Page:RBE Tom4.djvu/222

ДОИЗДОЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доиздоявам и от доиздоявам се; до-дояване.

ДОИЗДРАСКАМ. Вж. доиздрас-квам.

ДОИЗДРАСКВАМ, -аш, несв.\ доиз-драскам, -аш и доиздращя, -еш и -иш, мин. св. -их, св., прех. Издрасквам и това, което е останало да се драска, издрасквам нещо докрай. Като доиздраскаш тия листове, ще ти дам други, доиздрасквам се, доиздраскам се и доиздращя се страд, и възвр.

ДОИЗДРАСКВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ от доиздрасквам и от доиздрасквам се.

ДОИЗДРАЩЯ. Вж. доиздрасквам.

ДОИЗДУМАМ. Вж. доиздумвам.

ДОИЗДУМВАМ, -аш, несв.\ доиздумам,

-аш, св., прех. Разг. Издумвам, изказвам и това, което е останало да се издумва, издумвам всичко докрай. — Не, той [Коце] тряба да се уедини — безизвестен!.. О вложиха му се очите. — Да, те, едничките, които аз обичах .. Коце искаше да каже — "те ще ме търсят! " — но не доиздума, чувството на умиление се задуши още при първата искра. А. Страшимиров, А, 112. доиздумвам се, доиздумам се страд.

ДОИЗДУМВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от доиздумвам и от доиздумвам се.

ДОИЗДУХАМ. Вж. доиздухвам.

ДОИЗДУХВАМ, -аш, несв.\ доиздухам,

-аш, св., прех. Издухвам и това, което е останало да се духа, издухвам нещо докрай. Вятърът май ще доиздуха праха от улиците. доиздухвам се, доиздухам се страд.

ДОИЗДУХВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ от доиздухвам и от доиздухвам се.

ДОИЗДЪЛБАВАМ, -аш, несв.\ доиздълбая, -аеш, мин. св. доиздълбах, св., прех. Издълбавам и това, което е останало да се дълбае, издълбавам нещо докрай; додълба-вам. Малко поточе прекосява пътечката. До него, между корените на два големи бука, имаше изворче. Може би пастирчетата го бяха доиздълбали и оградили, за да може да се пие от него. П. Проданов, С, 126. дои-здълбавам се, доиздълбая се страд. Колкото дупки издълбахме вчера, още толкова трябва да се доиздълбаят днес.

ДОИЗДЪЛБАВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доиздълбавам и от доиздъл-бавам се; додълбаване.

ДОИЗДЪЛБАЯ. Вж. доиздълбавам.

ДОИЗДЪРПАМ. Вж. доиздърпвам.

ДОИЗДЪРПВАМ, -аш, несв.\ доиздър-пам, -аш, св., прех. Издърпвам и това, което е останало да се дърпа, издърпвам нещо докрай. доиздърпвам се, доиздърпам се страд.

ДОИЗДЪРПВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доиздърпвам и от доиздърпвам се.

ДОИЗДЯЛАМ. Вж. доиздялвам.

ДОИЗДЯЛВАМ, -аш, несв.\ доиздялам, -аш, св., прех. Дялам, издялвам и това, което е останало да се дяла, издялвам нещо докрай; додялвам. Доиздялай гредата, та да можем утре да я поставим на мястото й. доиздялвам се, доиздялам се страд.

ДОИЗДЯЛВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доиздялвам и от доиздялвам се; до-дялване.

ДОИЗЖЁНВАМ, -аш, несв.\ доизженя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Женя и тия, които са останали за женене, женя, изженвам всички докрай. Радвам се, че останах жив да доизженя децата си. доизженвам се, доизженя се страд.

ДОИЗЖЁНВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизженвам и от доизженвам се.

ДОИЗЖЕНЯ. Вж. доизженвам.

ДОИЗЖИВЯВАМ, -аш, несв.; доизжи-вёя, -ёеш, мин. св. доизживях, св., прех. Живея, изживявам напълно, докрай. Никой не знае как ще доизживее дните си. доизживя-вам се, доизживея се страд.

ДОИЗЖИВЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизживявам и от доизжи-вявам се.

◇ На доизживяване, оставам (съм, оставям). Разг. Обикн. за сграда, машина и др. — до пълно износване (оставам, съм, оставям). — Продажна сган — ръмжи до мене дядото от оставената на доизживяване къщичка. Г. Друмев, УКР, 4.

ДОИЗЖЪНА. Вж. доизжънвам.

ДОИЗЖЪНВАМ, -аш, несв.\ доизжъна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, доизжъ-нат, св., прех. Жъна, изжънвам и това, което е останало да се жъне, изжънвам всичко докрай; дожънвам, доожънвам. Доизжънахме, каквото беше останало от вчера, доизжънвам се, доизжъна се страд.

ДОИЗЖЪНВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизжънвам и от доизжънвам се; дожънване, доожънване.

ДОИЗЗЙДАМ. Вж. доиззидвам и доиззиждам.

ДОИЗЗИДВАМ, -аш, несв.\ доиззйдам, -аш, св., прех. Доиззиждам. доиззидвам се, доиззидам се страд.

ДОИЗЗЙДВАНЕ ср. Отгл. същ. от доиззидвам и от доиззидвам се; доиззиждане.

ДОИЗЗЙЖДАМ, -аш, несв.\ доиззйдам, -аш, св., прех. Зидам, иззиждам и това, което е останало да се зида, иззиждам нещо докрай; дозиждам. И тъй, прие ме Евтимий за послушник. А по него време още доиззижда-ха светата обител. Ем. Станев, А, 58. доиззиждам се, доиззидам се страд.