Page:RBE Tom3.djvu/498

ГЪМЖИЛО, мн. няма, cp. 1. Множество живи същества, които се движат безредно, обикн. в ограничено място, като произвеждат сравнително не много силен шум. Около къщурката, па и на самия път, бе такова гъмжило от хора и коне, не яйце да хвърлеше новек,.., нямаше да падне на земята. Ст. Загорчинов, ДП, 338. Наближаваха коледните празници. Из улиците — гъмжило: мъже, жени, деца, които бързаха, подгонени от студа, по заснежените тротоари. Ал. Бабек, МЕ, 185. Стотици лодкари идат от Босфора, бият лопати, упътени към рибното тържище. Гъмжилото расте. А. Каралийчев, С, 40. Ицо Бабулев едва-ед-ва се поусмихна, както му беше обичай понякога,.. Така, с притворени очи, той и сега виждаше гъмжилото от купувачи в мааза-та му. Д. Талев, ПК, 34. Светлините на центъра я замаяха. Бели, зелени, червени — на гердани наредени — и гъмжило, не можеш път да си пробиеш. Ст. Даскалов, СД, 203. Заварихме гъмжило от народ. Помещението и дворът бяха претъпкани от стотици прокудени българи. К. Митев, ПБ, 116. // Множество същества или предмети, струпали се обикн. на ограничено място. — Има един голям блок, та точно под него е пълно с риба. Гъмжило е вътре. — Где, бе?

498

ГЪНА

гъмжило

— питаше другото момче. Й. Радичков, ГП, 22. След миг блесна широка, трайна, трепкаща светкавица и през червените струи на дъжда и гъмжилото от огнени искри се виждаше как лудо се огъваха и сякаш бягаха нанякъде овошките. Ил. Волен, ДД, 80. Вървях по най-хубавата улица на света.. Пищялки, балони, петлета на клечка. Панаирджийско гъмжило. Бл. Димитрова, ПКС, 259. Но недалеч от булевардите с гъмжилото от коли, на 500 метра от центъра, човек навлиза в същински лабиринт от бордеи, в един свят на неописуема мизерия и нищета. Ем. Николов, П, 24.

2. Рядко. Сравнително неголям шум, който се произвежда от едновременното говорене но множество хора, съорани на едно място. Йолка се смути и замълча. Наоколо отново се носеше гъмжило. Едни подкрепяха буля Николица, други мислеха, че както вървеше, жътвата ще продължи най-малко още десетина дни. Ст. Марков, ДБ, 216.

ГЪМЗА ж. 1. Само ед. Български винен сорт червено грозде, с почти кръгли, средно едри сочни зърна, с тънка, обагрена в тъмносиньо ципа, който дава висококачествено вино. Гъмза и тамянка, резекии късни — / яла Лиса, яла, щяла да се пръсне. А. Раз-цветников, ОНН, 10.

2. Само ед. Вид червено вино, което се получава от този сорт грозде. Огънят, препечената сланина и шишетата с гъмза възвърнаха силите ми. Г. Мишев, ЕП, 66. Жадно пиеха гъмза или грозданка в ръбести чаши.

А. Каралийчев, С, 186. — Гледайте сега, аз поръчах чаша гъмза, а сервитьорът иска от бюфетчика чаша червено — бутилково. Г. Краев, АЗ, 11. Шарл наливаше от виното, гъсто и червено, подобно на видинската гъмза по цвят и по искри. С. Северняк, ИРЕ, 200. // Ед. и мн. Разг. Количество от това питие, което се вмества в една бутилка. Купихме две гъмзи и едно каберне.

ГЪМЗОВ, -а, -о, мн. -и. Прил. от гъмза. Продължават да берат задружно едни от най-хубавите гроздя, които зреят под Кайрака и радват с черно гъмзово вино и жълто кехлибарено грозде трапезите на нашите приятели в чужбина. А. Каралийчев, С, 269. Гъмзови лозя.

ГЪНА, -еш, мин. св. гънах, несв., прех.

1. Правя нещо, обикн. право да добие дъгоо-бразна форма, като го навеждам надолу или свивам на две; превивам, огъвам. Вятърът откъм реката гънеше младите брястове.

В. Мутафчиева, ЛСВ I, 225. Разсвирепялата стихия с бясна стремителност поваляше на една страна столетната гора, като че искаше да я изкърти, или я блъскаше по всички страни, виеше я, тласкаше я, гънеше я... Ив. Вазов, Съч. XXIV, 29. Фокусни-кът беше дребен и пъргав, с широки карирани панталони,.., и с противно жълта жилетка. Той заедно с помощника си заставаше на една маса до входа на цирка, пъргаво гънеше ръцете си и правеше своите номера, преди да започне представлението. Ив. Да-видков, КХ, 33-34. Като огромни свещи — белостволи / под вятър гънат строен стан тополи. Ем. Попдимитров, СР, 143. Дор те са на война, / достойната на воина жена / кръст доблестно пред тежък труд ще гъне / и ще оре, ще сее и ще жъне. К. Христов, ПП I, 82. • Обр. Години гънат ме под свойто бреме. Ив. Вазов, Съч. Ш, 167. И нещо скръцне ли, не трепвай ти, / това не е подземен стон, а просто / земята гъне своите плещи, / за да намести праведните кости. М. Недялков, Л, 34.

2. Диал. Правя плат, дреха и под., ако е на един кат, да стане на два, три или повече катове и да заеме по-малко място; прегъвам, сгъвам, дипля. Баба Петкана (сяда на мин-дера и почва да гъне кърпите) — Аз рекох, вий ще додете при мене оттатък. П. Ю. Тодоров, Събр. пр. П, 175. • Обр. Кавалът раздипля и гъне широки мелодии — в тях блика голямата, чиста душа на народа... Н. Стефанова, РП, 32.

Ъ.Диал. Скътвам, спестявам (Н. Геров, РБЯ I). Всичко, що бе си гънала за черни дни, разнесе. Ст. Младенов, БТР, I, 490. гъна се страд. Тъй като тия клони не се гънат от слаб вятър и тия листа не могат да треперят, тишината е пълна тука. Ив. Вазов, Съч. XV, 52.

ГЪНА СЕ несв., непрех. 1. За нещо право

— навеждам се надолу извивам се като дъга под натиск, тежест; превивам се, прегъвам се. Борът,.., пращеше и се гънеше под двой