Page:RBE Tom3.djvu/682

ма: /../Царство ми й, мамо, деднина, / а ве-зирството бащина. Нар. пес., СбВСт, 207.

ДЕДОВИНА, мн. няма, ж. Диал. Деднина, дедовнина.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДЕДОВНИНА, мн. няма, ж. Диал. Деднина, дедовина. Бог тя убил старий вуйко,/ нто ми таксваш дедовнина! Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 390.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ДЕДУКТЙВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Лог. Който се отнася до дедукция. Де-дуктивното доказателство намира приложение във всички науки, особено в математиката. Лог. XI кл, 91. "Галилей гениално се досетил за факта, че индуктивното и дедуктивното умозаключение взаимно не се изключват, а едното обуславя другото. " М. Калинков, ГГ, 120. Дедуктивен метод.

ДЕДУКТИВЙЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. Книж. Научно-изследователски подход, основан на дедукцията. Макар и да натрупа голям фактически материал.., Ж. Радев не можа да стигне до пълно разкриване на морфогенезиса на наблюдаваните морфоложки елементи, защото едностранчиво следваше дедуктивизма на американската геоморфоложка школа. А. Бешков и др., ИГ, 230.

ДЕДУКЦИЯ, мн. няма, ж. Лог. Форма на умозаключение и елементарен метод на познание чрез извеждане на частни изводи от общи положения.

— От лат. deductio 'извеждане' през фр. déduction.

ДЕДУЦЙРАМ, -аш, несв. и св., прех.

1. Лог. Извеждам заключение по пътя на дедукцията.

2. Прен. Книж. Свеждам до нещо, намалявам. дедуцирам се страд.

— От лат. deduco през нем. deduzieren.

ДЕДУЦЙРАНЕ ср. Лог. Отгл. същ. от дедуцирам и от дедуцирам се.

ДЕДЯ ж. Диал. По-голяма сестра, кака.

— Ваньо — обърна се мама към голямата ми сестра — .. Дедя откачи лампата и по-нече боязливо навън... Ст. Чилингиров, ХНН, 7.

ДЕЕ междум. Диал. За подкарване на добитък; дий. Боне Крайненецът впрегна пак Сивушка и Белчо и тръгна след ралото .. той размаха копралята и извика: — Дее, хайде, братя! Елин Пелин, Съч. I, 149. Остенът припука у ръцете му [на Тошо], па завърти, та по воловете: — Дее, Мур-джо...дее, Сивчо! М. Георгиев, Избр. разк., 133.

ДЕЕН, flèfiHa, ддйно, мн. flèÜHH, прил.

1. Който развива усилена, енергична дейност, проявява активност, работи енергично; деятелен, активен. Упорити и дейни в борбата за материален възход, карловци проявяват значителна инициатива и в борбата за духовно издигане. Ив. Унджиев, ВЛ, 25. Всички от селото разбраха, че тази кражба беше една предизборна маневра на Деян. С нея той целеше да удари два заека: да отстрани до избора най-дейните и разпалени агитатори на трудовия блок. Г. Караславов, СИ, 145.

2. Който е изпълнен, който се характеризира с усилена, енергична дейност, активна, енергична работа; действен, активен. Честите пътувания из селата и общуването му със селяните, лова, към който се беше пристрастил, дейният живот, свързан с четирите годишни времена, беше създал в него здрави инстинкти. Ем. Станев, ИК I-П, 32. Българската младеж взе най-дейно участие в съпротивителното движение. Тя се би с безпримерен героизъм в Отечествената война. Г. Караславов, ПМ, 9.

ДЕЕПРИЧАСТИЕ, мн. -ия, ср. Грам. Неизменяема глаголна форма, която носи признаци на глагол и наречие, напр.: говорейки, ходейки. Като глаголни форми причастията и деепричастията също могат да се свързват с преки и непреки допълнения. Л. Андрейчин и др., БГ, 237.

— Рус. деепричастие. — С. Радулов, Начална граматика за изучение на българский язик, 1873.

ДЕЕПРИЧАСТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Грам. Който се отнася до деепричастие. Деепричастна форма.

ДЕЕСПОСОБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Книж. Който се отличава със способност за усилена, енергична дейност, за активна работа. Нямаше дееспособен младеж или мъж вън от редиците на защитниците. И то — всички бяха дошли доброволно, без увещания и натяквания. Г. Караиванов, П, 23. Създаването на дееспособен щаб на отреда „Хр. Ботев“ бе първата и най-важ-ната задача, с която се зае пълномощникът на щаба на зоната. К. Ламбрев, СП, 145. Някои смятат, че народите, които живеят на юг, близо до тропиците или до екватора, не са много жизнени и дееспособни. Това не е вярно — поне за Индия. А. Каменова, И, 54.

— От рус. дееспособньш.

ДЕЕСПОСОБНОСТ, -тта, мн. няма, ж.

1. Книж. Качество на дееспособен. Макар и твърде млад, още при първите крачки в обществото той показва забележителна дееспособност. Пр, 1952, кн. 5, 97.

2. Юрид. Способност на гражданина със своите действия да придобива права и да създава за себе си граждански задължения. С влизане на този закон в сила се възстановява дееспособността на лицата, които са поставени под ограничено запрещение поради разточителство. ОФ, 1949, бр. 1507, 4. Дееспособността и правоспособността се прекратяват със смъртта на физическото лице.

— От рус. дееспособность.