Page:RBE Tom3.djvu/581

ДАМЛОСАМ. Вж. дамлосвам.

ДАМЛОСВАМ, -аш, несв.; дамлосам, -аш, св., прех. Простонар. Правя някой да получи сърдечен или мозъчен удар. — Земьо, човешка гробнице, по-скоро го прибери, не го оставяй да се храни с потта на вдовиците и да се пои със сълзите на сираците! Мили Боже, чуй ме, от сърце ти се моля, дамлосай го!... К. Петканов, ДЧ, 283. //В съчет. с дам ла — поразявам, убивам някого. Той [Бог] е милостив. Той праща лека смърт. Ще изпрати болест, дамла ще те дамлоса, гръм ще те срази сред полето, и то само когато силно си го наскърбил. К. Петканов, БД, 213.

ДАМЛОСВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от дамлосвам.

ДАМОКЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Дамоклов меч. Книж. Голяма опасност, която непосредствено и непрекъснато застрашава някого (от древногръцкото предание за сиракузкия тиранин Дионисий, който, за да покаже на Дамокъл несигурността на своето щастие, заповядал да поставят над главата му меч, висящ на конски косъм). Впечатлителен и слаб, той рано или къс-но,.., щеше да обади, моралния си съучастник. Докторът постоянно чувствуваше главата си под тоя дамоклев меч. Ив. Вазов, Съч. XXV, 125.

— Ог гр. собств.

ДАМСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е предназначен за жени. Без да гледа, порови с ръка в кошницата, извади дамско списание и като се облегна удобно, започна да прелиства страниците. Б. Йосифова, БЧМ, 59. В гардеробаната имаше бастуни, цилиндри, дамски манта. Той едва намери закачалка за фуражката си. В. Геновска, СГ, 344. Погледна гвоздея до вратата и като видя закачени бяла баретка и светла дамска чантичка, радостно пое дъл:. М. Грубешлиева, ПП, 6. Юрий Александрович извади от джеба си една червена кутийка като кубче, отвори я и ми показа един дамски златен пръстен с хубав, доста едричък брилянт. Д. Калфов, Йзбр. разк., 298. Назад и напред по шосето се движат безбройни групи., и като големи, бели, сини и червени цветя блещят отворените дамски чадъри. Й. Йовков, ПК, 47-48. Дамско облекло. Дамски обувки. Дамска шапка.

2. Който се състои, съставен е от жени. Той губеше самоувереност и се чувствуваше смутен в дамско общество. Ив. Вазов, Съч.

XXVI, 32. — Ами какви са тези дамски комитети, дето поднасят на запасните офицери байрак. Ем. Станев, ИК I и II, 33. Освен по булевардите и салоните, елегантния дамски свят може да се срещне най-вече по художествените изложби [в Париж]. БД, 1909, бр. 1, 2. Дамски състав свири в ресторанта.

3. Който извършва услуги на жени, чиято работа е свързана е жени. Дамски шивач. Дамски крояч. Дамски фризьорски салон.

4. Рядко. Който се отнася до дама (в 1 знач.).

5. Разг. Който е характерен за облекло, обувки и др., носени от по-възрастна, омъжена жена, а не от младо момиче. Защо си облякла тази рокля, тя е много дамска? Д Тази шапка е някак си дамска.

◇ Дамско сърце. Градинско цвете с розово-червени увиснали сърцевидни цветове; момино сърце. Б1е1у1га Бре^аЬШБ (Бюетга врес-1аЬШ8).

ДАМЯНКА ж. Разг. Тамянка.

ДАМЯТ, мн. няма, м. Остар. Димят. Наброяват се повече от 2000 разновидности от питомната благородна лоза, но трайни сортове със световна слава, каквито са нашите: дамят, афузали и много други, едва ли има повече от 350 сорта. ПН, 1934, кн.

2, 26.

ДАН¹, мн. няма, ж. Старин. Данък, дължимо. — Ама все по-добре би било на душата ми да имах пълна житница и всеки ден чорбица в гърнето. Добре би било да нямаше дан и господарщина. М. Смилова, ДСВ,

171. Според поверието всяко езеро си има стопанин -.. и тоя стопанин живее в най-дълбоката част на езерото. Оттам той следи кой ще нагази във водите му, без да е поднесъл обикновената дан — хляб, сол и сребърна пара. Н. Попфилипов, РЛ, 52. — От приморието, та нагоре до Големия изкоп, че чак до Марица все е нашо — на хусарите и на въглищарите. Птичка да прехв-ръкне, цар да премине, дан трябва да ни плати. Ст. Загорчинов, ДП, 60. „Четете да знайте, що в стари години, / по тез земи славни вършили деди ни, / как със много кралства имали са бран / и от царе силни земали са дан.“ Ив. Вазов, Съч. I, 189.

◇ Давам / дам своята дан. Книж. Поемам своята част от някакво общо дело или участвам според силите, възможностите си в нещо общо. Апостоле, това може би не е най-доброто начало в описанието на сюблим-ните мигове; още повече, че духовенството

— онова духовенство, което беше част от народа — даде своята дан на въстанието.

Н. Никифоров, ПВ, 110. — Ето — глухо беше казал Дечев, май повече на себе си, отколкото на нисичката си съпруга. — И ние дадохме своя дан в прибирането на реколтата! Ч. Шинов, БС, 4. Отдавам / отдам дан някому. Книж. Оказвам някому дължима почит. Тук ще може да отдаде [Владимир Димитров] най-цялостната дан на своята майка, на своята родина. Е. Каранфи-лов, Б Ш, 67. — Уважаемият господин прокурор с една блестяща реч, за която аз му отдавам всичката дължима дан на уважение и удивление,.., доказа невинността на