Разлика между версии на „Page:RBE Tom3.djvu/421“
(→Некоригирана) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 19:32, 3 юни 2014
2. След Освобождението — монета на стойност 20 стотинки. Монетите на пазара във военните и ранните следвоенни години имаха следните названия .. двадесет стотинки — грош и петдесет стотинки — сто пари. П. Мирчев, ЗС, 95. Всяка събота чорбаджията слага на дъската, както си застанал пред него като просяк, слага ти най-много., до четирийсет гроша за една неделя работа. Д. Талев, ГЧ, 299. — И на свой ред загребваше шепа петачета, десетачета, грошове и ги пъхаше в джоба на подрасника. Т. Харманджиев, КЕД, 41. Голяма делба ша делим, — /по шиник желти желтици / и по половина — грошове. Нар. пес., СбГЯ, 21.
3. Разш. Дребна, малка по стойност монета. Какво да говориме, вуйчо! — отвърна той тихо. — За каквото търгнахме, получихме го. Колко хорица дадоха и последните си скътани грошове!... Просия! — прибави той с горчивина, в която имаше и отвращение. Ст. Дичев, ЗС I, 66. — В какво да обуя сега внучетата? Баща им мобилизиран, отникъде грош, а тия кучета ме заставят да купувам на черна борса опинци. С какво да ги купя — с въшки ли? Сл. Трънс-ки, Н, 124. — По-добре мой някой и друг грош да се изгуби, отколкото да оставя турчин да надникне в огнището на едного от хората ми. П. Тодоров, Събр. пр II, 349. Дорде ти не изработиш един грош, то не можеш да си купиш книга; а дорде си не купиш книга, то не можеш да са научиш как е по-лесно да спечелиш тоя грош. С, 1872, бр.
41, 328. Тойзи истий человек е длъжен на ботушаря, на шивача .. Разумява ся, че е ве-сма праведно да употреблява гроша, когото препестява, в това да си отплаща дълга. С. Радулов, НД (превод), 122.
◇ Вземам си / взема си гроша. Разг. Пренебр. Махам се отнякъде, отивам си. Гроша ми не минава на пазара. Диал. Нямам влияние, не се вслушват в мнението ми. Пий им препоръчваме оа вземат добър урок от случая [загубените от тях избори] и да помнят, че много години още техният грош не ще минава на пазара. Бълг., 1902, бр. 466, 3. Гроша с куршум меря. Разг. Зле съм с парите, нямам пари, не ми стигат средствата. Стоил: Дай поне читиристотин лева за път до София. Камен: Нямам! Сега се строи. Гроша с куршум меря. Д. Неми-ров, В, 46. До грош. Разг. Докрай, до последна степен, без остатък (за някаква сума, дълг и под.). — Като се освободи България, ще си получиш парите .. до грош ще платим! П. Стъпов, ЖСН, 211. — Гуляхме до грош — продължи Боян, — помня, че някой поръчва и шампанско, но кой беше, дали не бях и аз самият, не зная. М. Грубешлиева, ПИУ, 62. За грош. Разг. 1. Обикн. в съчет. с вярвам и с отриц. Ни най-малко, никак, съвсем. Савата с мъка я укроти... Кула по-омекна, но остана все така непреклонна, недоверчива.. — Лъжеш! Не ти вярвам за грош. Ив. Хаджимарчев, ОК, 222. 2. Обикн. в съчет. с полза. Съвсем малка, незначителна, никаква. — Бе ти хокай, колкото щеш! — .. — От туй полза за грош. А. Гу-лашки, ЗР, 256. Не давам пукнат (спукан) грош за някого или за нещо. Разг. Никак не се грижа, не се интересувам или тревожа, вълнувам; напълно съм безразличен към някого или нещо; нехая. — Право да ти кажа аз за неговото образование спукан грош не давам. ВН, 1958, бр. 2036, 4. Не струвам (не чиня) калпав грош. Диал. Нищо не струвам. Сиромашията не чини нито калпав грош. Л. Каравелов, Съч. VII, 20. От тиква ми е гроша; тиквен ми е грошът. Диал. Не съм добре материално. А див дядо казва: / „Тиквен ли е грошът, / високо е хлябът, / празен ви е кошът!“ Л. Каравелов, Съч. I, 98. Харен ти е сборът, ала тиквен ти е грошът. Н. Геров, РБЯ I, 249. През куп за грош. Разг. Небрежно, нехайно, немарливо, повърхностно. Но при такива обстоятелства, каквито са в нашия театър, и добър режисьор ще изгуби ищах за работа .. и ще я кара през куп за грош, ще гледа как да е .. да претупа работата. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 118. Който работи — ще яде; който не работи — няма да яде... А който работи през куп за грош като тебе, ще му се дава ярма, а понякога и трици. Хр. Ясенов, Събр. пр, 133. Пукнат (спукан, счупен, строшен) грош. Разг. 1. В съчет. с б е з, нямам или друг глагол с отриц. Никакви средства, нищо. — Все го закриляш тоя прахосник. Не си правиш сметката, че утре ще се върне без пукнат грош и ще увисне на врата ми. В. Геновска, СГ, 40. — Аз ще си измисля свой план. И няма да ми коства пукнат грош! А. Гуляшки, МТС, 338. 2. В съчет. снеструвам(нечиня). Нищо. Черен (чер) грош не се губи. Разг. Ирон. Употребява се за подчертаване, че незначителното, не особено ценното не пропада, не загива, не му се случва нищо лошо. А да бъде убит Пазвантоглу пише ли? Не пише. .. — Дано си прав, Омер.. — Не бой се .. чер грош не се губи. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 211.
— От лат. grossus 'дебел' през нем. Groschen и чеш. gros (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български..., ГСУ, 1960, 197-198).
ГРОШЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от грош; грошче, грошец, грошле. Турила тя на главата си венец от черешова пръчка..; разпуснала по гърба си копринената си ко-сица, която беше уплетена от няколко пленици, а в mue пленици бяха заплетени манъста, стари грошета и жълтичета, седеф, мерджан и бисер. Л. Каравелов, Съч. П, 137. Кака Цанка сваля отпред куната малка паничка, намира там вързано с червен конец бяло гроше, па взема пръчката ми и завързва го до жълтичето. Т. Влайков, Пр
I, 253.