Page:RBE Tom10.djvu/106

2123.

— От белг. собств. Naguan₁ през рус. наган.

НАГАНОСАМ. Вж. наганосвам.

НАГАНОСВАМ, -аш, несв.', наганосам,

-аш, св., прех. Диал. 1. Ганосвам, калайдис-вам нещо напълно, докрай.

2. Ганосвам, калайдисвам известно количество или всичко, наганосвам се, наганосам се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАГАНОСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наганосвам и от наганосвам се.

НАГАР м. 1. Отпадъчно вещество, което се образува при горене или други химически процеси и се отлага, обикн. във вид на пласт по стените на горивните камери, на съдове, в цевите на оръжията и пр. С пафти в ръка Паруш снове из машинната зала,.., оглежда хилядите тръби и тръбички, кранове, винтове и чисти — тук капнало масло, там пръснало вода, другаде хванало нагар. Б. Трайков, ВО, 42. Велико пърлеше свинята, а баджанакът му Иван стържеше нагара по опечената глава и от това главата ставаше бяла. С. Северняк, ИРЕ, 60. [Никола] разтвори някои от по-важните инсталации и изтръпна: едни от каналите на димогарните тръби бяха задръстени, други — хванали нагар, който изолираше парата от нагряващата повърхност, трети— продупчени. РД, 1960, бр. 126, 1. Този метод на термична обработка дава възможност да се икономисват близо 4000 тона метал годишно, който се губи във вид на нагар при термичната обработка на металите във въздушна среда. ОФ, 1961, бр. 5142, 3. // Дребни частици от такова вещество, които летят и се разпространяват във въздуха. В палатката още мъждее фенерът — от неговия нагар е тъй душно. Л. Стоянов, X, 115. От улиците ще изчезнат мрежите на електрическите жици и стълбове, формата на автомобилите ще стане капкообразна,.., бензиновият нагар от не-изгорели газове ще престане да трови дробовете на хората. ВН, 1961, бр. 2961, 4. Подухва топъл вятър, който лепи по яките тела червен нагар от хематита. ВН, 1958, бр. 2186, 1.

2. Разг. Зачервяване или потъмняване на кожата на човек, обикн. вследствие излагането й на слънчеви лъчи, кварцова лампа и пр.; загар, тен. Никола беше израснал висо-чък, с нагар от слънцето. Цв. Минков, МЗ, 153. Челото му стана съвсем гладко. Тъмният нагар на битките, на дима и прахоляка от подземието не можеше да скрие изражението: на сърце, което се вълнува. П. Вежинов, НС, 131.

НАГАРА ж. Ударен инструмент от рода на барабаните, обикновено с глинен корпус, разпространен сред някои източни народи.

— От араб. през рус. нагара. ( М. Филипова—Байрова и др., Речник на чуждите думи..., 1982).

НАГАРООБРАЗУВАНЕ ср. Спец. Образуване на нагар. Крайно нежелателни за карбураторните и дизеловите горива са асфалтосмолистите вещества, които предизвикват нагарообразуването в моторите и нарушават правилния процес на изгарянето им. М. Герасимов, ХН, 308.

НАГАРЧАМ, -аш, несв.', нагорча, -йш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Имам и предизвиквам у някого леко горчив вкус; горча, нагорчавам. Харалан захапа сухия просени-чен комат. Брашното беше престояло, залъците нагарчаха. А. Гуляшки, СВ, 138. Питката беше и клисава, и сипкава, безсолна, нагарчаше и все пак той я изяде. П. Вежинов, НС, 237. И топлите залъци, и благата гозба му нагарчаха. Горчеше му всичко, което идваше от дома на дъщерята ск-ритом от щуравия му зет. С. Северняк, ИРЕ, 33. Зимните сливи са още зелени, нарядко се пъстрее по някоя, но тя още не е за ядене, само стипчи и нагарча. Ст, 1959, бр. 698, 2.

2. Прен. Причинявам, предизвиквам неприятно чувство, огорчение; горча. Оттогава, както ти казах, животът ми нагарча жестоко. И жената мълчи, и аз мълча... Г. Крумов, Т, 25. • Обр. Има хора на тесто подобни: /../ би могло спокойно да се каже, / че от добрина нагарчат даже. Хр. Радевс-ки, Избр. пр II, 150.

НАГАРЧА МИ несв., непрех. Усещам леко горчив вкус. Гладът ме правеше нервен и в устата ми нагарчаше, защото вече допуш-вах и последните цигари в кутията. А. Христофоров, О, 134.

НАГАРЧАНЕ ср. Отгл. същ. от нагарчам.

НАГАРЯМ, -яш, несв.', нагоря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Горя известно количество или много от нещо; нагорявам.

2. Диал. Горя, обгарям нещо малко от едната страна или от единия край, нагорявам. нагарям се, нагоря се страд.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАГАРЯНЕ ср. Отгл. същ. от нагарям и от нагарям се; нагоряване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАГАТВАМ, -аш, несв.\ нагатна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. нагатнат, св., прех. Остар. Нагаждам²; нагадвам, нагатну-вам. Какъв е отговор донесъл [арнаутинът Селим] на Барутанлията, ние не знаем нищо положително, па нямаме и нужда да правим и предположения и виводи, да на-гатваме съдържанието на тоя отговор. 3. Стоянов, ЗБВ III, 348-349. нагатвам се, нагатна се страд.

НАГАТВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от нагатвам и от нагатвам се; нагаждане^, нагадване, нагатнуване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.