Page:RBE Tom4.djvu/226

и това, което е останало да се кърти, из-къртвам нещо докрай; докъртвам. доизкър-твам се, доизкъртя се страд.

ДОИЗКЪРТВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизкъртвам и от доизкъртвам се; докъртване.

ДОИЗКЪРТЯ. Вж. доизкъртвам.

ДОИЗКЪРША. Вж. доизкъртвам.

ДОИЗКЪРШВАМ, -аш, несв.; доизкър-ша, -иш, мин. св. -их, св., прех. Кърша, из-кършвам и това, което е останало да се кърши, изкършвам всичко докрай; докършвам. Доизкършихме клоните на дърветата, до-изкършвам се, доизкърша се страд.

ДОИЗКЪРШВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизкъртвам и от доизкър-швам се; докършване.

ДОИЗЛАВЯМ, -яш, несв.; доизловя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Ловя, излавям и това, което е останало да се лови, излавям всичко или всички докрай, доизлавям се, доизловя се страд.

ДОИЗЛАВЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизлавям и от доизлавям се.

ДОИЗЛАП АМ. Вж. доизлапвам.

ДОИЗЛАПВАМ, -аш, несв.; доизлапам, -аш, св., прех. Разг. Лапам, излапвам и това, което е останало да се лапа, излапвам всичко докрай; долапвам. Остави децата да до-излапат попарата. доизлапвам се, доизлапам се страд.

ДОИЗЛАПВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизлапвам и от доизлапвам се; до-лапване.

ДОИЗЛЕЖА. Вж. доизлежавам.

ДОИЗЛЕЖАВАМ, -аш, несв.; доизлежа, -йш, мин. св. -ах, св., прех. Лежа, излежавам и това, което е останало да се лежи, излежавам всичко докрай; долежавам. Доизлежавам присъда. А Остава ти да доизле-жиш още няколко месеца, доизлежавам се, доизлежа се страд.

ДОИЗЛЕЖАВАМ СЕ несв.; доизлежа се

св., непрех. Излежавам се до насита, колкото ми се иска. Оставете мързеливеца да се доизлежава.

ДОИЗЛЕЖАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизлежавам и от доизлежавам се; долежаване.

ДОИЗЛЕКУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Довършвам лекуването, излекувам напълно, докрай, доизлекувам се страд. Да се до-излекува този болен е наистина трудна работа. А Такава болест не може да се доиз-лекува докрай.

ДОИЗЛЕКУВАМ СЕ несв. и св., непрех. Довършвам лекуването си, излекувам се докрай, напълно, съвсем. Десния му [крак] бяха отрязали до коляното след едно раняване, което се превърна в гангрена. Другарите му събраха пари, изпратиха го в София да се доизлекува, да му направят протеза на крака.Ем. Манов, ДСР, 204. Тогава той решил да напусне болницата и да се доизлекува сам.

ДОИЗЛЕКУВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизлекувам и от доизлекувам се. Лекарят нареди до пълното ми доизлеку-ване да не спирам лекарствата.

ДОИЗЛЕПВАМ, -аш, несв.; доизлепя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Лепя, из лепвам и това, което е останало да се лепи, излепвам всичко докрай; доизлепявам. доизлепвам се, доизлепя се страд.

ДОИЗЛЕПВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизлепвам и от доизлепвам се; до-излепяване.

ДОИЗЛЕПЯ. Вж. доизлепвам, доиз-лепявамидоизлепям.

ДОИЗЛЕПЯВАМ, -аш, несв. (рядко); доизлепя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Доизлепвам. доизлепявам се, доизлепя се страд.

ДОИЗЛЕПЯВАНЕ, мн. няма, ср.Рядко. Отгл. същ. от доизлепявам и от доизлепявам се; доизлепване.

ДОИЗЛЕПЯМ, -яш, несв. (диал); доизлепя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Доизлепвам, доизлепявам. доизлепям се, доизлепя се страд.

ДОИЗЛЕПЯНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от доизлепям и от доизлепям се; доизлепване, доизлепяване.

ДОИЗЛЕЯ. Вж. доизливам.

ДОИЗЛЙВАМ, -аш, несв.; доизлея, -ееш, мин. св. доизлях, прич. мин. св. деят. доизлял, -а, -о, мн. доизлели, прич. мин. страд. доизлят, -а, -о, мн. доизлети, св., прех. Изливам и това, което е останало да се излива, изливам нещо докрай. Боевете на хълма стихнаха. Сякаш казан от някаква гигантска висока пещ доизля последните си искрящи потоци огнена лава. П. Славин-ски, ПЩ, 466. доизливам се, доизлея се страд. Дълго време траеха тия рискувани препусканици из улиците и около кръчмите, където се изпиваше много вино и, по стар юнашки обичай, чашите се_и доизлива-ха върху главите на конете. И. Йовков, ПК, 60-61.

ДОИЗЛЙВАМ СЕ несв.; доизлея се св., непрех. Изливам се докрай, напълно. Съдът се обърна и водата се доизля. • Обр. И всичката й скръб, която доскоро ридаеше под нейния лък, доизливаще се сега в тия облекчителни сълзи. Й. Йовков, Разк. I, 182.

ДОИЗЛЙВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизливам и от доизливам се.

ДОИЗЛИЧА. Вж. доизличавам.

ДОИЗЛИЧАВАМ, -аш, несв.; доизлича,

-йш, мин. св. -йх, св., прех. Изличавам и то