Page:RBE Tom3.djvu/684

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


качествения образ и звук на предаването. К, 1963, кн. 1, 18.

2. Прен. Разг. Стоя неотлъчно по-дълго време при някого или нещо с определена цел. При умиращия дежурят братята Онуфрий и Игнатий. Елин Пелин, Съч. II, 139. Кога-то баща му се разболя, Иван дежуреше по цели нощи край него.Децата им подхвърляха залък и те [кокошките] свикнаха, та дежуреха, доде се храним. Ст. Даскалов, ЕС,

213. дежури се безл. от дежуря. На малката чеихмичка до самия морски бряг, която едвам цъцре, денонощно се дежури, за да се вземе малко водица за пиене. П. Росен, ВПШ, 133.

— От фр. être de jour през рус. дежурить.

ДЕЗ-. Словообразувателна частица в думи от чужд произход (обикн. от френски език) за означаване на отсъствие, отстранение, унищожение на нещо, назовано с осно-вната част на думата; от-, без-, раз-, напр. дезактивирам, дезориентирам.

— От лат. de- през фр. des-, des-.

ДЕЗАБШПС, мн. -та, ср. Рядко. Книж.

1. Дреха, с която може да се ходи в дома; до-машна дреха.

2. Като прил., неизм. Прен. Който е облечен небрежно.

— Фр. déshabillé.

ДЕЗАВУИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Обявявам несъгласието си с действията на упълномощено от мене лице и го лишавам от доверие и пълномощия по-нататък. // Стесн. Пренебрегвам някого, като го отстранявам от някаква работа, задължение и под. — Гого е много чувствителен... амбициозен... Ако бъде оставен като обикновен боец, непременно ще се разсърди, ще рече, че му нямаме доверие, че го дезавуираме... Г. Караславов, ОХ IV, 468.

2. Изразявам публично несъгласие с нещо, непризнаване на нещо. дезавуирам се страд. Това предложение представлява опит да се дезавуират правата на Съвета за сигурност.

— От фр. désavouer.

ДЕЗАВУЙРАНЕ ср. Книж. Отгл. същ. от дезавуирам и от дезавуирам се. Хаджи-стратев разполагаше с веществено доказателство — откраднатото портмоне.. Всичко това водеше така или иначе до де-завуиране на Зуйбаров, до снемане на дядо Магдо и в резултат до издигане на друг човек в другарския съд. М. Иванов, ВН, 1965, бр. 4229,4.

ДЕЗАКОРДЙРАМ, -аш, несв. и св., прех. Муз. Разстройвам музикален инструмент. дезакордирам се страд.

ДЕЗАКОРДЙРАНЕ ср. Муз. Отгл. същ. от дезакордирам и от дезакордирам се.

ДЕЗАКТИВАЦИОНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Воен. Хим. Който се отнася до дезактивация. Дезактивационен процес. Де-зактивационно отделение. Дезактивацион-на група.

ДЕЗАКТИВАЦИЯ ж. 1. Воен. Отстраняване на бойни радиоактивни вещества от хора, животни, бойна техника, продукти, местност и др. непосредствено след употреба на атомно оръжие; дезактивиране. За да не попаднат радиоактивни вещества в укритието, преди да се влезе обратно в него, трябва да се премине през санитарна обработка и да се извършат дегазация и дезактивация на облеклото и обувките. Н. Иванов и др., ГО, 25.

2. Хим. Загубване на молекулната активност, необходима за встъпване в химическа реакция.; дезактивиране.

ДЕЗАКТИВИРАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Воен. Отстранявам бойни радиоактивни вещества от хора, животни, бойна техника и пр. непосредствено след употреба на атомно оръжие. Дежурният отряд дезактивира местността, където се намираха скривалищата.

2. Хим. Унищожавам молекулната активност, необходима за встъпване в химическа реакция, дезактивирам ce I. Страд. от дезактивирам. Таваните и стените се дезактивират, като се изчистят с четки и се изтрият с влажни парцали. Н. Иванов и др., ГО, 148. Не всички активни центрове, възникнали при верижната реакция, се запазват. Някои от тях се дезактивират при удари по стените на съда или с неучаствуващи в реакцията молекули. В. Цокова, ОПВ, 38. И. Възвр. и взаим. от дезактивирам в 1знач.

— От фр. désactiver.

ДЕЗАКТИВЙРАНЕ ср. Воен. Хим. Отгл. същ. от дезактивирам и от дезактивирам се; дезактивация. Без дезактивиране на някои активни центрове всяка верижна реакция би била взривна, ако съответната газова смес има подходящо налягане. В. Цокова, ОПВ, 38. Дезактивирането на горна-та дреха става с измитане и почистване с помощта на снопчета от клони, четки и стиски от сено или слама.

ДЕЗЕРТЙРАМ, -аш, несв. и св., непрех.

1. Отклонявам се самоволно, бягам от военна служба. При това този поручик беше същият Марков, който се бе опитал да де-зертира през време на войната заедно с няколко русенски съдии от окръжния и апелативния съд. В. Геновска, СГ, 531.

2. Прен. Отклонявам се от производствените и обществените си задължения. Когато му съобщихме, че младежите,.., ще дойдат всички до един, че той ще падне ниско в очите на своите ученици, че той по същество дезертира от борбата в най-върхов-ния момент, намеси се жена му Радка: — Митко, ако наистина заминат всички младежи, с които ти си постоянно заедно, по

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл