Page:RBE Tom3.djvu/284

учителските каси е единственото най-си-гурно средство за постигане гонимото съгласие между учителите. Пряп., 1903, бр.

6, 4.

ГОНИМЕТРИЯ ж. Мат. Гониометрия.

ГОНИМЕТЪР, мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. Гониометър.

ГОНИОМЕТРИЯ ж. Мат. Част от три-гонометрията, включваща в себе си учението за измерване на ъгли, определението на тригонометричните функции, свойствата им и елементарните съотношения между тях.

— От гр. ’ъгъл’ + цетресо 'измервам¹.

ГОНИОМЕТЪР мн. -три, след числ. -търа, м. Спец. 1. Оптически уред за научно или практическо измерване на ъгли. Обикновено в строителството се използуват дървен триъгълник и най-просите ъгло-мерни инструменти — екер и гониометър. Вл. Брънеков и др., СД, 17. Необходимо е да се измерят ръбните ъгли. Това става със специален уред — гониометър. Б. Ангелов, ЗМ, 9. Гониометърът (..) е инструмент за измерване и построяване на произволни хоризонтални ъгли. Вл. Станоев и ДР-, Г, 129.

2. Система от макари за радиопредаване и радиоприемане.

— От гр. ’ъгъл’ + цетроу метър’.

ГОНИТБА ж. 1. Тичане след някого или след нещо с цел да се настигне или улови; гонене. Из тъмнината се показа лисица, тя лъкатушеше гъвкаво по заешките следи. Бе толкова много "увлечена в гонитбата, че не ме забеляза. И.Радичков, ББ, 47. Най-после, след половинчасова гонитба, улавям моите коне. Б. Шивачев, ПЮА, 118. То [кучето] истински бягаше от баща ми, а баща ми от своя страна мислеше, че ще трябва да го гони, защото иначе може и да го изгуби. Гонитбата продължаваше. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 113. Мъжът продължаваше да тича, но често се обръщаше и назад, за да сплаши преследвачите си. Бенко и Начко наблюдаваха с притаен дъх гонитбата. Ал. Бабек, МЕ, 46. • Обр. Младостта, макар и неопитна, набираше по-голяма скорост в лудата гонитба с времето. Бл. Димитрова, ПКС, 169.

2. Преследване на някого с цел да се улови и накаже; гонене. Понякога българските и ромейските граничари дори се сдружаваха за обща гонитба на разбойниците. О. Василев, 33, 24. Едничък жив, / от настаналата подир това разправа, / остана, — в дивата гонитба, вик и врява, / едничкий между тях млад изръстен низам. П. П. Славейков, Съч. Ш, 139. Докато жандарите преминават дерето, ние се отдалечеваме на стотина метра от тях, като ту Алекси прикрива мен, ту аз него, слбед което про-длъжаваме гонитбата в самия обръч. В. Турийски, Д, 107.

3. Преследване на някого с цел да му се напакости. Малко по малко се разплиташе тая забъркана и замотана мрежа от ежби, гонитба и сплетни. И. Йовков, Ж 1920, 27. Спомни си той поотделно и за едина, и за другия. За всички техни лошавини. За непримиримата им гонитба. Т. Влайков, Съч.

111,310.

4. Прен. Стремеж да се постигне някаква цел, идеал. Дребен хаирсъзин си оставаше Вели и му беше чуждо честолюбието на неговия стар приятел; смешна му се струваше цялата задъхана, непрестанна гонитба на някаква цел. В. Мутафчиева, ЛCB I, 344.

— Не видя ли и ти окървавените трупове на тримата избити в нивите светлооки момци? Не зърна ли немия въпрос в оцъклените очи: — Защо ни убихте? Не искахме ли правда в света? Не бяхме ли тръгнали в гонитба на вашето щастие, безумци? О. Василев, ЖБ, 222.

ГОНЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж.

1. Лице, което гони, преследва някого; преследвач. Той се напъна напред, изсули се из дрехата си и я остави в ръцете на гоните-ля си. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 17. Малко остана няколко души да го настигнат, но той събра сили и слиса гонителите си. Улови се за един кол от оградата и като вълк прескочи в двора. К. Петканов, СВ, 136-137.

2. Лице, което преследва някого с цел да го улови и накаже или да му напакости; преследвач. Светий апостол Павел .. преди обещанието си в християнската вяра, бил най-голям гонител на християните. П. Р. Славейков, СК, 30. Втората длъжност на баба Тонка била да привлече на своя страна няколко румънски каикчии,.. Скоро тя сполучила в това си предприятие,.., но турила на ръка и един анадолец,.., другар и приятел на Али Ефенди, най-жестокия гонител на комитата. 3. Стоянов, ЗБВ I, 146.

3. Прен. Лице, което преследва някого или нещо, за да му навреди или да го унищожи; преследвач. — Но бъди ми ти, христолюбе-цо, глашатай на благочестието, учител на православието, гонител и изтребител на еретическата заблуда. М. Смилова, ДСВ, 205.

ГОНЙТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Който е свързан с гонене. С. Сава сдружил ся в гонителната буря с Го-разда, и така е из други път отишъл в България, а не из оня, из който ся Климент, Наум и Ангелар пътували. X. Йоано-вич, Ц (превод), 29.

ГОНЙТЕЛКА ж. Остар. Жена гонител; преследвачка. Подплашеното животно се отклони от стадото и търти да бяга по-нататък, все преследвано от прострялата към него ръце гонителка. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 61.