Page:RBE Tom3.djvu/273

то паднали са от гнездото. Кр. Христов, ЧБ, 200.

ГОЛИЩАР, -ът, -а, мн. -и, м. Диал. Го-лишар.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик,1895.

ГАЛИЩАРЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Голи-шарче.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГОЛИЩЕ, мн. няма, ср. Диал. Само в съчет.: На голище. За яздене обикн. на кон

— без седло, без самар; на голо, на голина, на голица, на разседлица. Тогай рипна Бано-вики Петър,/ нема кога коня да си справи,/.., нема кога седло да му тури,/ на си яхна коня на голища. Нар. пес., СбНУ Х1ЛП, 260.

ГОЛКА¹ ж. Диал. 1. Жена, която ходи необлечена.

2. Прен. Жена, която е много бедна; голана.

3. Прен. Момиченце, което още не е кръстено.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГОЛКА² ж. Диал. Сорт пшеница без осил по класовете; голица.

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник..., 1971.

ГОЛЛИНИЯ ж. Спорт. Правата, която съединява двете греди на вратата при игра на футбол. И двата отбора пропуснаха редица отлични голови възможности, един път (в 66 мин.) топката бе избита от самата голлиния на „Спартак“. ВН, 1959, бр. 2565, 3.

ГОЛМАЙСТОР м. Спорт. 1. Участник в спортни игри (футбол, хокей и др.), който вкарва най-много голове. Единият от тях [играчите] е бил Гунар Грен, голмайсторът на олимпиадата от 1948 г., който с тоя мач е приключил активната си дейност и става треньор на един италиански отбор. ВН, 1958, бр. 2236, 3.

2. Състезател, който вкарва гол за дадената среща.

ГОЛМАЙСТОРКА ж. Спорт. Жена голмайстор. Голмайсторката Кузова, която днес отбеляза 17 т., донесе още 2 т. НА, 1959, бр. 3439, 4.

ГОЛНЕНЙЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Само в съчет.: Гол-голненичък. Диал. Гол-голеничък. Местността, гдето е излязла дружината, е гола-голненичка поляна.

3. Стоянов, ХБ, 338. Останал е гол-голненичък, без нищо. Н. Геров, РБЯI, 231.

ГОЛО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е с непокрити части или съвсем непокрит, без дреха, коса или растителност, напр.: голобрад, головрат, гологъз, голокракипод.

ГОЛОБРАД, -а, -о, мн. -и, прил. 1. На който още не е поникнала брада. Наблизо всред войниците Никола забеляза взводния командир, млад портупей-юнкер, току-що

18 Речник на българския език, т. Ill излязъл от Военното училище. Висок, слаб момък, още голобрад. В. Геновска, СГ, 372. Помня ги тия свитички, но будни хорица.., как слушаха някой изключен от Софийското висше училище голобрад студент или някое основно учителче да ги въвежда в сложните начала на политическата икономия. К. Константинов, ППГ, 30. // По който още няма брада. Варенов е млад момък, почти_имомче, с хубаво, голобрадо и чисто лице. Й. Йовков, Разк. I, 64. Пръснати във верига, те всички се прокрадваха внимателно, правеха къси прибежки.. Най-напред вървеше строен момък с голобрадо лице, с парабел в ръка. Д. Ангелов, ЖС, 622. Сиво-жълтото му набръчкано и голобрадо лице с руси вежди беше все така надменно съсредоточено, без усмивка. X. Русев, ПС, 96.

2. Прен. Обикн. пренебр. Млад, неопитен. Б алтов: Той способен ли е за тая работа? Квасников: Роден е за нея. Все с пари е играл .. И не е голобрадо хлапе, да кажеш, че ще разпилее царските пари по комар и по шантани. Ив. Вазов, Съч. XIX, 52.

ГОЛОБРАДКА ж. Диал. Брада (в 1 знач.) без косми. Макар и седемнайсетгоди-шен, той беше силен, набит, с широки плещи, големи, едри ръце, дебели устни и месната голобрадка. Д. Немиров, Б, 135.

ГОЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спорт. Който се отнася до гол (в 1 знач.). Тактиката на удара във вратата третира въпроса за правилното използуване на създадените през време на играта голови ситуации. В. Ангелов и др., Ф, 124. И двата отбора пропуснаха редица отлични голови възможности. ВН, 1959, бр. 2565, 3. Голово съотношение. Голова разлика.

ГОЛОВРАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който е с гол, непокрит врат.

ГОЛОГАН м. Стара монета, обикн. медна, със стойност десет стотинки. В тая каса съвсем силно духал вятърът: 50-60 франка, само гологани, намерили и един запис от 1000 наполеона. 3. Стоянов, ХБ, 146. После Бръмбазъков се упъти към двата реда просяци. Той се отбиваше при всеки от тях,.., хвърляше отвисоко по един черен гологан в сложените пред нозете им блюда и се кланяше почтително на познатите си богомолки. Ст. Чилингилов, ПЖ, 146. — Продаваш ли ги [патиците]? .. —Левче парчето — каза Пинтов .. — Ако ги дадеш по пет гологана, ще купя три — предложи той. Г. Караславов, ОХ I, 303. // Разш. В съчет. с неопред. мест. някой, някакъв. Много малка сума. Мислиш, че ще пръснат пари ли? Отде ще ги вземат? Раздрънкват там по някой гологан в джеба си. А ний .. с милиони си играем. Й. Йовков, М, 148. Те си мислят,.., че като ни подхвърлят по някой кирлив гологан, ние ще ахнем, ще се размекнем и ще гласуваме за тях. Г. Караславов,