Page:RBE Tom10.djvu/57

любеща милувка, стори му се че вижда насълзения и скръбен поглед на майка си, кос-грелрвата й ръка сякаш гладеше косите му. И. Йовков, Разк. I, 160. Наведнъж като ст-рашна молния се разнесе слухът навред, че Ибраим паша си иде от хаджилък. Ил. Блъсков, СК, 18. Моят спътник, г. Алба-нов, наведнъж се досети, че имал да върши някаква малка работа в Министерството на полицията и ме замоли да го придружа до реченото място. Св. Миларов, СЦТ, 5-6. — Други (остар.) форми: нансднаж, нансдн&жд, наведнъж ди (диал.) наеднаж, наеднъж.

НАВЕЖДАМ¹, -аш, несв.\ наведа, -еш, мин. св. наведох, прич. мин. св. деят. навел, св., прех. 1. Наклонявам нещо надолу; привеждам, свеждам. Учителката и сестра ми стояха на земята и оттам пресягаха към клоните, навеждаха ги, беряха зрелите череши и ги слагаха в престилките си. К. Калчев, ПИЖ, 151. Елата се обърна към вятъра с тиха молба: — Духни по-силно! Наведи ме към водата! П. Бобев, ГЕ, 7. //За растение — отпускам надолу (листа, цвят, плод и под.). Слънцето се издигна и напече.. Житата се укротиха и наведоха класове, а над тях затрептя жежка мараня. И. Петров, НЛ, 255-256. ТръносливКи-те, кривите сливи, дивите круши навеждат чорлави клони над политнали плетища и над сламени ниски стрехи. Йв. Вазов, Съч. XIII, 15. Там тополчица висока / на едина бряг расте, / а на другий — над потока / злак-бръшлян навел листе. П. К. Яворов, Съч. I, 7.

2. Наклонявам надолу, отпускам в неестествено положение (глава, лице, чело и под.). Тя бе навела лице .. надолу и се виждаше само черната й като смола коса. Ив. Вазов, Съч. VIII, 129. Пелинко мълчаливо го погледна и като наведе глава, сложи устни на кавала. Елин Пелин, Съч. I, 27. Есенните цветя, осланени от първите слани, болно бяха навели извяхналите си главички. Ем. Станев, ПЕГ, 124. Покъртен, Кир стана от трона висок, / та слезе при Креза — и с поклон дълбок / челото си пред него смирено наведе, / а после към своя го шатър поведе. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 48. Наведете ваши руси глави, / да ви сечем глави до рамена. Нар. пес., С6НУХХ1Х, 89. // В съчет. със същ. очи, поглед — поглеждам надолу, свеждам поглед (обикн. от притеснение, срам ). — Тъй Бог е решил! Да славим Бога, да славим единния! — изрече той бавно, като си наведе за миг очите надолу. Ст. За-горчинов, ДП, 457. Добрян разбра и наведе очи, един неизказан срам запали в огън челото му. Елин Пелин, Съч. I, 129. Косан не посмя да продума_ь кцмна с глава и наведе очи към земята. И. Йовков, СЛ, 34.- Тя се изчерви, наведе очи в земята и не смееше никого да погледне. Т. Влайков, Съч. I, 1941,47.

3. Прен. Книж. С предл. наикъми в съчет.

с отвл. същ. за умствена дейност (като мисъл, размисъл, спомен, заключение и под.). Ставам причина някой да достигне до някаква мисъл, размисъл и под.; насочвам. В неговото [на проектоустава] изработване според мемоариста взел участие и А. Кънчев. Това твърдение обаче не почива на непосредствена и точна осведоменост.. На тая мисъл ни навежда и обстоятелството, че на същата страница,.., Хр. Иванов бележи, че Кънчев дошъл в България през 1870 г., когато той идва една година по-късно. Ив. Унджиев, ВЛ, 177. — Слушай, Поливанов, смееше се той — да знаех, че имаш такава прикрита стая — щяхме тук да се срещаме с Лина, а? .. Изве-днаж тези мисли го наведоха на спомени, които — .. — решиха участта му. Г. Рай-чев, Избр. съч. II, 149. Един странен въпрос неочаквано изплава в съзнанието ми: нима така си представях жената, която трябва да обичам?.. Тия модни яркоцветни дрехи ме наведоха на тоя въпрос. Ив. Карановски, Разк. I, 86. Знайно е, че металите от разли-чната температура се удължават или свиват, а това излага точността на часовника. Това ни навежда на заключението, че на Земята няма идеален часовник. Г. Томалев-ски, АН, 121-122.

4. Прен. Остар. Книж. Привеждам, посочвам (факти, данни, примери и под.). Той скърбеше живо, че езикът се излага на по-хаоа, и ни наведе примери, за да докаже справедливостта на своето твърдение. К. Величков, Събр. съч. VIII, 70. За житието и благодетелното действие на св. Кирила и Методия, тука ща само накъсичко и дотолкова да кажа, доколкото то е нужно.. И за тва ща най-напред да наведа някои свидетелства за гражданския, а после и за душевния им живот. Хр. Йоанович, Ц (превод), 1. Колкото за по-първите ви думи, че страната е мир на и спокойна, аз не мога да ся съглася с вашите утвърждения,..; ако желаете, мога да ви наведа фактове. П. Р. Славейков, ПХС, 18. В казаната бележка,.., към края Филов вече навежда и други доводи, които се отклоняват от по-рано изказаното мнение. Р, 1925, бр. 192, 3.

5. Остар. и диал. Обикн. с предл. на. Ставам причина някой, нещо да се появи на определено място, да възникне; докарвам. Ето защо аз от страх се въздържах да не извикам, щото вместо спасители, да не наведа на себе си мъчители. Ил. Блъсков, Китка V, 1887, кн. 5, 12. Град Рим ся покори отново Онорию,.. Но в това помежду ся случи пак да стане едно дело, което погро-зи всяка надежда за мир, и наведе на Рим не-изказано злощастие. Г. Кръсгевич, ИБ, 208-209. И големите горещини, на които уните не бяха научени, наведоха болести във войските им. Г. Кръстевич, ИБ, 395. // Ставам причина някой да стори или на някого да се случи нещо (лошо); вкарвам, във