Page:RBE Tom10.djvu/52

събуждаше на заранта, под рогозката жмичкаше вода от навалелия дъжд през нощта. Кр. Григоров, Н, 88. // Безл. наваля-ва, навали. Вали дъжд в определено количество или достатъчно, за да напои земята. Дъждомерът е една каца, на която е направена мярка да виждат колко пърста дъжд е наваляло за един ден, в един месец или в една година. Знан., 1875, бр. 5, 70.

3. Прех. За сняг — като валя, покривам някого или нещо. Понякога си лягаше вън и на сутринта от разголените си меса изтърсваше снега,_и който беше го навалял през нощта. И. Йовков, В АХ, 119-120. Носят се нагоре и надолу шейничките, кре-щят децата, заприличали на снежни човечета от навалелия ги сняг, Ст. Марков, ДБ, 30.

4. Прех. За дъжд — като валя, намокрям някого. —_иВарилена не си доде, ще я навали дъжда. Й. Йовков, АМГ, 75. навалявам се, наваля се страд. от навалявам в 3 и 4 знач. НАВАЛЯВАМ СЕ несв.', наваля се св., неп-рех. За сняг, дъжд, град — валя много, до насита. Тихън ми ветрец повело, / ситен ми дъжд завалело, / Дафинка от сън събуди. Дафинка люто кълнеше: / „Ветро лъо, не навеял са! /Дъждо лъо, не навалел са!“ Нар. пес., СбГЯ, 87. Мома го люто кълнеше: / -„Ветре ле, не надухал се, / дъждо ле, не навалял се.“ Нар. пес., СбВСтТ, 389.

НАВАЛЯВАМ² -аш, несв.; наваля, -йш, мин. св. -йх, св., прех. и непрех. Диал. Навалям¹, прииждам, трупам се. навалявам се, наваля се страд.

НАВАЛЯВАМ СЕ несв/, наваля се св., непрех. Остар. и диал. Навалям се.

— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАВАЛЯВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от навалявам¹. Иван слушаше звънтящото ехо на кучешкия лай и виковете на децата и му стана тъжно. Такъв звънтящ ек имаше само сутрин след наваляването на първия сняг. Г. Караславов, Тат., 224.

НАВАЛЯВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от навалявам² и от навалявам се; наваляне¹.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАВАЛЯМ¹, -яш, несв.', наваля, -йш, мин. св. -йх, св. Само мн. и 3 л. ед. 1. Непрех. Разг. Прииждам, трупам се в голямо количество някъде; навалям се. Вторият изтърва пушката си и побягна.. Но десетки други вече наваляха от всички страни и той се извърна да ги посрещне. Ст. Дичев, ЗС II, 49. Целият народ на Плиска — мъже, жени, старци, деца — наваляше от двете страни на шествието, за да гледа чудото. Й. Вълчев, СКН, 520. Миг — и скупом навалиха / към него всички там и път му заградиха / отвсякъде. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 75-76. // Прех. Струпвам се, натрупвам се около някого или някъде. Войниците го въведоха в своето помещение. Дадоха му стол и го навалиха така, както многобройна, здрава и весела челяд заобикаля любим и уважаван свой баща. Г. Караславов, Избр. съч. V, 218. Едвам ся освободила жената от рожба, ето ти, че й надойдат на понуда и я навалят роднини, приятелки и познайници да я канят с покана и да разпитват как е добила. Й. Груев, КН 7 (превод), 46-

47.

2. Прех. и непрех. (с предл. на, върху). Обикн. мн. и 3 л. ед. За мисли, чувства, грижи и под. — обхващаме обикн. в голямо количество някого; навалям се, струпвам се, налягам¹. И изведнаж го навалиха мисли, въпроси, предположения. Явно бе, че ставаше нещо лошо, страшно. Г. Караславов, ОХ IV, 93. Плакаха на смъртта й колкото за пред хората, правиха й помен на деветия ден и забравиха за нея. Отдавна беше омръзнала на всички. А наваляха и нови грижи. Кл. Цачев, ГЗ, 62. „Да би мирно седело, не би чудо видело“.. Аз преговарях тия думи, за да ги запомня и да отблъсна някак другите безобразни мисли, които наваляха на мене. П. Р. Славейков, БП I, V. Ето за него ни грижи навалят, / син е, но рядко насам обикаля. Н. Фурнаджиев, ППВ, 8. Н Прех. За сън, дрямка — обхващам, налягам някого. Щом ке ме претресет и ке ми се прия-дет.., и на часот ке ми отежнит снагата, и тежок сон ке ме навали. СбНУ XIV, 105. Како пил тютюн, како пил и до най-после го навалило дремка. Нар. прик., СбНУ XI, 129. Та йе брала [лен], що е брала, / та набрала до три гърсте, / до три гърсте половина, /навали я люта дремка, / та легнала в лева лехо, / и легнала и заспала. Нар. пес., СбНУ II, 38.

3. Непрех. Обикн. с предл, на, върху. Нападам, налитам. Османлиите навалиха с диви атаки. Стегната като в клещи, София се брани юнашки. П. Мирчев, К, 12. Избегналите от морското сражение диваци събраха ся по горите с безчислени други диваци и ненадейно навалиха с нова сила връх испанците. П. Кисимов, ОА II (превод), 27. Военната храброст много пъти бе отвела българските пълчища под стените на Византия. Това исто се случи и по времето на Симеона, който в 923 г. през септемврия беше навалил със силно войнство на Цариград и го държеше в обсада. Д. Войников, РС, 89. Битката са почнала. Турците нава-лиле на много пъти върху манастиря. НБ, 1876, бр. 34, 133.

4. Прех. Диал. Натрупвам на куп (Н. Геров, РБЯ III). // Със същ. огън. Наклаждам (огън). Найдох една кола дръва; навалихме един голем огин и се разгреяхме. СбНУ XI, 141. Хай да идем в гора Богданова, / там си има църква Тодорова. / Ще изсечем съпове столове, / ще навалим големи огньове. Нар. пес., СбИБ, 5-6. Доспатчене, чепенчене, / посъбраха и набраха, / низ селото кошаре-