97. Беят извади от джоба на джубето си кожена кесия и я пусна в ръката на недоумяващия момък. П. Стъпов, ЖСН, 89. // Разш. Разг. Връхна дреха от вълнен плат, подплатена с кожа. В очакване да лумне огнището тя наметна домашнотно си джу-бе, подплатено със заешки кожи, и отдръпна завесите от прозореца. М. Смилова, ДСВ, 111. И тя като всички носеше старо-модна черна копринена рокля,.., чохено джубе с широки ръкави. Елин Пелин, Съч. IV, 65.
— От араб. през тур. cubbe. — Друга форма: джюбе.
ДЖУБЕЛЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Диал. Човек, облечен с джубе.
ДЖУВАП м. Диал. Отговор. — Какво става, Хайредин ага! Тия твоите кяфири са влезли в наша земя?! Какъв джуват ще даваме на нашите аги и бейове... Д. Талев, ПК, 521. Още същия час Пеньо се оплака на устабашият, и той свика лонджата. То се знае, вика и Али Мустафа джувап да дава. Ст. Чилингиров, ХНН, 159.
О <И> на царя джувап давам. Простонар. Съобразителен, умен и смел съм и умея убедително да докажа, че съм прав, да се защитя. — Бе ти какво я мислиш нея, старата
— казва Слав. — Тя и на царя джувап дава. Й. Йовков, ПГ, 173.
— Друга форма: д ж е в а п.
ДЖУВКА ж. Панделка с прегънати и вързани в средата краища, която се употребява за украса в коса или върху дреха. Носеха тънки бастуни със сребърни дръжки,.., джувка в подгънатата колосана яка или вратовръзка със златна игла. М. Кремен, РЯ, 312. Много модни са блузите с права яка и голяма джувка. ЖД, 1967, кн. 10, 22. Всяка сутрин, преди да тръгне към училището, дъщеря ми завръзваше на плитките си две ослепитолно бели джувки. • Връзвам на джувка. II Разш. Панделка. В ръцете си държеше мека черна шапка, а на бялата му яка висеше дълга черна джувка. П. Здравков, НД, 10.
— От ит. ciuffo 'кичур коса, перчем'.
ДЖУДЖЕ, мн. -та, cp. 1. Човек с неестествено дребен ръст; лилипут. В хотела живееха също и много артисти от близките театри и вариетета.. Но Бенко с никого не можа да се сближи така, както с двете джуджета Фери и Джери. Ал. Бабек, МЕ, 187. От дясната страна на първобитния стан бяха наредени няколко малки длета и триончета, сякаш бяха пригодени за джуджета, а не за едрите ръце на тоя голям, силен кукушанин. Д. Спространов, С, 65.
2. В приказките на някои народи: дребен на ръст човек — вълшебник, който живее в горите или в планините; гном. Когато зимно време се прибираше вечер, той винаги ни носеше печени кестени,.., и казваше, че ги е донесло някакво джудже за добрите деца.
Т. Влайков, СбЦГМГ, 331. Иван скочил и видял зад близкия храст вълк, едър като теле. В зъбите си носел посиняло от страх джудже. То имало дълга черна брада, остри червени обувки и плетена шапчица с пис-кюлче накрая. Ив. Планински, ВС, 76. Когато се стъмнило съвсем, доими господарите на къщичката; това били седемте джуджета, които копаели руда в планината. Ас. Разцветников, СН (превод), 9. Приказките, които й [на княгинята] бяха разказвали, оживяха сега във въображението й. От дълбоките тъмни пещери надничаха джуджета с дълги бради и зли очи. Ст. За-горчинов, ЛСС, 17.
3. Разш. Растение, животно или предмет с размери много по-малки от нормалните. По-различна беше гората откъм урвестия склон на Дамлъдере — особена, като че враснала в камъка, скална гора от вековни дървета джуджета, с корени, дебели колкото стеблата. Н. Хайтов, ШГ, 257. По целия северен скат на Вежен блика вода. Тук растат едри сини цветя... Тук-таме се появяват вече малки борчета-джуджута. Н. Ти-холов, ДКД, 64. Звезда джудже. Растение джудже.
— Тур. сйсе.
ДЖУДЖЕНЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от джудже. Три недели се лута из гората, докато намери едно джудженце крушево, една огризка дива.. Това беше дърво озлобено, шипесто, същински таралеж. Н. Хайтов, ШГ, 290.
ДЖУДЙСТ м. Спорт. Спортист, който се занимава с джудо. Джудиетите от нашия град спечелиха първо място на започналото първенство.
ДЖУДО, мн. няма, ср. Спорт. Нацио-нална японска борба, модернизирана форма на джиу-джицу, превърната в спортна дисциплина. В голямото междучасие в двора го намери класната ни Филева, тъкмо когато двамата с Михаил опитваха една хватка от джудо. Ем. Манов, МПЛ, 34. Едва ли у нас има друго дружество като столичния „Академик“ — с толкова много секции,.., където са застъпени общо 30 спортин дисциплини, от атлетиката до джудото. ВН, 1962, бр. 3257, 3.
ДЖУЗДАН м. Остар. и диал. 1. Кожен портфейл, предназначен за книжа, който се носи в пазва или джоб. — Мога ли да видя писмото? Лазар бръкна в пазвата си, извади джуздан от лъскава кафява кожа, с ремъче, което се навиваше два пъти. Д. Талев, ГЧ, 427. — Стойко! Донеси ми джузда-но, дето стои окачен до вратата! Стойко донесе джуздана. Дакито го разтвори, извади из него много вехти и пожълтели книжа. Ив. Вазов, Съч. УП, 42. // Кожен портфейл за носене на пари. Турчинът му се усмихва, вади от мешинения си джуздан лира и я пуща в джобчето на везаната войвод
