Page:RBE Tom9.djvu/207

МАСУРЧЕ 207 MAT³

8. Диал. Ледена висулка на стряха; шушулка. По телефонната линия имаше масури от замръзнал сняг. А. Михайлов, ДП, 86.

— От араб, през тур. masura.

МАСУРЧЕ, мн. -та, ср. У мал. от масур; малък масур. Кичур къдрава коса беше паднал над полегатото й чело и блестеше сега в лъчите на слънцето като масурче от лъскава коприна. А. Гуляшки, Л, 431. Спряхме до изворчето, което на тънка струя течеше през едно тръстиково масурче, забито в пукнатината на скалата. П. Михайлов, МП, 109. След миг Васко държеше в ръка картоненото масурче. Дъждът беше подмокрил и леко размил писмото. 3. Среб-ров, Избр. разк., 36. От момите едни до-чушкват някои затулени масурчета, други събират пръснатите зърна от кукуруза в череците и в коритата. Т. Влайков, Съч. I, 21.

МАСЧИЦА, мн. няма, ж. 1. Умал. от мас (в 1 знач.). Свинете си дивеели по горите — .., но изобилните жълъди трупали вкусната сланинка под четинестите кожи, та имало с какво да се топне качамакът,.. и да се налее масчица в светилото. О. Василев, ЖБ, 13.

2. Малко количество мас (в 1 знач.). Станка изтича у чичови си Кирови и каза на чина си, че имат гостенин и че трябва да го на-гостят. Да даде малко масчица, ако имат. Г. Караславов, ОХ I, 415. Една гребка масчица да няма, та като хората качамака да си облажим! А. Гуляшки, ЗР, 180.

— Друга (диал.) форма: м а ш ч й ц а.

МАСЪЛЦЕ, мн. няма, ср. 1. Умал. от масло. Нито овце имахме, нито пък кози, за да се облажим от млекце, масълце или сиренце. Кр. Григоров, ОНУ, 103. Ахнала баба и малко останало да плесне с ръце и да изтърве тавичката — баничката била за-червеничка; с коричка, с разтопено масълце. ВН, 1959, бр. 2462, 4. Еленка, тази добра жена, пак не оставяше децата си съвсем без гозбица: кога чорбица, за да си сръбнат, кога пък им подбъркваше с масълце сирене, брашно и вода за кашица, за да си поквасят. Ил. Блъсков, ПБ II, 90.

2. Малко количество масло.

О Дървено масълце. Остар. Зехтинец. В ъгъла гори кандилото — измито е и то, старата жена е сипала ново дървено масълце. Д. Талев, ПК, 617.

> Светих (ще светя) масълцето някому. Разг. Убих, премахнах (ще убия, ще премахна) някого, обикн. умишлено за наказание или за отмъщение. А Тодораки,.. — кипнал от яд и вика с пълен глас: — Аз ще ти света масълцето, хубаво да знаеш. Д. Неми-ров, Б, 31.

МАСЪРКА¹ ж. Остар. и диал. Турска златна монета, сечена от бяло злато (18 карата) в монетарницата на Масър (остаряло название на Египет).

— От араб, през тур. Misir 'Египет, Кайро'. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.

МАСЪРКА² ж. Диал. Черна на цвят крава.

— От араб, през тур. Misir 'Египет, Кайро". — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1986.

МАСЪРЛИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Масърски. Тежките масър-лийски пердета в синята и червената стая придават още no-уютен и чорбаджийски вид на къщата. П. Теофилов, К, 69.

МАСЪРЛИЯ, -йята, мн. йи, м. Остар. и диал. Човек, който е роден или живее в Масър (остаряло название на Египет). Най-чести гуляи правеха масърлиите. Снабдяването с мляко на Александрия бе в ръцете на копривщенци,.. Но млекарите винаги бяха в съдружие по двама или по четирима, като половината от съдружниците работеше две години в Масър. Ив. Хаджийски, БДНН

1, 160-161. Ядоса са паша Селетински,/че си прати триста дуишанове, / триста душ-манове, пусти масърлие / да си стигнат Я но базиргянин, /..,/ да му йотрежат брада до чокота! Нар. пес., СбНУ XIV, 73.

МАСЪРСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. и диал. Прил. от Масър (остаряло название на Египет); египетски, масърлийски. Утак-ми се Марко чорбаджия, / утакми се ного от далеко, / през морето от масърска земя. Нар. пес., СбНУ XLV, 364. Та казую ва сво-го господара / киква юначина на двор иде, / кон му шарен кико масърско говедо. Нар. пес., СбНУ XLIX, 18. Армаган да ми донесеш: / масърски желти алтанеа, / ат Арда да хи окрадеш. Нар. пес., СбНУ V, 34.

МАТ¹, мн. няма, м. 1. Шахм. При игра на шах — положение на фигурите, при което царят на едната от страните се намира в невъзможност да се премести на незастраше-но място и се слага край на играта. По това време обикновено председателят играеше шах с директора на прогимназията.. — Какво ти „майсторски“, не виждаш ли, че си в мат! — засичаше го директорът. А. Гуляшки, СВ, 23-24. В равна позиция Ав-джийски се опита да атакува, което Костов умело използува и с хитра жертва на топ постави противника си пред неспасяем мат. НС, 1958, бр. 136, 4.

2. Прен. Книж. Безизходно положение. Ако не намеря тези документи, ще бъда в мат.

— От перс. през фр. mat, нем. Matt или рус. мат.

МАТ², мн. няма, м. Спец. Матина.

— От араб, нрез фр. mat, нем. Matt.

МАТ³. Само в съчет.: Направям / направя <на> мат и маскара. Простонар. Обикн. св. 1. Някого. Нахоквам, нагрубявам жестоко някого и го опозорявам. Както се бяхме събрали днес на заседание, влиза главният директор и пред всички ме направи на мат и маскара. Тонич, ПВН, 51. Ще се нафърли тогава върху него с всичкия си яд и,.., ще го