да даде израз на онова, което има в душата му повече, онова, което не се поддава на израз чрез похватите на реализма, той [писателят П. Ю. Тодоров] нагазва в областта на приказката и на символизма. Б. Ангелов, J1C, 246-247. Може би ще нагазите в психологията на големите престъпници? Вие сте чели и слушали, че когато ги очаква затвор, те са нетърпеливи час по-скоро да влязат в него, за да уравновесят живота си. Ат. Мандаджиев, БЦР, 70.
5. Прен. За болест, зло и под. — сполетявам, връхлитам. А тегловните дни на Бедняка бяха напред. Налегна глад. Нагазиха болести. Той се смая още повече. Ц. Церковски, Съч. III, 288. — Както сме измършавели, не холера, ами и чума маже да ни нагази — завърши бай Марин с плах и сдържан тон. J1. Стоянов, X, 11. През лятото мъната нагази хубавите лозя, а син камък нямаше нито бучка. А. Каралийчев, НЗ, 94. Някаква напаст бе ги нагазила на млади години, та първите им дяца умираха — повечето още не годинясале. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 170.
6. Прен. Прех. Остар. и диал. Нападам. — Заплесвате се вие по тая катеричка, ама де да видим кога ще прозяпате и стражарите ще ни нагазят. В. Андреев, ПП, 6. Виждал ли си мишки, кога ги нагази невестулка?... Ц. Гинчев, ГК, 311. Кмете, знаеш ли какво бясно куче ме нагази отзарана? И. Йовков, ЧКГ, 48. Другарски сводяли и пасли / във гората три волове, /.. / Ни вълк, ни мечка, нито друг звяр някой / не смеяли да ги нагазят. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 280.
7. Прен. Прех. и непрех. Остар. и диал. Обикн. с предл. н а. Попадам на нещо лошо; налитам1. Ходя си по пътища и друмове и все добри люде ще се намерят.. Ала като се скрие звезда-предходница и се стъмни, тогава ми се свива сърцето. И вепър може да те срещне,.., или на бесовски хорища да нагазиш. Ст. Загорчинов, ДП, 114. Когато апостолите минеха през едно село и го прокараха под клетва, по-първите селени боязливо,.., дохождаха в града да се допитат за ум до своите приятели и познайници, но дето стъпеха, нагазваха на огън и занасяха надире своите недоумения. К. Величков, ПССъч I, 16-17. На полнощ,.. не излизат вън от къщата; защото, потвърждават, че било „глуха доба“, та да не би да нагазят нещо зло. СбНУКШ, 197. „Бели-църве-ни“ са зли духове, които ядат и пият, женят се и се размножават като хората... За да не ги нагази човек, не бива да ходи нощ-но време покрай води, да спи под дървета. СбНУ XV, 63. нагазвам се, нагазя се страд.
НАГАЗВАМ СЕ, -аш се, несв.; нагазя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Газя много, до насита. Нагазих се на кал в това село.
НАГАЗВАНЕ ср. Отгл. същ. от нагазвам и от нагазвам се. В такива преживявания се корени и култът към хляба, в който хлябът се изтъква като обожествявана сила. Нагазването, настъпването на хляб е най-голямо престъпление. Ив. Хаджийски, БДНН I, 131. — Пари ли нямаше баща й, та я махна, или какво? — продължаваше да издирва баба Цона, което никак не се харесваше на лелята. Това грубо нагазване в чужди домашни тайни я поразсърди, но се сдържа. Т. Харманджиев, Р, 141.
НАГАЗИЩЕ м. Остар. и диал. Болест, зло, напаст. Тоа тавче, му било останало у жената от деда, предеда,.. било много ле-които за секакво более: от тугьо нагази-ще, от самовилски работи. СбНУ VI, 95.
НАГАЗЯ. Вж. нагазвам и нагазям.
НАГАЗЯМ, -яш, несв. (остар. и диал.); нагазя, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Нагазвам. В мътна вода да не нагазяш, / и от зла жена да са припазяш. Погов., П. Р. Славейков, СК, 79. Доде не изпиташ брода, не нагазяй вода. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 145. нагазям се, нагазя се страд.
НАГАЗЯНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от нагазям и от нагазям се; нагазване.
НАГАЗЯ СЕ. Вж. нагазвам се.
НАГАЙКА ж. Остар. Къс кожен камшик. Нагайката се пренесе в княжеството заедно с тайната полиция, начело на която бе поставен един авантюрист. С. Радев, ССБ I, 328. Казаците разпръснали тълпата с нагайките си. Има мнозина ранени. Бълг. 1902, бр. 485, 4. [Руският генерален щаб] мислеше да пропъди турските войски само с помощта на казашките нагайки. 3. Стоянов, ЗБВ I, 167.
— Рус. нагайка.
НАГАЛВАМ СЕ, -аш се, несв.', нагаля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. 1. Галя някого до насита. Барем са, майчинко, находих/по влашка земя широка, / барем са, майчинко, нагалих / влахкини моми хубави. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 67.
2. Галя се на някого до насита. — Като се нарадва и нагали [кучката], пак изфръкна из прозореца и отиде да вземе мюждето от баща ви, че ни е намерила живи и здрави. Ив. Вазов, Съч. XII, 59.
НАГАЛЯ СЕ. Вж. нагалвамее.
НАГАН м. Вид револвер за стрелба на къси разстояния от края на XIX век. С пронизващо пищене пристигна и полицейската камионетка. Още не спряла както трябва
— и из откритите й изходи наскачаха униформени и цивилни полицаи. Втурнаха се като вълци из площада и заудряха де кого видят — с дръжките на наганите си, с дървени палки, с гумени бичове. А. Гуляшки, Л, 95. Изведнъж изпукаха няколко пушки. Техните пламъчета ясно се забелязаха.. Дамян измъкна от кобура големия си наган и като се приведе, стрелна се към реката и скоро изчезна в тъмнината. П. Здравков, НД,
