МОНАШЕСКИ 647 МОНЕТА
за тиха монашеска килия във вашата света обител, далеч от световните суети и шумове. Ив. Вазов, Съч. XX, 26. И когато стана на двадесет години, подстригаха го в монашески чин и го приеха в братството под името Еникий. Елин Пелин, Съч. IV, 86. И накрая смирено навлече монашеска власеница,.. и остана до смъртта си там [в Рилската обител] като прост монах Харитон. П. Константинов, ПИГ, 20.
МОНАШЕСКИ. Нареч. от монашески. По-късно заживя монашески, аскетично привързан към делото, което го правеше колкото предан, толкова и опасен за революцията. Д. Вълев, Ж, 132.
МОНАШЕСТВО, мн. няма, ср. 1. Състояние, положение, дейност на монах. Към такова отчуждение от света все още го [П. Р. Славейков] е примамвало съзнанието, че по онова време за човек като него, „син на клета страна“ —.. — едва ли не единственото поприще е било монашеството. П. Р. Славейков, Сьбр. съч. VI (1), 60. За да угоди на вуйчо си,.., Левски приел монашеството и станал дякон. Ист. X и XI кл, 143.
2. Събир. Всички монаси като общност. Монахът — наред с поне половината тогава-шно монашество и значителен брой цивилни — се трудел над „философския камък“.
В. Мутафчиева, ИКМ, 123. Във всеки век е имало по няколко чисти и енергически лю-дие,.. Тези хора с проповядвание против пороците, с думи и примери,.., умирали с прос-тодушната надежда, че са спасили завинаги честта и достойнството на католическото монашество. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 55.
МОНАШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Монашески. — Марийке, бяла манице, / делиш се, мило, черниш се / със черни дрехи монашки. Ц. Церковски, Съч. II, 185.
МОНГОЛЕЦ, мн. -лци, м. 1. Мъж от осно-вното население на Монголската народна република и на Вътрешна Монголия (автономна област в Китайската народна република).
2. Мъж, който принадлежи към народите, населявали Монголия (историческа област в Централна'’ Азия). Властта на арабските халифи се запазила само в Багдад и неговата околност. През XIII в. монголците унищожили напълно халифата. Ист. VI кл, 54.
монголи мн., ед. (рядко) монгол, м. Истор. Название на всички народи, говорещи монголски езици. През XIII в. монголи-те образуват огромна азиатска държава,.. Монголските владетели не се доверявали на своите китайски и други азиатски поданици и затова приемали на служба при себе си европейци,.. От своя страна,.., европейските господари намирали за добре да се сближат с монголите. А. Бешков и др., ИГ, 35. Грузия е била изложена на безчислени нашествия, целият й живот е върволица от героически сблъсквания,.., с арменци, араби, монголи. Ив. Вазов, РИ, 91.
МОНГОЛКА ж. 1. Жена от основното население на Монголската народна република и на Вътрешна Монголия (автономна област в Китайската народна република).
2. Жена, която принадлежи към народите, населявали Монголия (историческа област в Централна Азия).
МОНГОЛОИДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Който е характерен за монголо-идната раса. Едното момче бе светло, синеоко, другото мургаво, с монголоидни очи. И. Радичков, БФ, 49. Чингис,.., беше нисък, широкоплещест, доста грубичък, с черна като смола коса и съвсем монголоидно лице — поради което именно му викаха Чингис. Д. Димов, Т, 91 .Авторите, които изказват мисълта за тунгуския произход на корейците, основават своите предположения на техния явен монголоиден физически тип. Г. Костов и др., К, 96.
О Монголоидна раса. Спец. Една от големите човешки раси, хората от която се отличават с жълтеникава кожа с различни оттенъци, прави остри черни коси, плоско лице, широки скули, слабо изпъкнал нос, кафяви очи с характерна гънка на горния клепач, и др.; жълта раса. В зависимост от цвета на кожата различават бяла, жълта и черна раса, а в зависимост от наличността на редица други анатомични белези — европеидна, монголоидна и негроидна. Ал. Гюровски, АЧ, 66.
МОНГОЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Които се отнася до монголец и до Монголия. Опивай се бързо и пълно от тази красота, защото само след 15-20 минути ще свиеш към високите монголски планински плата.. Ще кацнеш на летището на монголската столица Улан Батор. Т. Генов, Избр. пр, 280. Зад бюрото — трийсетгоди-шен мъж, с младолико, геометрично оформено лице.. В леко придръпнатите очи — следи от далечни монголски прадеди. О. Василев, ЖБ, 70. Като са населявале тия места на Европа, през които дивите монголски и тюркменски орди са правяле своите опустошителни нашествия, те [славяните] винаги са бивале изложени първи на тия нашествия. НБ, 1877, бр. 68, 263.
2. Монголоиден. Малка по ръст, черноока и с черни коси, с монголски черти в лицето — това е външният вид на най-забележи-телната представителка на новата руска литература. Р, 1927, бр. 258, 3.
О Монголски езици. Езикозн. Група езици, които заедно с тюркските и тунгуско-манджурските се обединяват в алтайското езиково семейство.
МОНЕТА ж. Паричен знак от метал или от метална сплав, с определена форма, тегло и съдържание. — Вземи за хляб — додаде старият майстор и хвърли на тезгяха една медна монета от десет пари. Д. Талев,
