2. Прен. За поток и др. — ромоля. Поточето навън джомоли, / но сякаш че говори тя. Н. Хрелков, ДД, 215. • Обр. Там, где влачи вековечно / Тунджа светещо сребро
— / не джомоли смутно вече / омагьосания брод. Н. Хрелков, ДД, 168.
ДЖОНАТАН, мн. няма, м. Сорт есенна ябълка, създаден в САЩ, със средноголеми кръгли плодове, които имат дебела кора и червен цвят. Джонатанът е разпространен много в целия свят.
— Англ. jonathan.
ДЖОНГА ж. Диал. Джонка1. На бездимните плетени комини стърчеха щъркелови гнезда, дето прави щъркели, с дигнати към небето джонги, клепеха звънливо. Ив. Вазов, Съч. XIII, 127. — Иска ми се на тая полицейска гъска да й ударя един юмрук в джонгата. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 17.
ДЖОНГА ЛИ мн., ед. (рядко) джонгал м. Диал. Пренебр. Крак на човек. С баджаци (крачоли) разкопчани, под които се съгледват наполовина косматите му циглави джонгали, наполовина черно-дебели чорапи,..; туй ти е то, горе-долу, прочутият Ибраим-паша. Ил. Блъсков, СК, 11.
— От циг. чангало.
ДЖОНГОЛОЗ м. Диал. 1. Сбърчен, дрипаво облечен обикн. слаб човек; дрипльо (Ст. Младенов, БТР).
2. Пренебр. Обикн. в съчет. със стар, дърт. Развратник; пергиш. Жените се ки-котат, момчетата си подмигват, а старите джонголозе не знаят и какво да избъл-ват. Л. Каравелов, Съч. V, 189.
— От тур. congalaz 'стара жена'. — Друга форма: джанголбз.
джонголозин, мн. джонголози, м. Диал. Джонголоз.
— Друга форма: джанголбзин. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..., 1971.
ДЖОНКА1 ж. Диал. 1. Човка, клюн. Кокошката, патката и лястовицата са птици, защото са пернати и имат по два крака, по две крила и един клюв (гага, джонка). П. Р. Славейков, ПЧ, 6.
2. Прен. Руг. Муцуна, мутра.
— Други форми: джбнга, чбнга.
ДЖОНКА2 ж. Дву-четиримачтов дървен плавателен съд, който се използва за превозване на стоки в крайбрежни морски или речни плавания в Югоизточни Азия. Срещу кораба като червени водни лилии изплуват джонки. Издули листовидни платна, островърхите лодки се плъзгат по първите лъчи към радостни надежди. Б. Трайков, ВО, 45-46. Изглеждаше неестествено, че джонките се носят по водата без никакъв вятър. Излезли от жълтите китайски реки, носени от ветровете, сега тия платноходки се тласкаха от веслата на гребците. Й. Радичков, В, 169. Пристанището на град Кат Ба е пълно с виетнамски и китайски рибарски параходи, джонки. Ал. Гетман, ВС, 313.
— От хол. jonk.
ДЖОНТ, джонтът, джонта, мн. джонто-ве, след числ. джонта, м. Желез. Съединение на краищата на две релси в железен път, което се осъществява със специални връзки и болтове; настав. Всеки джонт, всяка траверса и всеки болт оживяват. Старите работници си спомнят за лошото състояние на пътя преди година. ВН, 1962, бр. 3289, 2.
— От англ. joint 'място, където се съединяват две парчета’.
ДЖОНТА ж. Спец. Парче гьон, което се употребява като наставка към ток на обувка.
— От ит. giunta 'наставка'. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..., 1971. (Вж. К. Костов, Италиански думи в професионалния говор на българските обущари, БЕ, 1953, 3).
ДЖОНЧИЦА ж. Диал. Умал. от джонка1. Гледай ги [лястовичките] как вър-кат те неуморно насам нататък, приносят в уста глина и земя и дават форма на работата си, като слагат и изправят всичко, както искат с малките си клюнов-це (джончици) и крачица! Пч, 1871, кн. 3, 36.
ДЖОП1, джопът, джопа, мн. джопове, след числ. джопа, м. Диал. 1. Хубаво изгладена тояга, която се носи на път, окачена на седлото на коня и която хвърлят на джерит; чоп1. „Да земе едно дърво, па горе, па доле, та додека душа носи — така се оправля лоша жена!“ Тогава он, като земал един джоп, здраво я натепал. Нар. прик., СбНУ XLV, 395.
2. Стесн. Завит долен край на овчарска тояга (Вл. Георгиев и др., БЕР).
— Тур. сор 'тояга с топчест край'.
ДЖОП2, джопът, джопа, мн. няма, м. Диал. Жребий; чоп2.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЖОПА ж. Диал. Тояга. Няколко дена бай Тошо тича из парка като маратонец. Викаше по двуногите, биеше четириногите
— отначало с тояжка, после с бастун, накрая с неокастрена джопа — предрезня от рев, отслабна от бягане, а работата пак не върви. Ст, 1959, бр. 695, 2.
ДЖУБАРЛЙНИ мн., ед. (рядко) джу-барлйна ж. Диал. Пръжки; джиберини, джи-гариди, джирки, джумерки.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ДЖУБЕ, мн. -та, ср. Старинна женска или мъжка връхна вълнена дреха в тъмен цвят, обикн. подплатена с агнешки кожи и с голяма яка от кожа или от дебел копринен плат. Чорбаджиите бяха там, застанали тъкмо срещу владишкия престол — странно смирени в богатите си кожени джубета. А. Христофоров, А, 261. Ханското му алено джубе, обшито със сърма, закриваше съвсем коленете му. Ив. Вазов, Съч. XTV,
