ГОНЙТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Проява на гонител.
ГОНКА ж. 1. При лов — много бързо гонене, напредване при преследване на дивеч. Твърде често от мините идваха цели дружини рибари и ловци, които изтребваха пъстървата с бомби или устрояваха засади и гонки за сърни и елени. Ем. Станев, ПЕГ, 5-6.
2. Спорт. Етап от скоростно състезание по гребане, езда, моторен спорт. Младежът бе неспокоен. Щеше ли да оправдае доверието на Павел, нямаше ли с някое прибързано и необмислено движение да провали гонката. П. Льочев, ПБП, 60. Нашите състезатели се представиха със стария модел „Кьониг“ с мощност 22 к.с. Затова основна задача на нашите състезатели бе да завършат гонките си (една гонка се състоеше от 5 обиколки с две поворотни точки на разстояние 1000 метра). П, 1960, бр. 45, 3. Една вечер няколко ломчани се отбили до лодките след вечеря да видят всичко ли е наред. И там заварили Кириак да реже вървите на паруса им. Но не ги прерязал напълно — да не личи, а така, че да се скъсат по време на гонката. В. Райков, ПВ, 111. Още преди пет или шест недели до „гонките“ на каи-ците се захваща вече всеобще оживлено движение. Знан., 1875, бр. 5, 74.
— Рус. гонка.
ГОНОКОКИ мн., ед (рядко) гонокок, м.
Мед. Микроорганизми, които причиняват гонорея.
— От гр. yovoq 'семе' + кокко<; 'зърно'.
ГОНОКОКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Мед. Който се причинява от гонококи. Гонококо-вата инфекция, ако не се лекува, постепенно се разпространява в човешкия организъм. Ил. Петков и др., КВБ, 241.
О Гонококов конюнктивит. Мед. Гнойно възпаление на очната лигавица, причинено от зараза с гонококи.
ГОНОРЕЯ ж. Мед. Венерическа болест, причинявана от гонококи, която се предава обикновено по полов път; трипер. Един млад човек, живеейки с мисълта, че боледува от гонорея (трипер,.., беше употребил 1 кг биомицин за около една година. Н. Тон-кин, НЗЛ, 19.
— От гр. yovoq ,семе, + ресо 'тека'. — Друга (остар.) форма: гонорйя.
ГОНОРОЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Мед. Който се отнася до гонорея. Го-нороична инфекция.
ГОНЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Гонче. Дошло с магарчето си и едно лоено куче гончар.
А. Христофоров, О, 60. Отличен гончар, Сакар преследваше лисицата и не я оставяше, докато най-сетне не я настигне и стисне за шията. Д. Калфов, Избр. разк., 287.
ГОНЧЕ, мн. -та, ср. Ловно куче за бозайници, главно зайци, което подушва дивеча, подплашва го и го гони към ловеца; гончар. Отбих се само да уговорим един лов с него. Той имаше хубаво гонче, а по селския кър бяха плъпнали лисици и зайци. Й. Радичков, ЧП, 187. — Ако гончето е добро, щом хване прясна следа, кляква, като че ли го бият с тояга. Р. Сугарев, СС, 102. След време лаят на гончето отекна по-наблизо и ловецът сякаш настръхна. А. Христофоров, О, 61. На другия ден в землището на нане Стоичковото село,.., затършуваха петдесет гончета и сто и двадесет ловци словом зачакаха по пътечките и полянките с насочени и запънати пушки. Елин Пелин, Съч. IV, 228.
ГОНЧИЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар.
1. Гонец. Последният гончия от Средец беше известил, че силите на Стария онгъл едва сега минавали Данюбица. Й. Вълчев, СКН, 161. Мислиха и решаваха везирите и най-сетне изпратиха във всеки град и каса-ба на размирна Румелия нарочни гончии да четат ферман, а все не им се вярваше, че размирието ще се вслуша в някакъв човешки глас. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 562. Бързи гончии непрекъснато го свързваха с другите две български дружини, които се движеха по същите места според неговите движения и по негова повеля. Д. Та лев, С, 229.
2. Човек, който гони дивеча при лов; гонач. Песяци и гончии едва сдържаха цели хайки от ловджийски загари с изплезени езици. Ст. Загорчинов, ДП, 111. Те щяха да бъдат гончии, да преследват дивеча през рътлини и долове, за да го докарат пред пушките на ловците. Д. Спространов, ОП, 108. Йоан видя как по раменете й премина тръпка — такава бърза, едва доловима, каквато бе виждал у сърна в гората, кога чуеше далечния рог на гончии. П. Константинов, ПИГ, 31.
ГОНЯ, -иш, мин. св. гонйх, несв., прех.
1. Тичам след някого или след нещо, за да го настигна или уловя. Той се извърна и видя недалеко на поляната, че Боримечката гонеше един циганин. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 131. Един от каикчиите го гонеше и наближил бе вече да го хване, когато портата на къщата ся отвори. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), ч. 1-П, 74. Тренът маневрирал да влезе в друга линия, а бай Ганьо тичал горкият цели три километра да го гони. Ал. Константинов, БГ, 5. Хукна да бяга, макар че никой не го гонеше. И. Йовков, СЛ, 136. Монката иска да оздравее още тая нощ, та утре да се върне здрав,.., да гони пеперудите и да играе на топ с другите деца. Елин Пелин, Съч. П, 37. Гони босия, да му вземе цървулите. Погов. // Преследвам дивеч при лов. Ако гониш два заеца, не мож' хвана ни един. Послов.
2. Преследвам някого, за да го уловя и накажа. — Огнянова гони полицията и заптиетата го дебнат на черковните врата. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 148. Сетих се, че тук след
