Page:RBE Tom10.djvu/153

с говорене да надделея над някого; надго-ворвам се, наддумвам се, надприказвам се.

НАДГОВАРЯНЕ ср. Отгл. същ. от надговарям и от надговарям се; надговорва-не, наддумване, надприказване.

От Н. Горон, Речник на блъгарский мзик, 1899.

НАДГОВОРВАМ, -аш, несв.; надгово-ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Надговарям; наддумвам, надприказвам. надговорвам се, надговоря се страд.

НАДГОВОРВАМ СЕ несв., непрех. Надговарям се; наддумвам се, надприказвам се. Ориенталците разговаряха шумно, пееха и свиреха, надговорваха се и се караха. Г. Ма-нов, КД, 138.

НАДГОВОРВАНЕ ср. Отгл. същ. от надговорвам и от надговорвам се; надгова-ряне, наддумване, надприказване.

НАДГОВОРЯ. Вж. надговарям и надговорвам.

- НАДГОНВАМ, -аш, несв.; надгоня, -иш, мин. св. -их, св., прех. Рядко. Изпреварвам, надминавам някого или нещо при гонене; надбягвам. Двамата се запретнаха да ни дават уроци как да си изкарваме прехраната, как да хващаме мравката, как да надго-ним летящото насекомо. И. Радичков, НВ, 14-16. Лиляна се приучва да познава / посоката на немите звезди,/.. / да тича — ветровете да над го ни, / да се катери, да се закали. Бл. Димитрова, Л, 130. надгонвам се, надгоня се страд.

НАДГОНВАМ СЕ несв., непрех. Меря силите си с някого в гонене, бягане; надбягвам се. В един-два месеца Гоце обходи почти цяла Западна Македония.. Той играеше на „криш-миш“ с военните патрули в тиквеш-ко,.., или се надгонваше с потерите в ле-ринско и костурско. П. К. Яворов, Съч. II, 227. Вестникари се надгонваха и разграква-ха накацалите по безлистните дървета чавки. П. Мирчев, Е, 14. • Обр. Кондарев едва дочака да стане десет часа. Щом камбаните на трите църкви престанаха да се надгонват с медния си звън, той тръгна за Христинини. Ем. Станев, ИК I и II, 81.

НАДГОНВАНЕ ср. Отгл. същ. от надгонвам и от надгонвам се; надбягване.

НАДГОНЯ. Вж. надгонвам.

НАДГРЕЯ. Вж. надгрявам.

НАДГРОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който се поставя или се намира над гроб. Прекарвайки нощите в молитви и одения, през деня те [постниците] служеха Богу и с ръце, като дялаха надгробни камъни и ги покриваха с надписи. Ст. Загорчи-нов, ЛСС, 52. Из цялата наша страна има много надгробни тракийски могили. Ист. V кл, 31. Току пред поста се вижда малка мо-гилка, обраснала с висока трева, измежду която стърчи^ бял камък, като надгробен паметник. И. Йовков, ЧКГ, 26. Ако отидете в Самоков и се спрете пред музея, ще видите от лявата страна На входа две надгробни плочи. П. Спасов, ГЛЗЗ, 104.

2. За слово, реч, песен и под. — който се произнася или изпълнява при погребение, смърт. Той бе изпратен и оплакан от целия град до гроба си, дето ... държа надгробни реч и един руски офицерин. Йв. Вазов, Съч. XII, 164. Аврамов бе смъртноблед, в сухите му ръце потреперваха като при треска свитък листа, навярно надгробното слово. П. Вежинов, НБК, 402. Сърце ми веч трепти — ще хвръкне, / ще хвръкне, изгоро, — свести са! / Там, де земя гърми и тътне / от викове страшни и злобни / и предсмъртни песни надгробни. Хр. Ботев, Съч. 1929, 9. Героите, дошли в победи, / умиращи възкръсват в миг! / Надгробен танц на херуви-ми / прославя техните дела. Т. Траянов, Съч. III, 13.

НАДГРОБИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Надгробен надпис. Наскоро един хубав памятник от бял Мрамор ся вдигна; изработен просто,.., имеющ надгробие, написано със златни слова името на покойния. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 135.

2. Надгробен камък, паметник. Сред ниски стари кръстове, обрасли в бурен, и нови надгробия стърчеше до параклиса обелиск от черен мрамор с порцеланов портрет отпрео и надпис. В. Караманчев, 43, 168-

169.

НАДГРЯВАМ, -аш, несв.; надгрея, -ееш, мин. св. надгрях и (диал.) надгреях, прич. мин. св. деят.. над грял, -а, -о, мн. надг-рели и (диал.) надгреял, прич. мин. страд. надгрят, -з,-о_г мн. надгрети и (диал.) надгре-ян, св., прех. Грея, светя повече от друг, надминавам някого или нещо по греене, светене. Слънчице дума мами си: /— „Седял съм, мамо, гледал съм / Добринка добро момиче: /.. / Тя грее, мамо, аз грея, / не можах да я надгрея“.. Нар. пес., СбВСт, 20. Пофали се малка мома, /../ че си има девет ризи / девет ризи копринени, / а десета суо злато, / и надгрева ясно слънце. Нар. пес., СбВСтТ, 21. Мойта сестра Ангелина! / Слънцето е надгреяла. Нар. пес., СбНУ XXXI, 179. надгрявам се, надгрея се страд.

НАДГРЯВАМ СЕ несв., непрех. Меря силите си с някого или нещо по греене, светене. От потопите пръскат лъчи две резбови слънца.. Тия слънца, които греят и се „над-гряват“ с истинското, са направени заради един облог. ЖД, 1965, кн. 12, 15. Край Дунав мома стоеше, / бело си лице миеше, / с ясно се слънце надгрева, / толко йе бела хубава. Нар. пес., СбНУ ХЬШ, 323. Не са биле три звездици, / ам са биле три сестрици, / па са трите наддумвале, / наддумвале, надгрева-л$. Нар. пес., СбВСтТ, 36.

НАДГРЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от надгрявам и от надгрявам се.

НАДДАВАМ, -аш, несв.; наддам, надда