ГРОСМАЙСТОРСКИ, -а, -о, мн. -и,
прил. Спорт. Който се отнася до гросмай-стор. Прахов извоюва победа [по шахмат] срещу Минев, у когото безспорно се чувствува умората от току-що завършилия гросмайсторски турнир в Загреб. ВН, 1955, бр. 284, 3.
ГРОТ1, гротът, грота, мн. гротове, след числ. грота, м. Рядко. Книж. Естествена или изкуствена пещера. В средата [на ледената гора], между върховете, водата пролизала един грот, отвърстието на който беше окичено с ледени сталактити. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 35.
— От фр. grotte през рус. грот.
ГРОТ2, гротът, грота, мн. гротове, след числ. грота, м. Мор. Долното платно на най-високата мачта на плавателен съд.
— От хол. groot през рус. грот.
TPOTÈCKA ж. Изк. 1. В литературата, театъра и др. — художествен похват, метод, основан на преувеличение, карикатурно изопачаване и контрастно съчетаване на фан-тастично и реално, прекрасно и грозно, тра-гично и комично. Стилът на Св. Минков обхваща основните полюсни моменти в сатирата — от крайната хипербола, достигаща до гротеска,., до широкото използуване на всекидневния бит. Лит. XI кл, 348. Най-често той използува тия черти като главен материал в изграждането на художествения образ и — като ги хиперболизи-ра — разчупва линиите, нарушава симетриите и обикновено стига до гротеската. Б. Банов, ЛФ, 1958, бр. 9, 2. В операта „Паля-чо“ е направен опит (Н-ро действие) в сцената с Коломбина, Арлекин и Палячо да се доближи играта на артистите до гротеската, но излиза тъй несполучлив, че тази сцена иде да ни напомни за някакъв диле-тантски куклен театър. К, 1926, бр. 90, 2. // Комичното на карикатурата, което граничи с фантастиката. „Новото изкуство — .. трябва да съчетава в себе си светлината със сянката, гротеската с възвишеното.“
Н. Лилиев, Съч. Ш, 153. Хуморът, тясно свързан с гротеската., не е останал чужд за творческия дух на нашия народ. Б. Ангелов, ЛС, 36.
2. Произведение на литературата и изкуството, в което е използуван този художествен похват. [Разказът] „Задушница“ е с хубави битови детайли гротеска. Б. Ангелов, ЛС, 271.
3. В приложното изкуство — орнамент, който съдържа причудливи, фантастични съчетания на изобразителни и декоративни мотиви (растителни форми, фигури на хора и животни, маски и др.).
— Ит. grotesca.
ГРОТЕСКЕН, -кна, -кно, мн. -кни. Изк. Прил. от гротеска. При това комичният, на места дори гротескен елемент, който прошарва пиесата, я прави, въпреки дълбоката идея, лека и забавна. Ас. Златаров, Избр. съч. П, 97. Със сборниците разкази „Автомати“ (1932), „Дамата с рентгенови очи“ (1934)Св. Минков осмя западната и нашата буржоазия., като използува както фантастичните гротескни образи, така и образи, взети от всекидневния, дребнобур-жоазен бит. Лит. XI кл, 239. Това са [фигурите в „Мамино детенце“] чудати гротескни фигури, на които можехме да се любуваме, ако не бяха толкова грозни!... Б. Ангелов, ЛС, 208. Анализирайки дълбоко особеностите на комедията и творческия почерк на Стефан Костов, режисьорът пра-вилно е насочил актьорското творчество към едно гротескно разкриване на образите. ЛФ, 1958, бр. 10, 3.
ГРОТЕСКНО. Изк. Нареч. от гротескен. В житейския маскарад в разказа на Бернардо трябваше само да се засилят някои моменти, да се предадат по-гротескно лицата и положенията и — ето пиесата. Сл. Боянов, СК, 80. В съответствие с авторския замисъл Е. Соковнин е обрисувал свирачите гротескно, като създава за тях редица оригинални мизансцени, които внасят оживление и разнообразие в оперното действие. Изк., 1950, кн. 2, 146.
ГРОТЕСКНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Изк. Отвл. същ. от гротескен. С внимание, без каквато и да било гротескност, В. Шишко в пристъпва към изграждане образите на едни от най-влиятелните дворяни в това време — братята Орлови. С, 1952, кн. 9, 188. Гуляшки търси ролята и мястото на интелектуалеца в съвременния свят.., а Й. Радичков пародира и иронизира до гротескност остарелите представи за селото от позициите на едно съвременно мислене и виждане. Р. Ликова, Пл, 1969, кн. 23, 52.
ГРОТЕСКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Изк. Гротескен.
ГРОХАЛКА ж. Диал. Детска играчка — затворена кошничка с камъчета, които дрънкат.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГРОХАМ, -аш, несв., непрех. Диал. За дребни камъчета и под., поставени в торба, съд и др. — издавам шум при разклащане. Орехите в торбата грохат.
— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1955.
ГРОХАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от грохам.
ГРОХВАМ, -аш, несв/, грохна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Внезапно, с шум падам, обикн. от преумора, изтощение, загуба на сили; строполясвам се. Но знаеше ли някой как той поминува.. Виждал ли го бе как се тресе от простуда, как понякога грохва на