Page:RBE Tom3.djvu/283

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
Страницата не е проверена


ба във въздуха, дълги черни лодки и мургави гондолиери с бели ризи. Ив. Мирски, ПДЗ, 39. А в този час, аз знам, отвъд е не-жнорозово морето, / Венеция трепти, огряла с цветовете на кристала, / и някъде запял е там един гондолиер несретен. Е. Багряна, ЗМ, 54.

— От ит. gondoliere. — Л. Леже, сп. Читалище, 1875.

ГОНДОЛИЕРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от гондолиер. Обвити в черни шалове, със смолисти коси и мъх над устните, бързат гонодлиерските жени, понесли обяд на своите съпрузи до кея. К. Констанинов, ПЗ, 140.

ГОНЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от гоня. Той [старият елен] страдаше много от ловджийските кучета, които често пъти го гонеха. Това гонене го съсипваше. Ем. Станев, ПЕГ, 18. Подир малко дворът екна от лудешки викове, гонения и борби. Ив. Вазов, Съч. VIII, 144. — E-е, таз баба Лука-ница — няма да я забравя. Имаше една ябълка до плета, точно над улицата клоните й. Щом прецъфти, и ние започвахме да шмулим клоните. Какво гонене ни е гонила... В. Нешков, Н, 132. Събитията и гоненето на задачите, както и преди, го поглъщаха изцяло, поддържаха у него едно постоянно състояние на възбуда. Ем. Ма-нов, ДСР, 481.

ГОНЕНИЕ, мн. -я, ср. Книж. 1. Проява на нетърпимост, омраза към някого и създаване на лоши условия за съществуването му или оставането му някъде; преследване. Наистина чужденецът в Константинопол отдавна не беше застрашен от присъда или друго законно гонение. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 62. Гоненията и лутанията му по четирите краища из България са били во всякой случай най-доброто училище за Славейкова. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 61. Той умря отровен, убеден, че е непризнат .. в пълен разрив с времето, с поколението .. Той даже нема отрицателното утешение да бъде.изложен на гонения. Ив. Вазов, Съч. IX, 74. За мен смъртта желал бих да приготви/ спокоен кът, където за всегда/ да спре съдбата своите гонения. К. Христов (превод), Мис., 1896, кн. 7, 548.

2. Само мн. Обикн. със съгл. опред. Организирано преследване на политическа, религиозна, социална или етническа основа; гонитба. Въпреки гоненията, на които било подложено, богомилството се разпространило бързо. Ист. X и XI кл, 1965, 53. Изисква се папата да помоли френското правителство да вземе под покровителството си българите пред султана против гонения и притеснения от страна на гръцкото духовенство. Т. Жечев, БВ, 48. Турските гонения и тиранията са принуждавали мнозина българи да търсят прибежище в Румъния. М. Арнаудов, БКД, 144. По време на християнските гонения от Галер и Диоклециан бил измъчван и умъртвен един римски офицер от гръцки произход — Димитър. Е, 1979, бр. 20, 4.

ГОНЕНИЦА ж. 1. Детска игра, при която един от участващите гони другите, за да настигне, хване или само докосне някого от тях, който трябва да гони след това. Играем на пътя с деца от махалата на гоненица. Т. Влайков, Пр I, 69. Помня входа на училището с големите, нарисувани по стените картини -.. И после — как цял следобед играх на гоненица по купчините дървени стърготини край фабрика „Вита“. ЛФ, 1958, бр. 38, 3. Но де е сега тая волност, де са игрите, гонениците, скоковете; де са някогашните другари? Ст. Дичев, ЗСI, 89.

2. Прен. Гонене, преследване. Много пъти от едната страна на селото влиза турска потеря, а от другата излиза някоя чета. Опасна гоненица, която свършваше с кървави сблъсквания, за да започне отново и с още по-голямо настървение. Д. Талев, И, 452. — За хасковските разбойници сте чували, нали?.. Докато ги пръснат, то бой, то гоненица, ума си загубиха и кадии, и валии. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 168. Станкулов забърза към депото. Тук му казаха, че преди малко инструкторът наистина се мярнал само за миг и веднага отишъл в клуба на железничарите.. Тази гоненица трая цели два часа. М. Марчевски, П, 291. • Обр. За момент става тихо. В тишината, освободени от гоненицата на думите, от всеки друг шум, представите са живи. ЖД, 1968, кн. 3, 9.

И тогава тя [Варвара] съзна, че нервите й бяха разбити от тригодишния живот в отряда, от гоненицата със смъртта. Д. Димов, Т, 697.

ГОНЕЦ, мн. -нцй, м. Остар. Човек, който носи и съобщава вести; гончия. Царски гонци, снабдени с императорски знак, кръстосваха всички пътища на държавата. Ст. Загорчинов, ЛСС, 6. — Без друго изпратил е гонец или по някой брат ти извести? — Вест аз нямам... Царят ми каза. М. Смило-ва, ДСВ, 217. Старейшината проговори: — Пратете гонци до всички села и колиби из общината, да се съберат мъжете на вече. Засипете изворите из проходите. А. Дончев, СВС, 572. И запъхтян и бледен/ тук пред Младен се изправи с първа вест/ гонец:

— „От призори към Петловец и Брест/ валят“. П. П. Славейков, Съч. Ш, 197.

ГОНИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Който е желан, търсен. Тогава революционната организация отбеляза, че за постигане гонимата цел трябва да бъдат сплотени всички потиснати народности в страната. П. К. Яворов, Съч. П, 192. За тях сичко е възможно и никакво препятствие не им пречи, за да достигнат гонимата си цел. Ч, 1870, бр. 1, 12. Обективното, свободно и зряло обсъждане на въпроса за

Грешка при създаване на миникартинка: Липсващ файл