Page:RBE Tom9.djvu/645

МОМЧУРЛЯЧЕ 645 монАрхия

—Други(диал.)форми:момчерлйк, момчерлйк.

МОМЧУРЛЯЧЕ, мн. -та, ср. Разг. У мал. от момчурляк. — Бате Павле, аз ще изляза с тебе да те науча как се броят звездите.

— Научи го, научи го.. Нали е още момчурляче

— не зное. Д. Спространов, С, 244. Мълчишком смигна на момчурлячепю, дето слугуваше в кр ъчмата, да му донесе един петдесетник от укоряваната снощи от него ракия. М. Георгиев, Избр. разк., 148.

МОМЪК, мн. момцй, зват. момко, м.

1. Млад неженен мъж; ерген. По-нататък, край другата стена, работеше и най-големият му син — двайсетгодишен момък. Д. Талев, ПК, 298. Като се омъжи в града и Марина ще живее в чиста и прохладна къща,.. Но дори и ако не се задоми направо в града, тя ще вземе някой от личните момци в селото, а баща й сетне ще им помогне да се настанят в града. Г. Караславов, ОХ I,

36. Потайно завъздишали момците по нея и медните им кавали тежко затрептели из веселите гори и далеч разнесли с.аавата на Магдалина. Елин Пелин, Съч. I, 105. // Младоженец. Не съм се женил и не зная какво сеща момъкът, като отива под венчилото или като пресщъпва прага на новия живот. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3,55.

2. Младеж, момче¹ (във 2 знач.). Ради напусна прикритието. Загърна се и седна на тревата до селския път, по който се задаваше овчарят. —Добро утро, чичко — обади му се той. —Дал ти бог добро, момко — отвърна му чичкото. Ст. Мокрев, ЗИ, 352.

3. Остар. Прислужник, обикн. в заведение (кръчма, кафене и под.). Той не знаел какво кафе му се дава и затова, щом сръбнал, проговорил: 'Други път, момко, такова кафе не съм пил" и го плиснал на земята. НБ, 18/6, бр. 39, 153.

МОМЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. Помагам, насочвам момиче да се чувствува мома, да навлезе в моминсгвото; замомявам². Нали ти думах, момина мале, / не моми мома, не сади ружа: /до щат сватове, отве Щат мома, / до щат ми снахи, обра щат ружа. Нар. пес.,

Н. Геров, РБЯ 111,81.

МОМЯ СЕ несв., непрех. Ставам мома или се държа като мома за женене; момея се, замомявам се. И аз съм се, мари, момила, / и аз съм на вода ходила. Ив. Вазов, Съч. II, 97.

МОМЯ ср. Диал. Умал. от мома; моме, моминка, момица, момичка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

МОМЯЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Момиче, момляче. Ой, Радо, Радо, момяче младо! Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 211.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

МОНАДА ж. 1. Филос. Понятие, означаващо в различните философски учения основополагащи елементи на битието. Горещо и остроумно написаният предговор на Коте съдържа апология на нютонианството и събаря вихрите на Декарт и монадите на Лайб-ниц. Ив. Въжарова, ИН(превод), 210.

2. Мат. Единица.

— От гр. jiovàç, -àôoç 'единица'.

МОНАРХ, мн. -си, м. Наследствен, пожизнен едновластен глава на държава (цар, крал, император и под.). Абсолютен монарх. Конституционен монарх.

— От гр. povapxoç, цоуархл? през рус. монарх или нем. Monarch.

МОНАРХИЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м.

1. Политическа система, която признава монархията като най-добра форма на държавно управление.

2. Привързаност към монархическия начин на управление. С. Бобчев: — Ние всинца сме съгласни да извикаме: да живее НИ.В. Николай II и да изпеем неговия свещен химн.. Пастухов (мушка Янко): — Що не пееш? Янко: — Ама страх ме е да не ме чуе някой! Виж после, че ме обвинили и в мо-нархизъм. Хр. Смирненски, Съч. III, 118.

— От фр. monarchisme.

МОНАРХИСТ м. Привърженик на монархическо управление. Монархистите не вярват в развитието, в напредъка на световния дух. П. П. Славейков, Сьбр. съч. VII, 147. Републиканската партия, която има основание да се бои от монархистите,.., агитира и употреблява сичките си сили, за да запре монархическото движение. С, 1872, бр. 34,266.

— От фр. monarchiste.

МОНАРХЙСТКА ж. Привърженичка на монархическо управление.

МОНАРХИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Монархически. — Какво нещо е престолът.. Една дървена част, покрита с кадифе. Но в смисъл монархичен: Аз съм престол. Вие говорите за народа. Не знаете ли, че аз представлявам народа? Хр. Драгано-вич, НБ (превод), 87.

МОНАРХИЧЕСКИ, -а, -о, мн, -и, прил. Който се отнася до монарх и до монархия; монархичен. Сичките държави в света не ся управляват по един начин; те биват монархически или републикански: сиреч, техният владетел или е цар, който наследил от роднините си върховната власт, или е преоседник [председател], който ся избира от народа, за да управлява няколко години държавата. Лет., 1873, 146.

МОНАРХИЧЕСКИ. Нареч, от монархически; монархично. Той [принц Батемберг] не е бил наследствен княз на българите, а чрез Конституцията и в Конституцията е избран и призван да управлява конституцион-но, а не монархически. П. Р. Славейков, ПХС, 65.

МОНАРХИЧНО. Нареч. от монархичен; монархически.

МОНАРХИЯ ж. 1. Форма на държавно управление, при която върховната власт