нича. Събираха се спахии, бейове и чорбаджии и лютеше се пред тях Риза бег младият и те евет му струваха, ала и се бояха от Али Страшника и не пожелаваха помощ на бега да обещаят. П. Спасов, ГЛЗЗ, 27.
— Тур. еуеГ
ЕВЕТЧИЛЪК, мн. няма, м. Остар. и диал. Съгласяване винаги и с всичко, за да се угоди на някого; угодничество. — Турчинът беше корумпиран, за една кесия пари и за един кон пущаше враговете на падишаха и при това намираше някаква мъдрост да успокои съвестта си. Бай Ганьо възприе морала му — кесийката и еветчилъка. Ем. Станев, ИК I и II, 269.
ЕВЕТЧЙЯ, -йята, мн. йи, м. Остар. и диал. Човек, който винаги с всичко се съгласява, който винаги казва „евет“, „да“; угодник, подмазвач. „Най-много ме врънка-ха малките ефендета и няколко гърчоля, еветчии в конака.“ 3. Стоянов, ЗБВ III, 250.
— Благодариме ти, свети старец, че си защитил българската чест... — взел думата Константин Груев.. — Нема да те дадеме, не си отивай! Не слушай еветчиите и изме-кярите на пашите! Хр. Бръзицов, НЦ, 209. И във всеки вилает се създаде съвет (мед-жилиш), в който влизаха като представители на раята и чорбаджиите. Ролята на тия лица .. бе повече от унизителна. В най-добрия случай те си оставаха прости еветчии. Г. Бакалов, Избр. пр, 242.
— От тур. еуе1?1.
ЕВЗА ж. Остар. и диал. 1. Капсула за задействане на огнестрелно оръжие. Той беше въоръжен с пушки белгийски, които се пълняха из устата и се паляха с евзи. Ив. Вазов, Съч. VI, 99. Много от пушките бяха старовремски, с евзи, с кремъци, и се пълнеха откъм устието на цевта. Д. Талев, И, 539. Маданджията бавно отмести поглед и видя как третия хайдутин измъква пищова от поясока на файтонджията.. Ала хайдутинът само наплю евзата и върна пищова. А. Христофоров, А, 316.
2. Съставна част на лекарства, багрило и под.; дрога (Н. Геров, РБЯ).
— От араб, през тур.
ЕВЗАЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. и диал. Евзалия. Хвалбите за наредените копчета, карфици,.., детски пищялки, евзални пищовчета и пр. и пр. дреболии все от тоя род нямаха край. Ст. Чилинги-ров, ПЖ, 11.
ЕВЗАЛИ`ЙКА ж. Остар. и диал. Евзалия пушка. Неочаквано Левски извади от джоба на сетрето си малък подвързан бележник,.., разлисти го и зачете:...; Панагюрище — седемнайсет работници, три евза-лийки, една иглянка, шест пищова. Ст. Дичев, ЗС II, 358-359. Някои от тях [селяните] бяха с пушки — повечето евзалийки.., а всички други бяха надигнали коси и секири. Д. Талев, И, 553.
ЕВЗАЛИЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Остар. и диал. За огнестрелно оръжие — който се пали с евза, с капсула. Откъм завоя излезе Руско Караджа .. с два чифта пищови в пояса .. и с евзалия пушка под мишница. П. Константинов, ПИГ, 132. Когато тръгваше за дърва в балкана, той винаги туряше в дисагите и един кой знае отде изровен евзалия пищов, макар да нямаше за него ни евза, ни барут... Ем. Манов, ПУ, 21. На упражненията при манастиря с евзалии пушки, на сноването на агитатори той гледаше с учудване и скръб. Ив. Вазов, Съч. X, 118.
— От тур. evzali.
ЕВЗОН м. Леко въоръжен войник от специални части на гръцката армия, облечен в национална носия. В началото андартско-то движение в Македония бе възглавено от гръцкия кралски офицер Павлос Мелас. Преди да замине, късият, набит евзон бил приет от престолонаследника и страстно прегърнат. Хр. Бръзицов, НЦ, 278. Що има, че сега евзони там/ въртят ония ми ти фустанели? К. Христов, НН, 37.
— От гр. ei^covoi;.
ЕВЗОНСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от евзон. След като стихна шумът на гръцкия национален празник 25 март, Петко захвърли евзонската униформа, облече сукнени дрехи, ушити алафранга, и напусна Ам-белдкипи. Ст. Сивриев, ПВ, 58. Патриаршията била успяла да постави българското училищно дело под своя евзонски цървул: никой българин да не може да учител-ствува в Македония, ако няма разрешение от фанариотски владика. Хр. Бръзицов, НЦ, 224.
ЕВИН, -а, -о, мн. -и. Прил. от Ева — първата жена в света според библейската легенда.
◇ В евино облекло. Разг. Шег.\ В евина премяна. Индив. Шег. За жена — напълно гола. Тук дами в дивна евина премяна/ вървят по морски бряг и снежна пяна/ целува жадно босите им стъпки. Ем. Попдимит-ров, СР, 98. Евина дъщеря. Разг. Ирон. Жена, девойка. Това се случило именно в онова време, когато Николчо захванал вече да зяпа по прозорците и да се занимава с евини-те дъщери. Л. Каравелов, Съч. VII, 25. Евин плаж. Разг. Специално заградено място на плаж, където се пекат и къпят само жени, обикн. без бански костюми. — Тук ще стоиш, тук ще те намеря! А след пет минути да не забравиш да си облечеш ризата, за да не изгориш! — остави ме на определено място жена ми и замина на евиния плаж. Тарас, СГ, 16.
ЕВКАЛИПТ м. 1. Род вечнозелени широколистни дървета и храсти около 500 вида от семейство миртови, високи до 150 м, разпространени предимно в Австралия. Eucalyptus. Чрез Ботаническата градина са
