ДЕЕЦ, мн. дейцй, след числ. дееца, м. Със съгл. или несъгл. опред. Лице, което върши активна, енергична работа на някакво обществено поприще; деятел. Бях взел най-живо участие в приготовленията за посрещание на русите,., и още тогава бях съчинил песните за тоя случай,.. Туй обстоятелство и уважението, на което се наслаждавах между гражданите, както и известността на името ми като народен деец ме призоваха начело на първото българско управление в Стара Загора. П. Р. Славейков, БП II, XV. Още в самото начало на улицата е родната къща на Найден Геров, заслужил деец от епохата на Българското възраждане. П. Теофилов, К, 50. Тя [книгата] трябваше да покаже на тези държавници какво ще спечели светът.., ако България бъде свободна... „'Дайте свобода1.... И ще видите, че нито равновесието на Европа ще пострада, нито търговските интереси на някоя държава ще се увредят!“
— увещаваха и молеха дейците от съзакля-тническото общество. Ст. Дичев, ЗС I, 432. Театрални дейци. Читалищни дейци. Културен деец.
ДЕЖУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил.
1. Който изпълнява дежурство, който дежури. Най-сетне старецът се досетил, че някъде в кметството или в пощата непременно трябва да има дежурен служител. П. Вежинов, ЗНН, 122. Тоя висок,.., вече застарял, но пъргав и неспокоен човек беше неуморим: постоянно ходеше из района на гарата .. Дори и когато не беше дежурен, обикаляше вагоните, ходеше из магазията, наглеждаше новата линия и строежа на завода, сякаш беше някакъв инспектор. М. Марчевски, П, 177. Звънеше телефонът,.. Саваков подскочи в леглото и бързо протегна ръка към телефона. Беше дежурният полицейски от управлението. Д. Ангелов, ЖС, 265. Дежурната сестра изслуша Бенко най-внимателно, но когато той свърши, тя само кимна с глава. Ал. Бабек, МЕ, 156. Дежурен ученик. Дежурен офицер. И За магазин, аптека и др. — който работи, който е отворен за посетители в дните или часовете, когато останалите подобни учреждения, предприятия и др. са затворени, почиват. Дежурна аптека. Дежурен магазин. Дежурен фризьорски салон.
2. Който се отнася до дежурство, който е свързан с дежурство. Матейчо внимателно и тревожно наблюдаваше Цеков и Пеев, които бавно отиваха към щаба на полка. Щом двамата се закриха, той тичешком слезе в дежурната стая и кимна с глава на сигналиста да излезе навън. В. Нешков, Н, 305.
3. Като същ. дежурен м., дежурна ж., мн. дежурни. Обикн. членувано. Лице, което дежури. А когато се яви дежурният и с бай-раче показа на нашия пилот мястото за гариране, перките на самолета вече можеха да се различават. Г. Белев, КВА, 17. Около болницата става тъмно, настъпва нощ. Лекарите се прибират, разотиват се и сестрите. Само дежурната бди над ранения. Ив. Бурин, НП, 35. Беше обед. Дежурните по домакинство нарязаха хубави бели погачи, извадиха от торбите сирене, консервирано месо. К. Ламбрев, СП, 290. Наоколо нямаше никакви войници, отишли бяха на закуска.., никак не беше редно да оставят картечницата без дежурен. П. Вежинов, ВР, 68. Той организира дежурни по приемането и разпределянето на храната. К. Калчев, ЖП, 291.
4. Като същ. дежурна ж. Обикн. членувано. Стаята, помещението за дежурни. В коридора агентът го пусна. Първо слязоха през широкото парадно стълбище, после кривнаха в някакъв тесен коридор и влязоха в широката задимена дежурна. О. Бояджиев, П, 94. Помня, че на излизане от стаята на началника белосаната врата на дежурната беше открехната. П. Михайлов, МП, 60. Той се втурна в дежурната и взе телефона. Викаха от съседната гара. Й. Радичков, ГП, 8.
— От рус. дежурньш.
ДЕЖУРЕНЕ ср. Отгл. същ. от дежуря.
ДЕЖУРСТВО, мн. -а, ср. Изпълнение на определен ред задължения последователно от различни членове на даден колектив през определено време наред с редовната служба и занятия. Въпреки врявата изтощеният от непрекъснато дежурство войник докрай не се събудил. П. Вежинов, ЗНН, 22. Пиша ти в станцията; скоро ще мине полунощ., ти знаеш какво значи нощ-но дежурство, особен през дългите зимни нощи, когато въздухът се запарва като в пещ от недогорелия газ в лампите. Дежурните излазят утрин като отровени от въглища. Г. Райчев, Избр. съч. I, 54.
ДЕЖУРУВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Простонар. Дежуря. Като разбраха, че ще остане тук, Петрунка рече: — Щом си решила да дежуруваш, пази и нашите стада. Кр. Григоров, ПЧ, 85.
ДЕЖУРЯ, -иш, мин. св. дежурих, несв., непрех. 1. Изпълнявам определен ред задължения през определено време наред с редовната си служба и занятия. Военното положение още не е вдигнато. По улиците, пред обществените здания, пред частните банки — навсякъде дежурят млади испански войници. А. Каралийчев, С, 88. Но тоя път дори и в най-сивото и облачно време край противосамолетната картечница дежуреха омотани в шалчета, настръхнали и леко прегърбени от студа войници. П. Вежинов, ВР, 106. Срещу нас е бляснало голямо като витрина стъкло, което ни дели от коман-дното помещение и режисъорския пулт. Там дежури персоналът, който осигурява
