ния натиск на легналия въз него бор и на халата. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 30. Боляринът се надигна и понечи да се втурне подире им, ала изрева от страшна болка в крака, захапа до кръв китката си и като измъкна меча си, опря се на него, сякаш на тояга. Тъй измина той няколко крачки, а острието се гънеше и забиваше в земята. А. Дончев, СВС, 814. // Обикн. за крайник
— не стоя изправен, в нормално положение, а се превивам в ставите. Лекуваха ме по овчарски — криво-ляво, та ногата ми така и зарасна — криво-ляво. Затова стъпалото ми не е навънка, ами е навътре и не може да се гъне по средата. Н. Хайтов, ДР, 82. „Две [слугини] нека дойдат със мене да видиме тамо що става. / Чух аз гласа на свекърва си и във гърди ми сърцето / бий да изхвръкне от мене, и плахи се гънат нозе ми.“ А. Разцветников, Избр. пр Ш (превод), 54. // За река, редица и под. — правя завои; лъкатуша, криволича. Напред се показа блокът, зад който се гънеше широката лента на заледения Дунав. Ст. Марков, ДБ, 21. И като гледах как някои се препъват в дългите вретища, как се клатушкат и гънат черните еретически редици,., залюлях оковите си като кандилници. Ем. Станев, А, 170. — Той [цар Петър] плахо седеше на голям престол; а край него се гънеше верига от пременени боляри, облечени в бляскави .. одежди. Н. Райнов, КЦ, 7.
2. За тяло, снага на човек — при вървене правя дъгообразни движения встрани, като сЬ извивам ту^й^днЬ^а; ту на другата страна; кърша се. Василчо гледаше как снагата и се превива и гъне в плавния й вървеж. И. Йовков, СЛ, 67. Като мръдна пренебре-житлно плещи, хубавицата се обърна и лениво провлачи крака към завесата. Цялото й тяло се люшкаше и гънеше, стройно и гъвкаво като тръстика. А. Дончев, СВС,
26. // При движение правя дъгообразни извивания встрани; извивам се. Отзад на гърба й играеха двете руси плитки, дебели колкото ръката ми, и се гънеха върху кадифеното биберно палто, като че ли бяха живи. К. Калчев, ПИЖ, 99. „В тази гробница почива Ирена, царица българска...“ На мермерна плоча бе всечено с длето на вая-тел това. А над словата изкусно се гънеше пепелянка. Н. Райнов, ВДБ, 97.
3. Рядко. За глас — звуча с повишавания и понижавания, с извивки. При това гласът му се гънеше и извиваше, сякаш Касабов не беше в стаята, а на някаква сцена и както с тоя глас, така и с жестовете си той изразяваше задоволство от прочетеното. Ст. Дичев, ЗС1,405.
4. Съм или ставам на гънки; дипля се, набръчквам се. Вишненочервеният покров се гънеше на едри корави вълни върху скутовете на двете жени, сякаш бе пелена, която очаква знатен младенец. Ст. Загорчи-нов, ДП" 166. Цялата гладка, Марица се гънеше ситно само при бродовете. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 196. Когато ходеше, Зоя като че плуваше в жълтия блясък на свещите, а рухото й се гънеше в различни оттенъци досущ като люспите на риба. М. Сми-лова, ДСВ, 54. По нея [скалата] се стичаше вода,.. Тънката прозрачна струя намяташе скалата със стъклена дреха, която се гънеше невидимо върху бръчките на черния камък. А. Дончев, ВР, 10. При един от тези бързи погледи тя забеляза, че лицето му е въздлъжко ,..; матовата, почти мургава кожа е опъната при скулите, а под очите се гъне в малки дипли. Ст. Марков, ДБ, 95. // За планини, хълмове и под. — разположен съм така, че образувам вълнообразна линия. Далеко на запад се гънеха в прозрачния есенен въздух сини хълмове и планини. В. Геновска, СГ, 369. Тук-таме като брадавици върху лице на старица се гънеха обрасли с високи жилави треви могилки. С. Север-няк, ВСД, 171. — Е-е... една могилка, малко кафява. Под нея се гънат като въже ниски рътлини. Ст. Чилингиров, РК, 119. Баирите се гънеха към кръгозора — голи, с рядка прегоряла трева и с трънки, по които подскачаха синигери и кълвяха пепелявосинка-вите им плодове. Ив. Давидков, КХП, 93.
5. Прен. Имам, проявявам добре премислено, нагодено към обстоятелствата поведение, като избягвам умело затруднения, конфликти и под.; лавирам. Гънах се, отстъпвах, бягах и се крих — цял живот се борих за година живот още, за ден... От слабост, от боязън. В. Мутафчиева, ЛСВ П, 366.
г^б^гърбина) пред някого. Разг. Угоднича, подмилквам се, лакейнича. Пред началството гъна гърбина, / а по-низшите тъпча с крака. / Туй е наща човешка съдби-на/и светът нареден е така. Хр. Радевски, Избр. пр П, 158.
ГЪНЕНЕ ср. Отгл. същ. от гъна и от гъна се.
ГЪНКА ж. 1. Продълговата вдлъбнатина върху някаква мека материя (плат, кожа и под.), която се получава при свиването й. Младата жена приседна на един стол до вратата.. Седеше тя там в сватбената си рокля, сред цял куп дипли и гънки от бяла коприна, а мислите й като че ли бяха останали оттатък. Д. Талев, ПК, 430. Високо се развяваха знамената,.., пращяха, а бурният вятър пилееше техните гънки. Хр. Смирненски, Съч. Ш, 112. Но на главата си той не носи бяла чалмаис меки гънки, а висок самурен калпак. Й. Йовков, СЛ, 131. На потона на дупката за две греди,.., бе закачен обикновен ковашки мех. В мрака със своите черни кожени гънки той напомняше огромен прилеп. Д. Спространов, С, 38. Гънки на мозъка. • Обр. Той знаеше, че е офицер, че съществува пропаст между него и войниците, че последните не са нищо друго освен вещи и това съзнание бе насадено в кръвта му, в най-тънките гънки на негова
