МОНАРХОФАШЙЗЪМ 646 МОНАШЕСКИ
принадлежи пожизнено и наследствено на монарха. Където въпросът е за управлението на един народ, там е допустима разпрата дали монархия, анархия или република е по-добре. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 119. Монархията е съзаклятие против благосъстоянието народно и против неговата свобода. БГ, 1870, 7.
2. Държава с такова управление. До средата на XIX в. Япония била феодална монархия. Управлението се намирало в ръцете на императора — микадо. Ист. X кл, 140.
— Сърби войници!.. Почитайте границите на соседните монархии. НБ, 1876, бр. 31.
◇ Абсолютна (неограничена) монархия. Истор. Форма на държавно управление, при което върховната власт е еднолична и неограничена; самодържавие. Властта на Стюартите била неограничена. Тя била поддържана от феодалната аристокрация и от англиканската църква. Църквата учела, че абсолютната монархия е най-съвър-шената форма на управление, че тя има божествен произход. Ист. VIII кл, 9. Консппу-ционна (парламентарна, ограничена) монархия. Истор. Форма на държавно управление, при което властта на монарха е ограничена от парламента. След дълги спорове Учредителното събрание изработило в 1791 г. конституцията. По силата на тая конституция Франция се превърнала в буржоазни консти-туционна монархия. Ист. X кл, 19.
— От гр. доуар%{а.
МОНАРХОФАШЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Полит. Фашизъм в условията на монархическо управление.
МОНАРХОФАШИСТ м. Полит. Привърженик на монархофашизма. — Много пъти ти си готова да помислиш, че този човек е способен да извърши предателство, а в същност знаеш, че семейството му е изтребено от монархофашистите, че той е почти герой. Д. Димов, Т, 558.
МОНАРХОФАШЙСТКА ж. Полит. Привърженичка на монархофашизма.
МОНАРХОФАШЙСТКИ, -а, -о, мн. -и.
Полит. Прил. от монархофашист и от мо-нархофашизъм. Монархофашистка власт. Монархофашистка диктатура.
МОНАРШЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от монарх. Недоволството на княза растеше от грубите обноски на министрите,.., от явната амбиция на Народното събрание да погълне монаршеската власт. С. Радев, ССБ 1,230.
МОНАСТИР м. Книж. Манастир. Много християни,.., преселили ся в уединение. Тях наричали отшелници, и от тях произлезли монасите, които не са живели в пуртини, но в особени здания — монастири. Г. Иошев, КВИ (превод), 137-138. На тъмната сцена става постепенно видим стенописът на свети Седмочисленици в монастира „Св. Наум“ край Охридското езеро. К. Христов, ППож., 25.
МОНАСТИРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Манастирски. От тази голяма мо-настирска група и до днес съществуват около двадесет монастири, посещавани повече от туристи, отколкото от богомолци. П. Делирадев, В, 292. — Ней дозволиха да ходи да слуша утреня на манастирската церква. Е. Мутева, РБЦ (превод), 61.
МОНАХ, мн. -си, м. Църк. Духовник, който е дал обет да води аскетичен живот в манастир, съобразно с църковните канони; калугер, инок. — Аз съм монах и съм се обрекъл на бога, боя се от всякакви нечестиви дела и помисли. Д. Талев, ЖС, 137.
— Погледни какво става. Добре, виж само еничарите, които бяха опора на султанската власт. Те са уж като монасите във вашите ордени, които не се женят, не лам-тят за земни блага и се бият само за господня и султанска слава. А. Дончев, ВР, 119-120. Хаджи Василий обаче настоява младият Васил да стане монах.. Не бива обаче да се мисли, че религиозните чувства определят решението на Левски да се пока-лугери. Ив. Унджиев, ВЛ, 40. Тамо вдън горите атонски високи, /.. / Във скромна ки-лийка, потънала в сън, / един монах тъмен, непознат и бледен / пред лампа жумеща пишеше наведен. Ив. Вазов, Съч. I, 187-188.
— От гр. роуахо? 'сам, самотен’.
МОНАХЙНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от монахиня. — Но изпрати по-щтред Тамара във вашия манастир за един месец, та в тишината и далеч от градските суети да размисли хубаво, преди да замени светлото одеяние с монахинското расо. Ив. Вазов, Съч. XX, 55. Щом наближи обед, когато учениците ще си отиват вкъщи, монахините накацвали пред вратите на училищния двор. Обграждали децата от всички страни и .. ги поокарва-ли към черквата. Веднъж едно момче разкъсало монахинския кордон и припнало да бяга у дома си. РД, 1950, бр. 143,2.
МОНАХИНЯ ж. Църк. Жена, която е дала обет да води аскетичен живот в манастир, съобразно с църковните канони; калугерка. После покровителката й я направи „послушница“ в метоха, сиреч момиче, което се приготвя за монахиня. Ив. Вазов, Съч. XXII, 66. Княгинята лежеше на своето тясно моминско легло с широко разкрити трескави очи, които не виждаха нищо.. През спуснатите завеси на прозорците проникваше отбоят на църковните камбани — монахините от манастира на Светия кръст се молеха усърдно за нея. Ст. Загор-чинов, ЛСС, 5. Тя беше завършила френския колеж „Санта Мария“, където навремето френски мисионери и католишки монахини подготвяха дъщерите на софийските буржоа за ролята им на божи наложници и изящни съпруги. Ем. Манов, ДСР, 250.
МОНАШЕСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от монах и от монахиня. — Душата ми копнее
