Page:RBE Tom9.djvu/172

Европа 72 години, доде звуковете й стигнат Сопот в песента "Поискал горди Никифор7 Ив. Вазов, ДЮ, 101. Литературните достойнства на пиесата [„Бонапарт ] са нищожни, но успехът се дължи на боевите картини, дворцовите приеми,., и звуковете на Марсиле-зата. К, 1926, бр. 75, 3.

2. Разш. Обикн. с прил. Революционна песен, станала символ на голямо революционно събитие. Тази песен [«Поискал горди Никифор»] беше тогава един вид българска марсилеза. Ив. Вазов, Съч. X, 158. ^пЯсен месец веч изгрява / над зелената гора“ .. Гра-матичани кръстили тая песен странджанската марсилеза, защото с нея на уста тръгнали да мрат за свободата в Преобра-женското въстание през 1903 година. Ст. Станчев, ПЯС, 98-99. Като видяха, че от стаята на болерина се отвориха прозорците, те запяха гръцката марсилеза. Ц. Гинчев, ГК, 345. И знай, че с нови марсилези / ще дойде правдата в света. / Тогаз, Париж на барикадите, / духа си гневен успокой / и дай в парижките предградия / последния победен бой. Ив. Пейчев, Избр. ст, 18.

— От фр. marseillaise. — Други (остар.) форми: марселбза, марселийза и марсейлбза. — В-к Свобода, 1872, бр. 32.

МАРСИЛЕЦ, мн. -лци, м. Мъж, който е роден или живее в Марсилия (град в Южна Франция). В Париж песента пристига, донесена от марсилцшпе. Парижаните я крыцават „Марсилезата“ и под това име тя става известна на цял свят. А. Каралийчев, С, 90.

МАРСИЛКА ж. Жена, която е родена или живее в Марсилия.

МАРСИЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Марсилия и до марсилец. Железните кепенци са заключени, но вратите — отворени и от полумрака извътре лъха мирис на солена риба, марсилски сапун, стафиди и мастика. К. Константинов, ПЗ, 13-14. В Прованс е и Тулон (75 ООО ж.), также укрепен град с военно пристанище, много по-широко от марсилското. С. Боб-чев, ПОС (превод), 143.

О Марсилска керемида. Вид плоска керемида; цигла. На покривите се червенееха марсилски керемиди, от стрехите се лъскаха поцинковани тръби за капчуците. Кр. Григоров, Р, 12 .И къщата бе много солидна, с жълти марсилски керемиди и цинкови улуци. П. Вежинов, НБК, 6.

МАРСОВ¹, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Астрон. Който се отнася до Марс, свързан е с Марс. Марсова атмосфера. Марсови спътници.

2. Остар. Книж. Който е свързан с военното дело и с войската (по името на древноримския бог на войната Марс); военен. Николина, преди да се сближи с Кънча, си имаше друг обожател и поклонник — тоже от нижните чинове намарсовите чада. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 3-4, 250. „Във време на война, казва Евлия Че-леби, властта е в техните ръце [на юруците]: не само румелийският везир, но и султанът даже не се меси в тяхната работа, тъй като те са марсови чада, деноноищо се намират под огън и излагат живота си“. П. Делирадев, В, 303.

О Марсово поле. Книж. Бойно поле, място на полесражение.- Това може да те печали, любезна Геновево, дето аз отваясдам на полето Марсово,., да ослободя от неприятелите милото ни отечество. П. Тодоров, МГ (превод),

6. Още малко и стълповете на политическия преглед щат да представляват само Марсово поле. НБ, 1876, бр. 48,188.

MÄPCOB², -а, -о, мн. -и, прил. Мор. Който се отнася до марс¹. От малката полукръгла площадка на марсовата наблюдателница всеки се мъчеше да определи произхода на кораба. Гр. Угаров, ПСЗ, 654. Сигнализират мар-совите наблюдатели: / — Напред, наляво — кашалоти! Е. Багряна, ПЗ, 110.

МАРТ, мн. няма, м. Третият месец от календарната година. Беше в края на март. Из гората се жълтееше цъфналият минзухар и кукуряк. Ем. Станев, ЯГ, 74. Зимата нахълта студена и снеговита и се държа такава зла почти до последния ден на март. Д. Калфов, Избр. разк., 287. Година-та е започвала от март — този месец бил посветен на бога Марс. ВН, 1.961, бр. 2985,

4. Март (Брезен) има дни 31. Денят има 12 часа, а нощта — 12 часа. Лет., 1869, 18.

— От лат. martius 'посветен на римския бог на войната Марс' през гр. рартт|£, рартю? — Софроний Врачански, Неделник, 1806.

МАРТА, мн. няма, ж. 1. Разг. Месец март. В тоя топъл, огряван от слънцето кът, престояха до средата на марта. Ив. Вазов, Съч. XXV, 149. Изминаха топлите февруарски дни,.., протече му дно кишавата марта, наближи Великден. Г. Караславов, Избр. съч.1, 76. Духаше априлският вятър.. „Сечко сече, Марта дере, Април кожи събира“. Слушах старицата да мърмори, но виках напук: Не е вярно!„ К. Калчев, ПЙЖ, 115.

2. Диал. Мартеница (Н. Геров, РБЯ).

О Баба Марта. 1. Разг. Народно название на месец март, отъждествяван в народните представи с жена. По някои места (в Охридско) месец март се представлява като баба и го наричат «баба Марта». СбКШ, ч. III, 40. 2. Диал. Мартеница. На първи мар-тин ден си вържат на ръцете и на краката баба Марта“ — чървен и бял конец увити,.. — за да са чървени и здрави през годината. СбНУ VI, 91. Бяла марта. Диал. Цвете паричка; ергенска сълза, маргаритар (Н. Геров, РБЯ). Жълта марта. Диал. Растението подбел (Н. Геров, РБЯ).

> Като Баба Марта, начумерил съм се

(и а е ж и л с ъ м с е). Разг. Много (съм се начумерил, наежил). Менявам се (изменявам се) като през марта времето. Диал. Вятърничав, непостоянен съм. На марта в сряда. Жарг. Никога. Ще й се обадя на марта в сряда.