МАТАДОР 208 МАТЕМАТИЗЙРАНЕ
направи мат и маскара. Т. Влайков, Съч. III, 257.
2. Някого. Правя някого да стане за срам и смях.
3. Нещо. Измърсявам, изцапвам много, изцяло нещо. Направих роклята си на мат и маскара.
4. Яещо.Унищожавам, съсипвам нещо. Дърпаме назад бащата, той, като видя календарите, като подскочи, че като ги за§ра с брадвата, направи ги на мат и маскара. Й. Радичков, ББ, 42. Ставам /стана <на> мат и маскара. Простонар. 1. Ставам за срам и смях. 2. Измърсявам се, изцапвам се много. Толкова е кално, че станах на мат и маскара.
МАТАДОР м. При борба с бикове — главен борец между тореадорите, който нанася смъртоносния удар на бика. Утре градът ще има рядко събитие: голяма corrida в Арената.. Трима знаменити матадори от Мадрид са обявени за утрешния бой. К. Константинов, ПЗ, 117. На арената се подвизава Пепе Вера, най-добрият матадор — гордостта на Андалузия. Б. Шивачев, Съч. I, 172. Бикът е изложен на ударите на пи-кадорите,.. и на най-добрия сабленосец, на матадора убиец. ВН, 1958, бр. 2238, 4.
— Исп. matador.
МАТАДОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до матадор. Матадорски костюм.
МАТАРА ж. Диал. Манерка, матерка*. Чу се бълбукаме, някой изпъшка и заедно с въздишката провесилият се от медната матира синджир звънко издрънча. От. Сивриев, ПВ, 29.
— От араб, през тур. maturu. Друга форма: м й т е р а.
МАТАРИЦА ж. Диал. Маторица.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
МАТАСАРЙЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е от матасария. Панайотка, облекла китен матасариен малакоф и копринено джубе,.., стоеше всред двора упорита и зла. Д. Немиров, Б, 84. — Да видиш, Иотенце, Ганка Трошилкина си направила матасариена рокля.'Д. Немиров, Б, 35.
МАТАСАРЙЯ ж. Диал. Само ед. Вид копринен плат, подобен на тафта. Имало още нещо да се свършава с чеиза. От Цариград трябвало да донесат морава матасария, па и джамфез за Таша и Зарафина. Д. Немиров, Б, 112. // Само мн. Различни видове такъв плат. Както знаете,.., сяка една от нас жертвува по едно огромно количество пари на европейците за джамфези, ма-тасарии, атлази и пр. пр., само и само за да са накичи. Ч, 1871, бр. 12, 381.
— Неизв.
MATE, мн. няма, ср. В Латинска Америка — много разпространено тонизиращо питие със зелено-кафяв цвят и горчив вкус, което се приготвя от листата на парагвайски чай. Когато сутрин за уругваеца наближи времето да тръгне за работа, той непременно извършва един сякаш свят ритуал
— консумирането на мате, миришеща на пелин, люта и топла течност. Т. Димитров, У, 17. Бразилия, страна на матето. Зелено-кафяво питие като кожата на туземците. И горчиво като отровата на бразилските змии. И все пак матето е тяхно национално питие. Б. Шивачев, ПЮА, 38. През ясните лунни нощи гаучосите седят пред праговете на своите колиби „ранчо“, пият мате и тананикат някоя тъжна песен. Св. Минков, ДА, 88.
— От индиан.
MÀTEMA ж. Остар. Матима. Матема-та на разказа е само зачекната и замъглена в рой нищо и никакви фрази. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 251. Науките и прекрасните уроци (матеми) без практика (опитност) като един сот е (медна пчеля-на пита), която не содержава вече мед. А. Гранитски, ПР (превод), 63.
МАТЕМАТИЗАЦИЯ, мн. няма, ж. Книж. Използуване на математически методи и постижения на математиката в други науки и области на човешката дейност. Ние говорим днес за „математизация“ на различни области от науката. НТМ, 1962, кн. 4,
8. С този контакт [на научните работници], дължащ се на взаимодействието на различните дисциплини,.., се промени и стилът на работата,.., т. е. настъпи така наречената „математизация“ на науките. ВН, 1961, бр. 2961, 4.
— Рус. математизация.
МАТЕМАТИЗЙРАМ, -аш, несв.и св., прех. Книж. 1. Представям нещо чрез математически методи.
2. Използувам математически методи в друг клон на науката или в някаква област на човешката дейност, математизирам се страд. Става дума за една математическа теория (наречена теория на игрите), в която се ма-тематизират поведения и взаимоотношения, свързани с интереси. Матем., 1965, кн. 2,17. МАТЕМАТИЗЙРАМ СЕ несв., непрех. Книж. За клон от науката или някаква област на човешката дейност — все по-широко използувам математически методи и постижения на математиката, сливам се с математиката. Всички науки постепенно се „математи-зират“ — такава е тенденцията за развитието на науките. ВН, 1964, бр. 3878,4.
МАТЕМАТИЗЙРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от математизирам и от математизирам се. Математизирането на такива лекции [от механиката] и тяхното сравнително стройно аналитично изграждане едва ли не се схваща понякога като ненужно и даже вредно. Матем., 1968, кн. 5, 5. Изследването на математическите Модели с математически средства на някоя област от известна наука наричаме условно "математи-
