Page:RBE Tom4.djvu/34

ска долама. Ст. Сивриев, ПВ, 37. Господин Шарлатанов с разтреперана ръка и тържествен вид бръкна във вътрешния джоб на палтото си, извади един натъпкан джуздан, разтвори го широко., извади една омазана столевова банкнота и джентълменски я подаде. Хр. Радевски, Избр. пр III, 83.

2. Чанта, с която децата са ходели на училище, наподобяваща чанта за пазар, със закопчалка и украсена с извезани фигурки. За училището нашите родители пълнеха джузданите ни (..) със сушени сливи. Д. Ка-засов, ВП, 37.

— От перс. през тур. cüzdan. — Друга форма: д ж и з да н.

ДЖУЗДАНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от джуздан. Балтов му е признателен, че поне той го е оставил на мира.. Още не издумал това, дядо Станчо изважда джуз-данчето си и захваща да му чете поменик от ходатайства. К. Величков, ПССъч. VIII, 146.

ДЖУКА ж. Диал. Устна; бърна, джуна. Сигурно този нов богаташ се усмихва със сините си дебели джуки не само защото се чувствува щастлив и силен, но и защото иска да блесне златото в устата му. Г. Ка-раславов, Т, 5. Босилков издава презрително джуката си и прелиства с явно неодобрение няколко листа. Сп. Йончев, СбСт, 157. Пустото турче Алийче, / като речеше: „Марийче!“ — / джуките му се пукаха / на три-четири дялове! Нар. пес., СбНУ XLVI, 242.

— Друга форма: ж у к а.

ДЖУКЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. За човек — който е с дебели устни; бърнест, джунест. Затъркаляли се излеко годините

— позалял Велко с ракия мъката си, залисал се с грижа покрай добичетата, па и челяд народил от джукестата суханченка, че нямало друга. О. Василев, ЖБ, 426. Във всичките деца на баща ми, и от двете му жени, нямаше друг такъв като мен чер, сух и джукест. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 24.

ДЖУМАЛИЙКА ж. Остар. Жена, родена в Ески Джумая (старото име на Търговище) или в Горна Джумая (старото име на Благоевград), или жителка на тези селища.

ДЖУМАЛИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Остар. Прил. от джумалия, джумалийка или Джумая. В свръзка с това освобождение тия дни се забелязваше едно необикновено движение на турска войска покрай нашата джумалийска граница. Бълг., 1902, бр. 447, 2.

ДЖУМАЛЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. Мъж, роден в Ески Джумая или Горна Джумая, или жител на тези селища.

ДЖУМБУШ м. Простонар. Майтап. Та-ко си е Тако: за гуляй, за веселбица, за джумбуш, за свирки — душата си дава. П. Велков, СДН, 339. Приготвени [чираците или калфите] за смях и скрити в своите дюкяни, те чакат някоя жертва, която ще стъпи в тяхната клопка, за да се подхлъзне и падне в калта, та да си намерят евтин джумбуш за развлечение. М. Георгиев, Избр. разк., 186.

— От тур. сйшЬй§. — Други форми: джумбйш, джумбюш, джюмбюш.

ДЖУМБУШЛИ`ЙКА ж. Простонар. Жена джумбушлия (във 2 знач.). — Бабо Трифковице, много си джумбушлийка, ще ни умориш от смях, каза й госпожа Хруса-нова. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 22.

— Други форми: джумбишли`йка, джумбюшли`й-ка, джюмбюшли`йка.

ДЖУМБУШЛЙЯ, ед. неизм., мн. -йи, прил. Простонар. 1. Весел, забавен. Много джумбушлии работи стават във В. Н. Събрание. Ив. Вазов, НПис., 166.

2. Като същ. Човек, който обича джумбуш и умее да прави джумбуш; веселяк. Трима джумбушлии поддържаха настроението на цялата компания.

— От тур. ситЬи§1и. — Други форми: джумбишлйя, джумбюшлйя, джюмбюшлйя.

ДЖУМБУШЛЙЯ нареч. Простонар. За джумбуш; весело, забавно. — Я пък тука какво пише за един офицер,.. Ха! Ха! Ха! Ама джумбушлия сковано ха! Лат., 1885, кн. 9, 20.

ДЖУМЁРКА¹ м. и ж. Диал. Скъперник.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДЖУМЁРКА² ж. Диал. 1. Обикн. мн. Пръжка; джиберина, джигарида, джирка. • Обр. Пък нашия [щурец] аз си го слушам вече осемдесет лазарника. Откак се помня. Ей от такава джумерка. Той ме е приспивал, той ме е будил. М. Кюркчиев, ВВ, 10.

2. Прен. Ирон. Слаб, сух човек и обикн. дребен на ръст.

— Друга форма: ж у м ё р к а.

ДЖУНА ж. Диал. Устна; бърна, джука. И синчето му, гимназист, вече с рус мъх на джуната, и то не се стърпяло: — На трън грозде търсиш, тате... Има тук имане, но не му е дошло времето за нас... Ст. Станчев, ПЯС, 43. Аз го гледах с любов и ми се чинеше, че сега ей ще си отвори кръглите с почернели джуни уста. Ив. Вазов, Съч. VII, 150. Две слаби червенини се показали изведнъж по страните на мировия съдия; опънатите му джуни по-преди прежълтели, после посинели. М. Георгиев, Избр. разк., 193.

— Друга форма: ж у н а.

ДЖУНГЛА ж. 1. Непроходими нискостеблени гори с бамбукови и др. тревисти растения в блатистите места на тропика и субтропика, обитавани от хищни зверове и отровни змии. Каучуковите плантации много скоро изчезват зад нас и нашият път навлиза в джунглата. Т. Кюранов, АП,

171. Не се виждаше нищо освен безкрайна джунгла — гигантска маса от кипнала зе