Page:RBE Tom4.djvu/666

стремление на богомилите, в което синки без изключение са съгласяваха — беше да живеят по евангелски. Р. Каролев, УБЧИ, 90.

ЕВГЕНИКА, мн. няма, ж. Учение за наследственото здраве на човека и пътищата за подобряване на неговите наследствени свойства, за възможните методи на активно влияние върху еволюцията на човечеството с цел да се усъвършенства неговата природа

— От гр. ейуеуд"; 'който е от добър род'.

ЕВГЕНЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от евгеника. В тази [въображаема] държава е премахнат и бракът, тъй като прирастът на нейното население се диктува изключително от евгенични съображения. М. Бичев, АНВ, 70-71.

ЕВДЕМОНЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Филос. Направление в етиката, според което щастието, блаженството, е висша цел на човешкия живот и основа на нравственото поведение на човека.

— От гр. ейбоирста 'щастие'.

ЕВЕ¹ частица. Диал. Ето. Минало се не-колко дена и еве ти циганката дошла у ри-баро да види децата. Нар. прик., СбНУ X, 164. Кога се обърнува назад, кога гледа: еве ти го гяволо, дека наближува накъде моето. Нар. прик., СбНУ X, 138. Дизмана дво-ри метеше,/ мъжко ю дете викаше,/ а Дизмана му говори:/— Викай ми, викай, детенце,/ я еве девет години/ майкя не сам си видела. Нар. пес., СбНУ ХЫП, 393. — Еве стана три години,/ капка дъж не е капнало,/ се прахове и ветрове. Нар. пес., СбНУ ХПИ, 489.

— Други форми: ёва, ево.

ЕВЕ² частица. Диал. Макар и, дори и.

— Фала тебе, баш капетанин,/ еве до един изгинете,/ през Дунаво да минете,/ у турска земя да ойдете. Нар. пес., СбНУ ХЪШ, 461.

ЕВЕНК м. Лице от народност, населяваща източен Сибир, о. Сахалин и др.; тунгус. След войната ходихме при един евенк в трундата .. Далече е то, в тундр ата .. Чувал съм, че който беглец минавал през тун-драта, евенките го убивали. И. Радичков, НД, 45.

ЕВЁНКСКИ, -а, о, мн. -и, прил. Който се отнася до евенк, който принадлежи на евенк; тунгуски. Евенкски език. Евенкска култура.

ЕВЕНТУАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който би могъл да стане, да се случи, да бъде; вероятен. В този тежък час за страната румънците потърсват помощта на българската революционна емиграция, от която искат да подкрепи Румъния при една евентуална война с Турция. Ив. Унд-жиев, ВЛ, 67. Тази Мария .. прекрасно знае в какво семейство влиза чрез евентуален брак с Мони. Всичко материално, което сме постигнали, ще бъде и нейно, без да си е мръднала пръста. И. Попов, СЛ, 153-154. Вътрешността на един телевизор е толкова сложна, че се чудя как може човек да се ориентира и да открие евентуалните повреди. Й. Радичков, СР, 182. Миг-два двамата отци мълчат, а сетне загрижени за евентуалните неприятности, които би понесла Екзархията, те съветват бащински буйния архимандрит да се въздържи. К. Странджев, ЖБ, 14. — И понеже опозицията е доста силна, за да хипнотизира и да обещава, чиновникът пита вече кои са евентуалните последици. Й. Йовков, ПГ, 64-65. Дали при евентуално., преразглеждане на съдебното дело Тотъо ще получи по-малка присъда? Диал. 1990, бр. 6, 13.

— От фр. éventuel през рус. эвентуальный.

ЕВЕНТУАЛНО. Нареч. от евентуален.

— Бихме могли евентуално... да предизвикаме безредици, да поискаме съдействието на войската, да арестуваме виновниците.

В. Геновска, СГ, 26. — Почаках да мине три часа и да сменят милиционера, който евентуално би могъл да запомни колата или мене, после се върнах обратно... П. Вежи-нов, СО, 191. Реши се също да бъде изнесена литературна и музикална програма и евентуално да се организира малък карнавал. П. Незнакомое, СНП, 104.

ЕВЕНТУАЛНОСТ, -TTà, мн. няма, ж. Отвл. същ. от евентуален; възможност, вероятност. Борбата срещу м-ра на земледе-лието Христов,.., се превърна вече в борба между цанковисти и народняци.. По всичко изглежда, че ще последва разцепление между двете групи, от които едната, при подобна евенуалност, ще излезе от сговора. Б, 1927, бр. 1896, 1.

О За (при) всяка евентуалност. Книж. За (при) всеки допустим случай. На подстъпите към града да бъдат оставени постове

— за всяка евентуалност. Г. Караславов, ОХ IV, 152. Куфарите с двойните дъна за всяка евентуалност той пренесе още сутринта в дома на дон Индалесио. Д. Димов, ОД, 46. Добавихме, че за всяка евентуалност не ще бъде зле да станат някои споразумения за защитата на балканските държави в случай на война. С. Радев, ССБП, 522.

ЕВЕТ частица. Остар. и диал. Да, добре. — Успя ли? — нетърпеливо го попита Бейтула бей .. — Евет, бей ефендим — отвърна Мижурко. М. Марчевски, П, 34. И с най-сладка усмивка се поклони на председателя, като му рече: — Евет, ефендим, ти имаш всякога прево... И излезе. Зл. Чолако-ва, БК, 126.

О Струвам (сторвам/ сторя, правя) евет

някому. Остар. и диал. Съгласявам се винаги и във всичко с някого, обикн. който е по-силен, който има власт, за да му угодя; угод-