш, мин. св. -ох, прич. мин. св. деят. надо-несъл, -ела, -сло, мн. -ели и (диал.) надонел, св., прех. Разг. Донасям много неща, голямо количество от нещо или всичко. Вардарски надонесе меса, риба, тазгодишни пилета, ракия, вино и всичко, що можа да се намери за ядене и пиене, натрупа там, като да се готвеше за сватба. Д. Талев, ПК, 397-398. Невестите надонесоха баници с късметче-та — дрянови пъпки и сребърни парици. А. Каралийчев, НЗ, 121. Много яж! Който много яде, изяжда болестта си. Не яде ли — тя него изяжда. Сега съм ти надонесла ядене, за цял месец има. М. Кюркчиев, ВВ,
44. Една година ходих да работя в Германия,.., та като се върнах, надонесох разни сечива — пили, бръснач, брадва. И. Радичков, ББ, 32. надонасям се, надонеса се страд.
НАДОНАСЯНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от надонасям и от надонасям се.
НАДОНЕСА. Вж. надонасям.
НАДОПАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Спец. Който е разположен над опашката. При някои късоопашати птици (напр. пъдпъдъка) надопашните пера може да са по-дълги от самите опашни пера. Ц. Пешев и др., ФБ, 111.
НАДОПАШИЕ, мн. -ия, ср. Зоол. Пера, перушина на птица, разположени над опашката; надопашка. Северният славей е с кафяв с маслиненозеленикав оттенък цвят на оперението, а надопашието е ръждиво. Вл. Помаков, ПДП (превод), 47. Окраската на предната част на гърба и надопашието е синкава или сивкавозелена. Ц. Пешев и др., ФБ, 116.
НАДОПАШКА ж. Зоол. Надопашие. Надопашката [на свиленото шаварче] се простира на 1/2 до 2/3 от опашката. Ц. Пешев и др., ФБ, 212. Надопашката [при черногушето ливадарче] е бяла, отчасти напетнена. Ц. Пешев и др., ФБ, 232.
НАДОРА. Вж. надоравам и надор-вам.
НАДОРАВАМ, -аш, несв.\ надора, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Рядко. Изпреварвам някого при оране, като изоравам повече от него. Гемиджии я подпитват: / - „Мари моме, малка моме, / държиш ли си на думата?“ / Малка мома отговаря: / „- Крава вола надорава, / мома момък надлъгва.“ Нар.
