Page:RBE Tom3.djvu/550

тирам. Аз криво-ляво направих пред училището една скулптурна фигура, поставях пиеси, а и давах консултации по религиозни въпроси през свободното си време. Д. Бегу-нов, ЧД, 53. давам кураж — окуражавам. "Бре, какъв народ се навъди! — извика ра-достно бай Коце. — Вместо аз да му давам кураж, той на мене даваГ Г. Караславов, Избр. съч. П, 263. давам израз — изразявам, давам обещание — обещавам, давам оценка — оценявам, давам клетва

— заклевам се и др. // В съчет. с име и обикн. някое собствено име. Наричам някого с някакво име; назовавам, именувам. Честитият баща дал на рожбата си име Мой-сейчо. Ив. Вазов, Съч. VIII, 12. През времето на покойния Стамболов кабаплийският кмет, за да спечели благоволението на всемогъщия министър, дал официално на селото си неговото име. Ив. Вазов, Съч. XV,

112. Жените., почнаха да го избягват, да се боят от него и му даваха презряното име Песоглавец. Елин Пелин, Съч. IV, 29. Вече втори ден — по нашите земни часовници — „Сириус“ се въртеше около тая проклета Луна, червена и гладка като огромен детски балон. Всъщност наричахме я Луна само защото не знаехме какво друго име да й дадем. П. Вежинов, СП, 98.

28. Обикн. несв. Разг. С отриц. не, няма да, лич. местоим. във вин. и с др. същ. с предл. за. Смятам, че нещо има много по-голяма стойност, ценя нещо много повече в сравнение с друго. — Аз твойта наука за всички нови даскали не я давам. П. Тодоров, Събр. пр II, 339. — Аз тебе не те давам за двадесет техници. Д. Кисьов, Щ, 75. — Юр-декът поне е човек! — отвърна хрипкаво Чорни. — Поне е приятел!... Юрдекът аз не го давам за цялата тая паплач... П. Вежинов, НС, 224. Тази книга няма да я дам за десет модерни романа.

29. Само св. Разг. В пов. с лич. местоим. в дат. и обикн. със следв. изр. със съюз д а. За означаване, че някой много обича да прави нещо (обикн. с отсянка на неодобрение, осъждане). — Виж го нашия хубавец! — обърна се Калъча към Огнян. — Дай му само да се големи и да плещи врели-некипели, иначе за пет пари работа не чакай от него.. Дай му само чалъми да продава — продължи Калъча. В. Нешков, Н, 126. — Мю-дюра! Остави го, не го ли знаеш какъв е? Дай му само да плюска ракия и да яде кокошки! П. Стъпов, ЖСН, 200. Дай й да се облича на Албена... вижте я! Й. Йовков, А,

147. — Изгубен народ — ядовито мисли той и силно върти синджирчето. —Дай му цирк, панорами и разни зрелища, а накарай го да се фотографира за спомен — хич не се мръдва. Д. Немиров, БЛ, 6. — Я по-добре да си мълча, че да не станат разправии! Има някои, само им дай да сплетничат. А пък аз не обичам такива работи. П. Бобев, ГЕ,

26.

30. Само св. Разг. В бъд. с лич. местоим. в дат. и пряко допълнение в съчет. с е д и н. За изразяване на закана за нещо, с което говорещото лице не е съгласно. — Ами те ще вземат булката. Ще я вземат ли? Ще им дам аз една булка. Явиж! Я виж тука! — той подигаще абата си и показваше един голям нож. Й. Йовков, АМГ, 21. Ах, защо няма сила да скочи, че нито поп ще се види, и жена си ще натупа хубавичко. Ще им даде той едни молитви, да помнят, докато са живи. Л. Стоянов, Избр. съч. Ш, 470-471.

— Заледили улицата.. Ще ви дам една пързалка, колибарски цигани!... Д. Бодзаков, ДС, 59. — Ще убием ей такъв глиган! — и разпери ръце да покаже какъв голям глиган ще убием. Но майка му го сгълча: — Я да млъкнеш! Ще ти дам аз един глиган! М. Марчевски, ТС, 9-10.

31. Обикн. несв. Разг. В пов. За подкана към движение, отправена към лице, което кара превозно средство, или за подкана към някакво действие. — Види се, нищо не е станало. Разотиигли са се — каза Андон на войника каруцар. —Давай, момче, и ти вляво. Ем. Станев, ЙК П1, 222. Кабзата вдигна напълнения чувал и леко го постави върху платформана на камиона. — Давай! — викна той на шофьора и се покачи върху калника. А. Гуляшки, СВ, 356. Той въртял сръ-чно кормилото и на петия ден сутринта, измъквайки се от бурята, съзрял ивица земя. — Давай — рекли му другарите — и чуеш ли български говор, веднага вземай обратен курс. Сл. Трънски, Н, 109. Циганите се впуснаха след колесницата с гръмки викове.. — Давай! — изкрещяха всички на Тони. — Давай, че ни стигнаха! Ст. Стратиев, СВМ, 145-146. „Нека ни накаже командирът, пък да видим...“ — инатеха се те и пускаха вече Нина сама на другия пистолет. „Давай Нина, само че полечка. Като се умориш, спирай.“ Ст. Даскалов, СД, 451-452.

32. Разг. Обикн. св. В пов. и със следв. изр. със съюз да. За подканване да се извърши действието, изразявано от втория глагол; нека, хайде. На изхода една бригада причаква готовата продукция и... й вижда сметката. Трошките ги връщаме обратно в пещта и — давай отначало. Р. Белчев и др., КБС, 28. — Разбрах, че той не е извършил убийството, давайте нататък! Й. Попов, БНО, 125. —Дай сега да се поразвържем!... Ръцете им бяха вързани назад, над китките, така че пръстите оставаха свободни. П. Вежинов, НС, 204. — Сега дай да потърсим къде ще се спи. Пък утре лесно. В. Мутафчиева, ЛCB I, 97-98. — Да ги вземе дяволът — въздъхна той. — Каквото са си търсили, намерили са. Ами я дай ние да се разберем... Мисля да вземем такава позиция. Ем. Мавом, ДСР, 299.

33. За нива, растение и под. — раждам, нося плод. Каква ли е станала пшеницата на та