постелята, съсипан от безсъние, от умора? Ст. Дичев, ЗС П, 478. Уплашена, майката грохва на близкия стол и плаче с глас. М. Кремен, РЯ, 255. Конят му, макар и смъртно ранен, можал е да тича още някое време и изведнъж грохва и се поваля на самата позиция. И. Йовков, Разк. П, 238. Двама души се мъчеха да задържат трети, който отчаяно се съпротивляваше. Най-после силите му се изчерпиха .. и грохна на земята. Ж. Колев и др., ЧБП, 146.
2. Прен. Отпадам изведнъж телесно, изне-мощявам от старост, преумора, теглила. Сутрин Ленко ставаше рано — тъй беше свикнал, — но никога не беше видял баща си да спи, дори да лежи. Кога си отдъхваше този човек? Не грохваше ли от умора? Г. Карас-лавов, Избр. съч. VI, 199. Николина се учуди. Петко нямаше вид на болен. Да е простинал и неусетно заболял в гърдите? Въз-можно е, такива едри хора понякога, увлечени в работата си, не мислят за себе си и грохват отведнъж. Ст. Даскалов, CЛ, 285. Старият бей грохна и прати вест на сина си да дойде в село и да поеме работата около чифлика. Ив. Гайдаров, ДЧ, 130. А несретник Моню, щом се дигна, зима си булката и забягна в далечно село Русен .. Пък баща му, майка му — и те, клети, за година време грохнаха — да ги не познаеш! А. Страшимиров, А, 577. Мъжът и жената остаряха, прегърбиха се и грохнаха от работа. К. Калчев, УЧС, 14.
— Друга (диал.) форма: г р у х в а м.
ГРОХВАНЕ ср. Отгл. същ. от грох-вам. Навярно само добрата храна я спасяваше от пълно грохване. Д. Димов, ОД, 31.
ГРОХНА. Вж. г р о х в а м.
ГРОХНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от грохна като прил. Който е отпаднал, изнемощял от старост, преумора, теглила. Сега той беше само стар, болен и грохнал човек, когото всички — дори близките му — чакаха да умре. Д. Димов, Т, 137. Той очакваше да види бащата на Евгений променен, грохнал старец, тъй както грохват всички нещастни стари хора. П. Спасов, ХлХ, 186. Една стара грохнала жена, с прикачена шарманка през рамо, мина под самия прозорец на Матеев и свирейки някакъв всеизвестен валс, изгуби се надолу. Д. Калфов, Избр. разк., 355. И сега, като се разхождам из пътеките на миналото, аз виждам образа на грохналата старица, която страдаше от астма, чувам я как диша дълбоко и мъчително. К. Калчев, ПИЖ, 26. Дора Габе е чедо на добруджанската равнина .. Дълбоко в паметта й са се врязали необхватните тежкокласи ниви, стадата на овчарите.., дълбоките кладенци, покрай които уморено обикалят грохнали коне. А. Каралийчев, С, 264.
— Друга (диал.) форма: г р у х н а л.
ГРОХОТ1 м. Силен продължителен леко приглушен шум; тътнеж, тътен. Всеки ден тук [в пристанището] пристигаха параходи и кораби от далечни и непознати земи, най-различни стоки се товареха шумно на кея.. И сред целия този шум и грохот.., през цялото лято сновяхме, гонехме се и играехме ние, хилядите босоноги и полуголи момчета на големия пристанищен град. П. Незнакомов, МА, 91. С грохот навлезе в гарата бързият обеден влак. М. Марчевс-ки, П, 168. От двете им [на бойците] страни се сипеха снаряди и мини, свистеха куршуми. Хората падаха, разкъсани или поразени, земята се люлееше под краката им, а грохотът на оръдията и писъкът на катюшите засилваха впечатлението, че това е последната минута от тяхното съществуване. Ив. Мартинов, ДТ, 179. Грама-дното сиво здание се намираше на една шумна улица в центъра на града. От сутрин до вечер стените и стъклата на прозорците му се тресяха от неспирния грохот на минаващи камиони, омнибуси, трамваи, товарни коли и мотоциклети. Св. Минков, РТК, 53. И наистина речната вода пристигаше с грохот, свлечена от планината, и бучеше. А. Каралийчев, СР, 68.
ГРОХОТ2 м. Диал. Обилен цвят, отрупал овщно дърво.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГРОХОТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Рядко. Прил. от грохот1. Сякаш гърло на огромно чудовище, булевардът шумно хърка и ту ръмжи, ту се задавя в грохотен стон. Д. Талев, СК, 152.
ГРОХОТЕНЕ ср. Отгл. същ. от грохо-
тя.
ГРОХОТЛЙВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Който издава грохот. Камъне грохотли-во. Н. Геров, РБЯ I, 249. Сребро грохотли-во.
2. В който има грохот, който съдържа грохот. Вървят една по друга върволица / и пълнят храма с екот грохотлив. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 138. Грохотлив смях.
ГРОХОТЯ, -иш, мин. св. грохотих, несв., непрех. Издавам грохот, обикн. при движение или при удар. Пехота се ниже и конници следват, / оръдия медни грохотят по пътя. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 110.
ГРОЧА СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. Диал. 1. За време — развалям се (Вл. Георгиев и др., БЕР).
2. Мръщя се, сърдя се. Какво съм ти направил, та се грочиш.
ГРОЧЕНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гро-ча се.
ГРОШ, грошът, гроша, мн. грошове, след числ. гроша, м. 1. През османското владичество — сребърна монета на стойност 120 акчета.
