Page:RBE Tom3.djvu/311

която не се и опита да прикрие. — Четири души. Ст. Дичев, ЗС П, 696. Аз ги [войниците] гледах и мислех, че някой близък ден и те ще тръгнат към смъртта. Тогава моите лични грижи, скърби и философии изведнъж се стопяваха и аз потъвах в една вълна от безкрайна милост, в която имаше и горчивина, и нежност. К. Константинов, ППГ, 305. Много малък още, бъдещият писател [А. Страшимиров] загубва своите родители. И като сираче почва да търси своята прехрана. Води един живот скитнически и пълен с горчивини. Б. Шивачев, Съч. I,

71.

ГОРЧИВИНКА ж. Рядко. Умал. от горчивина. От малкото горчивинка той се безпокоеше. Ст. Младенов, БТР I, 457.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

ГОРЧЙВИЧКО. Нареч. от горчиви-чък.

— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник на българския книжовен език, 1941.

ГОРЧЙВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от горчив; малко горчив. Грейпфрутът имаше горчивичък вкус.

ГОРЧЙВКА¹ ж. Ракия, подправена с билки, която има приятно горчив вкус. Най-напред мина покрай магерницата, срита задрямалия магер. — По-скоро налей една горчивка! По възможност — две. От вълнение старецът разля втората чашка. А. Каралийчев, ПГ, 14. А ако ли пък -.. /меши-ната те нещо преболява, / .. / при Кира тичай! Две горчивки, три — / където господ знай какви е билки / години киснал — и по всичките ти жилки / такъва огън ще се разнесе. К. Христов, ЧБ, 232-233.

ГОРЧИВКА² ж. Диал. Малка рибка от семейство шаранови със странично сплеснато тяло, която живее в течащи или застояли води и няма стопанско значение. Шюсюиз вепсеиз. Кротушките бяха риби без характер. Не стоеше така работата с горчивката, най-малокалибрения обитател на Реката, но един от най-жизнените. Д. Фуче-джиев, Р, 281.

ГОРЧИВКА³ ж. Диал. Синя тинтява.

ГОРЧЙВКО нареч. Горчивичко.

— От Ст. Младенов, Етимологичен и правописен речник на българския книжовен езин, 1941.

ГОРЧЙВО нареч. 1. С горчивина, с огорчение. Тя се прибра в стаичката си и отново заплака горчиво, понеже в дъното на душата си съзнаваше, че упрекът на баща й беше справедлив. Д. Димов, Т, 25. „Къ-сно е да си въобразявам, че ще бъда щастлив“ — мислеше си горчиво Янакиев, като бързаше нагоре из тъмната уличка. Ем. Станев, ИК I и II, 278-279.

2. Като сказ. опред. Обикн. при лич. место-им. в дат.: а) Означава, че някой изпитва горчив вкус. Тази вечер началникът на плановия отдел Иван Марангозов се върна в къщи уморен и отегчен. В устата му беше горчиво, болеше го глава и му се искаше веднага да се тръшне на леглото. X. Бенадов, СбСт, 88. От хинина ми беше дълго време горчиво в устата, б) Прен. Означава, че от някого се изпитва чувство на горест, на оскърбление. — Горчиво ми е на душата. Не зная какъв човек съм — нямам късмет. А. Каралийчев, НЗ, 155. Защо тия хора приказваха така? Какво бяха им направили русите? .. Старецът се прибра у дома си. Беше му горчиво и противно. „Ще видят те! Ще видят те!“ — заканваше се той полуг-ласно. Г. Караславов, Избр. съч. V, 164.

3. За означаване на много висока степен в проявата на някакво действие, изразено с глагола, към който се отнася; много, извънредно много. — Но аз пак ти казвам: ще се разкайваш, горчиво ще се разкайваш! Защото, право да ти кажа, едно момиче на двайсет и две-три години може да избира .. — Но... когато си станала вече на... че-тирий-сет и... Д. Калфов, Избр. разк., 223. И чудя се какво търсите вие голтаците при тия бунтари. Знай, че после горчиво ще съжаляваш. П. Михайлов, МП, 41. И той [Раковски], както и сичките почти негови съвременници са мислиле, че Сърбия или Русия, Черна гора или Румъния ще да ни помогнат в неравната борба за свобода. Но както той, тъй и неговите съвременници горчиво са се лъгале в това. Хр. Ботев, Съч. 1929, 199.

◇ Излиза ми / излезе ми горчиво. Разг. Имам големи неприятности заради нещо, скъпо заплащам за нещо. — Бай Марко се е годил за тоя Кралйч, ама един ден горчиво ще му излезе... Ив. Вазов, Съч. ХХП, 129.

ГОРЧЙВО-. Първа съставна част на сложни прилагателни, която показва, че основният вкус на нещо, означен с втората част на прилагателното, е примесен с горчива жилка, с горчивина, напр.: горчивосо-лен, горчивокисел.

ГОРЧЙВО СТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от горчив; горчивина, горчилка, горчило¹. Много горчивост имаше в думите му.

ГОРЧИЛАК, мн. -ци, м. Разг. Нещо с горчив вкус, обикн. храна, лекарство и под.; горчилка, горчило¹. Пои ме тя с разни гор-чилки, маза ме с разни мехлеми, но само за една неделя треската ми угаси и ме оправи..: от горчилаците ли, от годините ли, не минаха няколко месеца, смъглиха се по лицето ми и мустаци, и брада. Н. Хайтов, ДР, 220. Разболял се от нещо и го завели в болницата. Давали му там разни горчилаци и прашуляци да пие. Елин Пелин, Съч. П,

75.

ГОРЧИЛЕЖ м. Диал. Горчило¹. — Ха така, бре момче — рече, — дай да запушим от по-хубавите. Цял живот съм смукал