ДОИЗКРАДВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизкрадвам и от доизкрадвам се.
ДОИЗКРИВЯ. Вж. доизкривявам.
ДОИЗКРИВЯВАМ, -аш, несв.; доизкривя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Кривя, изкривявам нещо докрай, изкривявам и това, което е останало да се криви, правя нещо да стане по-криво. Бяха двама младежи. В ръцете си държаха железни парчета, с които непрекъснато чукаха и доизкривяваха една тръба. НТМ, 1961, кн. 3, 22. Някой беше изкривил малко иглата, пък аз я доизкривих. доизкривявам се, доизкривя се страд.
ДОИЗКРИВЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизкривявам и от доизкривявам се.
ДОИЗКРОЯ. Вж. доизкроявам.
ДОИЗКРОЯВАМ, -аш, несв.; доизкроя, -ойш, мин. св. -ойх, св., прех. Кроя, изкроя-вам и това, което е останало да се крои, из-кроявам нещо докрай; докроявам. доизкроявам се, доизкроя се страд. Настланите тъкани най-напред се нарязват на блокове, а след това се доизкрояват на банциг с изострената му безконечна лента. Н. Аф-латарлиева и др., ТДО, 22.
ДОИЗКРОЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизкроявам и от доизкроявам се; докрояване.
ДОИЗКУПВАМ1, -аш, несв.\ доизкупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Доизкупувам1. доизкупвам се, доизкупя се страд.
ДОИЗКУПВАМ2, -аш, несв.; доизкупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изкупвам докрай, изкупвам и това, което е останало да се изкупва от някаква вина, грях и под.; доизкупувам2. Дошъл съм тук, в тоя ад, за да доизкупвам греховете си. доизкупвам се, доизкупя се страд.
ДОИЗКУПВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизкупвам1 и от доизкупвам се; доизкупуване1.
ДОИЗКУПВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизкупвам2 и от доизкупвам се; доизкупуване2.
ДОИЗКУПУВАМ1, -аш, несв.; доизкупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Купувам, изкупувам и това, което е останало да се купува, изкупувам всичко докрай; доизкупвам1. Нямам намерение да доизкупувам изостаналата стока на пазара, доизкупувам се, доизкупя се страд.
ДОИЗКУПУВАМ2, -аш, несв.; доизкупя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Доизкупвам2. доизкупувам се, доизкупя се страд.
ДОИЗКУПУВАНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизкупувам1 и от доизкупувам се; доизкупване1.
ДОИЗКУПУВАНЕ2, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизкупувам2 и от доизкупувам се; доизкупване2
ДОИЗКУПЯ1. Вж. доизкупвам1 и доизкупувам1.
ДОИЗКУПЯ2. Вж. доизкупвам2 идо-изкупувам2.
ДОИЗКУСУРЯ. Вж. доизкусурявам.
ДОИЗКУСУРЯВАМ, -аш, несв.', доизкусуря, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Разг. Довършвам, дотъкмявам нещо, като отстранявам и последните му недостатъци; изкусуря-вам нещо докрай; докусурявам. Кой какво прави — Добри все в пилчарника. Инсталацията доизкусурява, жици подменя, фасунги, ключове и крушки поправя. Тарас, СГ, 59. Ходили [младите] повън, видели големи работи — нашето им се вижда просто, никакво .. Абе чоджум, ние старите толкова сме могли, това сме направили, вие го доиз-кусурете — както ви е угодно. П. Росен, ВП1П, 35. Жътвата се отлагаше с ден или три —рече си [Стоян], —таман да доизку-суря това-онова из двора. Подбра внуците да чистят хамбара, накара Станчо да му екове нова врата, ..В. Мутафчиева, ЛДМ П, 542. доизкусурявам се, доизкусуря се страд. Производителността й [на инсталацията] е достигнала своя таван, каквото имаше да се доизкусурява — разни невралгични възли, които се повреждаха, и това го направихме. Е. Коларова, МИ, 96. Пращам ти подбрани афоризми, които съм нарекъл обущаризми за по-смешно, пък ако трябва да се доизкусурят нещо, ти си знаеш. И. Попов, КС, 61.
ДОИЗКУСУРЯВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от доизкусурявам и от доизкусурявам се; докусуряване. Захарий реши да вземе двама чираци, на които да възложи попълването на дрехите, пък той да работи само лица и тънката работа — цветята, до-изкусуряването на хламидите. Вл. Свинти-ла, СЗЗ, 275.
ДОИЗКЪПВАМ, -аш, несв.', доизкъпя, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Къпя, изкъпвам докрай, довършвам къпането на някого; до-къпвам. Топлата вода спря и не можахме да доизкъпем детето, доизкъпвам се, доизкъпя се страд. и възвр.
ДОИЗКЪПВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизкъпвам и от доизкъпвам се; докъпване.
ДОИЗКЪПЯ. Вж. доизкъпвам.
ДОИЗКЪРПВАМ, -аш, несв. ', доизкър-пя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Кърпя, изкърпвам и това, което е останало да се кърпи, изкърпвам нещо докрай; докърпвам. доиз-кърпвам се, доизкърпя се страд.
ДОИЗКЪРПВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизкърпвам и от доизкърпвам се; докърпване.
ДОИЗКЪРПЯ. Вж. доизкърпвам.
ДОИЗКЪРТВАМ, -аш, несв.', доизкър-тя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изкъртвам
