били внесени и въведени в страната и редица медицински, декоративни и други дървета,.., каквито са например тропическите пинии и евкалиптите. В. Атанасова, ДБ, 31.
2. Дърво или храст от този род.
3. Етерично масло от тези растения, използвано в парфюмерията или медицината.
— От гр. ей ’добре' + каХджто^ 'покрит'.
ЕВКАЛЙПТОВ, -а, -о , мн. -и. Прил. от евкалипт. Евкалиптово дърво. Евкалипто-ва дървесина. Евкалиптови гори. Евкалиптово масло.
ЕВКАЛЙПТУС м. Книж. Евкалипт. „Бигъл“ се отправи за Австралия. Скокливото кенгуру и гигантските евкалиптуси придаваха нов облик на пейзажа. К, 1963, кн. 3, 45.
ЕВКЛЙДОВ, -а, -о , мн. -и. Прил. от Евклид, древногръцки математик, автор на първия от достигналите до нас теоретически трактати по геометрия.
О Евклидова геометрия. Мат. Геометрия, изучаваща свойствата на фигурите, които не се изменят при движение. Евклидов алгоритъм. Мат. Начин за намиране на най-големия общ делител. Евклидово пространство. Мат. Съвкупността от точките, правите и равнините, за които е в сила система от аксиоми на Евклидовата геометрия.
— От гр. собств.
ЕВКСИНОВГРАДСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Който се отнася до Евксиновград (правителствена резиденция край Варна).
— Имаме превъзходни вина.. Бяло евксинов-градско, от онова, което поднасяхме едно време на баща ви. И. Мартинов, СНУ, 38.
ЕВЛА ж. Диал. Елха1.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ЕВМЕНЙДИ мн. Книж. В гръцката митология — евфемистично култово название на ериниите, богините на отмъщението.
— От гр. Ейреу{8е<;.
ЕВНУХ, мн. -си и (остар.) -и, м. В някои източни страни — скопен мъж, пазач на харем; скопец. Край брега се разхождаха знатни забулени туркини — сами, без мъжете си, следвани от няколко евнуси с препасани саби, готови да посекат всеки дързък мъж, който би закачил техните господарки.
А. Христофоров, А, 238. Той [помощник-майсторът] беше дребно четиридесетгодишно кьосе, с гъста коса и писклив глас на евнух. Д. Димов, Т, 34. Египетският цар пристига първий,.., последван от две хиляди жреци,.., от две хиляди евнуси, и от две хиляди врачове и от две хиляди войници. И. Адженов, ВК (превод), 9. // Разш. Кастриран човек. Ако поради болестни изменения се извърши по необходимост кастриране в ранна детска възраст, половите органи изобщо не се развиват.. Тези индивиди, известни в науката като евнуси, запазват своя детски глас поради задръжка в развитието на ларинкса. Ал. Гюровски, A4, 313.
— От гр. eüvoü%oç.
ЕВНУХОВ, -а, -о , мн. -и. Прил. от евнух; евнушки, евнушески. На евнуховата помощ нито се и надява, той добре наострил ятагана си и чака. Ст. Ботьов, К (превод), 24.
ЕВНУХОЙД м. Мед. Човек с вродено или придобито непълно развитие на половите жлези, което се проявява в липса на вторични полови белези, несъразмерност на тялото, характерно лице и глас и др. Евнухои-дите са обикновено бавни, несамостоятелни, слабоактивни.
ЕВНУХОЙДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Мед. Прил. от евнухоид. Евнухоиден ръст. Евнухоиден глас.
ЕВНУХОИДЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Мед. Вродено или придобито непълно развитие на половите жлези у човека, което се проявява в липса на вторични полови белези, несъразмерност на тялото, характерно лице и глас и др.
ЕВНУШЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Евнухов; евнушки. Как трябваше да се говори с такъв човек? Пръв реши,.., този въпрос кьосавият Стефанов,.. Той се покашля веднъж-дваж,.., и каза с тъпичкия си евнушески глас: — Господин Стоянов, ние идем при вас от името на местните... производители. Ем. Манов, ДСР, 10.
ЕВНУШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Евнухов; евнушески.
ЕВО частица. Диал. Ето. "Клета бабичко, убиха сина ти... " И не стигало само това, но ево ти и други кръвопийци, сури мечки мършоедки, зли гърци, клети фана-риоти! БТ, СбПер. п I, 76. Ево, дойде Великден/ и Великден, Гергьовден,/ и летнем ми Петровден./ Да изникне игличе. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 138. Не сте чу ле, не слушнале/ за клетата бела Стойна,/ тънка Стойна и висока?/ Ево яз сум та истата. Нар. пес., СбНУ XI, 21.
— Други форми: è в a, è в е.
ЕВОЛЮИРАМ, -аш, несв. и св., непрех. Книж. Търпя, претърпявам положително развитие, еволюция; развивам се, изменям се. — За вас езикът и литературата какво са? — За мене те са живо дело, което непрекъснато се мени, еволюира. П. Тихолов, СбАСЕП, 226. Силиврякът е изгубил вече значителна част от размножителната си енергия .. Това е консервативен организъм, който нито се видоизменя и еволюира в нови форми, нито е способен широко да се разпространи. ПН, 1932, кн. 1, 6.
— От лат. evolvo през фр. évoluer. — Друга (остар.) форма: еволйрам.
ЕВОЛЮЙРАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от еволюирам.
