ДОИЗЗЙЖДАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доиззиждам и от доиззиждам се; дозиждане. Станимашкият надпис показва, че след Клокотнишката победа Иван-Асен II се е загрижил за доиззиждането и поправянето на крепостта. Н. Хайтов, А, 11.
ДОИЗЗОБАМ. Вж. доиззобвам.
ДОИЗЗОБВАМ, -аш, несв.\ доиззобам,
-аш, св., прех. Зобя и това, което е останало, иззобвам всичко докрай; дозобвам1. Доиззобвам последните зърна на гроздето, доиззобвам се, доиззобам се страд.
ДОИЗЗОБВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доиззобвам и от доиззобвам се; до-зобване1.
ДОИЗИГРАВАМ, -аш, несв.\ доизиграя, -аеш, мин. св. доизиграх, св., прех. Изигравам нещо докрай; доигравам. Оставете ни да доизиграем играта си. доизигравам се, доизиграя се страд.
ДОИЗИГР АВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизигравам и от доизигравам се; доиграване.
ДОИЗИГРАЯ. Вж. доизигравам.
ДОИЗКАЖА. Вж. доизказвам.
ДОИЗКАЗВАМ, -аш, несв.\ доизкажа, -еш, мин. св. доизказах, св., прех. Казвам, изказвам нещо докрай, изказвам, изричам и това, което е останало да се казва; доизри-чам, доказвам1. — Гледай хората какво правят, сине. Тъй , насреща да се върви, не може! Покорство трябва, инък .. — Тя не доизказваше, но той разбираше извора на всичко. Г. Караславов, СИ, 271. За тази именно истина ще продължа и аз да дописвам тоя мой „дневник с обратна дата“ и може би в следващите му още ненаписани книги „утре“ ще доизкажа това, което съм „премълчал“ днес. Т. Генов, ДОД, 5. Той се чукна и с двамата, като все си мислеше, че нещо не е доизказал, че има и трябва да каже нещо — по-важно и по-хубаво. Т. Монов, СН, 131. Ненко срещна погледа на Райка, .. И затова се забърка, заплете езика си и не можа да си доизкаже приказката. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 46. доизказвам се, доизкажа се страд. Такава мисъл обикновено не се доизказва докрай. ДОИЗКАЗВАМ СЕ несв.\ доизкажа се св., непрех. 1. Казвам, изказвам докрай това, което имам, което искам да кажа; доизричам се. — На мене всичко оставете .. — започна Миткалото — аз... Но не можа да се доизкаже. Ст. Дичев, ЗС I, 187-188. Тинчо замълча, но явно бе недоволен от това, че не можа да се доизкаже докрай. П. Проданов, С, 103. Любомир беше чувал на младини за поетичните наклонности на Давид Лазар. Той реши в себе си да не го прекъсва, да го остави да се доизкаже. П. Спасов, ХлХ, 189. Изморен, младежът приседна до командира и искаше да сподели нещо с него, но като че ли му беше неудобно. Започваше, а не се доизказваше и спираше, лицето му пламтеше от смущение. Ж.Колев и др., ЧБП, 143.
2. Довършвам изказването си, изказвам се докрай. Реших и аз веднъж да се изкажа на събрание, но започнаха да ме прекъсват и не можах да се доизкажа.
ДОИЗКАЗВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизказвам и от доизказвам се; доказване1.
ДОИЗКАРАМ. Вж. доизкарвам.
ДОИЗКАРВАМ, -аш, несв.\ доизкарам,
-аш, св., прех. Изкарвам, свършвам нещо докрай; довършвам, докарваме Всичко това засеня като облак ясния му дух, разхлабя нервите му, че той на празника на лицейс-ката годишнина не може дори да изчете стихотворението си 19 октомври 1836.. и друг вместо него доизкарва зачетеното. П.П. Славейков, Събр. съч. VII, 85. — Вие сте я [работата] започнали, вие трябва да я доизкарате. Кл. Цачев, СШ, 178. — Така е, бае Цене, ти си знаеш работата. Ами ще оставиш ли сега да пообядваме, или ще си доизкараш зафанатия ред? Т. Влайков, Съч. Ш, 2. Все при такава няма тишина Жела доизкара до край песента. Й. Йовков, Ж, 1945, 117. Бисмарковото дело е изкарано само на половина, но няма съмнение, че той ще се потруди да го доизкара. НБ, 1877, бр. 68, 266. доизкарвам се, доизкарам се страд. Болярево се будеше .. Почналата от снощи сватба се доизкарваше. А. Стра-шимиров, ЕД, 203. — Захванали сме една работа, трябва да се доизкара до края. Й. Йовков, Разк. I, 26.
ДОИЗКАРВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от доизкарвам и от доизкарвам се; докарване1. Въстаниците в укреплението бяха всички наставали и се заловили, под надзора на десетника, на работа по доизкарва-нето новите окопи. Йв. Вазов, Съч. ХХП1, 151. Трябваха му шейсет хиляди, а имаше само четирийсет — всичките пари, скътани за доизкарване на новата къща. Ст. Марков, ДБ, 280.
ДОИЗКАСТРЯ. Вж. доизкастрям.
ДОИЗКАСТРЯМ, -яш, несв.; доизкастря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Кастря, изкастрям и това, което е останало да се кастри, изкастрям всичко докрай; докаст-рям, доокастрям. Вчера започнах да кастря дръвчетата, днеска ще ги доизкастря. доизкастрям се, доизкастря се страд.
ДОИЗКАСТРЯНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ от доизкастрям и от доизкастрям се; докастряне, доокастряне.
ДОИЗКАЧА. Вж. доизкачвам.
ДОИЗКАЧВАМ, -аш, несв.; доизкача, -йш, мин. св.-йх, св., прех. Разг. 1. Йзкачвам, изнасям и това, което е останало да се из
