Page:RBE Tom3.djvu/205

ГЛОБЯВАМ, -аш, несв.; глобя, -йш, мин. св. -йх, св. и (рядко) несв., прех. Заставям, осъждам някого да плати глоба. Наистина, кметът би могъл да съди бай Колна или да го глобява, когато си иска и колкото си иска, но го беше срам от хората. М. Марчевски, МП, 142. Где има овес прегазен, где има царевица ошмулена,.. — все той и козите му вътре.. Бре, глобяваха го, бре, бой яде от стопани, не взема от нищо и не взема! Чудомир, Избр. пр, 22. Тя глоби няколко тъкачки задето са били позволили да излязат една минута, преди да свърши работната им смяна. К. Калчев, СТ, 226. Той трябваше да лови селяните, що нарушаваха закона за горите, да ги дава под съд, да ги глоби и да пакости на хора, които нищо не му бяха сторили. Ив. Вазов, Съч. XXV, 114. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен! Хр. Ботев, Съч., 1929, 15. глобявам се, глобя се страд.

ГЛОБЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от глобявам и от глобявам се. След доклада следваше заповед за глобяването на стрелочника Иван Сърмов. М. Марчевски, П, 165. Един човек, който не си е платил билета, всъщност краде от всички, но първо разправиите при всяко глобяване обикновено така завъртаха нещата, че за подобни лекции и дума не може да става. Ч. Ши-нов, БС, 34.

ГЛОГ, глогът, глога, мн. глогове, след числ. глога, м. 1. Бодлив храст или дърво с длановидно или пересто изрязани листа, с бели или розови цветове и месести червени или черни дребни плодове, които се ядат. Grataegus. Ленко водеше партизанина по най-прекия път, шушнеше му да заобиколи някоя шипка, да се варди от някой глог. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 294. Нищо нямаше по нея .. освен тук-таме по някой глог и зелена трева. И. Йовков, СЛ, 189. Високите върхове на планината блестяха ярко, все още покрити със сняг, но наоколо беше пролет, цъфтяха шипки и глогове, жълти лютичета обсипваха поляната, обрасла с избуяла трева. Д. Димов, Т, 25.

2. Само ед. Събир. Много глогове, израсли на едно място. Хълмът бе висок. Параклисът се намираше на върха му всред поляна, обрасла с глог, шипки и бурени. Д. Димов, Т, 15. Малката полянка пред входа бе бухнала от бъз, къпинак и глог. Ст. Загорчи-нов, ДП, 386-387. Един по един в боровата гора, примесена с глог и дъб, се събраха десетина младежи. Сл. Трънски, Н, 53.

3. Само ед. Събир. Плодовете на този храст; глогина, глогинка. Набрах глог за чай през зимата.

4. Само ед. Бот. Род бодливи храсти или дръвчета от семейство розоцветни. (Jгataegus. Към двата споменати господст-вуващи вида дървета в Лонгоза се присъединяват летния дъб.. Помежду им растат по-малко дървета, недостигащи до тази височина (..) и още по-многобройните храсти, от които най-вече е застъпен глогът. ПН, 1932, кн. 4, 55.

О От трън <та> на глог. Разг. От по-малко зло към по-голямо. Беше намислил да върви при кадията,.. Някои селяни го раздумваха,

— мигар не е опитал ползата от султано-ва помощ? От трън, та на глог? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 295. Ще разследват Димитра, тогавашния му аргатин .. Да рече да подкупва и да моли аргатина — нямаше смисъл. Ще оплете още повече работата, ще падне от трън на глог. Г. Караславов, С, 238_ч

ГЛОГА ж. Диал. Чвор, чеп на дърво.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГЛОГАВ, -а, -о, мн. -и. Диал. Прил. от глога; чворест. Отсечете глогав ръжен, / нито кастрен, нито острен, / натъкнете шаро агня. Н. Геров, РБЯ, 221.

ГЛОГИНА ж. 1. Глог (в 1 и 2 знач.). Озърнах се и забелязах зад нас една глогина, накичена с бели нежни цветове,.., която мамеше с аромата си бръмбари, мушици и пчели. Н. Хайтов, ШГ, 194. Кьошковете започваха от вирищата на реката и достигаха до дълбок дол, обрасъл с черни тръни, глогини и брестови храсти. К. Петканов, X, 171. Из един там глух дол, обрасъл с глогина, / сега върви тихо някаква дружина. Ив. Вазов, Съч. I, 174.

2. Обикн. мн. Глог (в 3 знач.); глогинка. Глогините се червенееха като зряло грозде червенушка. К. Петканов, СВ, 187. Встрани се червенееха глогини, грееха в златисто листата на дърветата. Сп. Кралевски, ВО, 75.

ГЛОГЙНКА ж. 1. Умал. от глогина (в 1 знач.). Те [другарките й] слязоха надолу по лъките, а тя се одума: не иска уж овцете й да си скубят вълната по глогинките нататък и се отдели сама. П. Тодоров, И I, 8. Откъм Гладно поле полъхна вятър, пре-цъфтяващите глогинки поотърсиха клони и сякаш се разхвърчаха бялочервеникави пеперуди. Кр. Григоров, ТГ, 58.

2. Глогина (във 2 знач.); глог. Отначало тя [златката] се задоволяваше с дивите круши, с глогинките, с киселиците и дори с плодовете на шипките. Ем. Станев, ПЕГ, 48. Тук имаше няколко сливови дръвчета,.., а зад върбите се бяха сгушили два трънени храста, по които наесен се червенееха ситни като мъниста глогинки. Кр. Григоров, Н, 186. А при нас все още не е дотам лошо, все се намира нещо за ядене: малко царевично брашно, малко глогинки... Пък щом вдигнат блокадата, ще се свържем със селата. Д. Ангелов, ЖС, 474.

ГЛОГЙНКОВЕЦ, -вци, м. Диал. Според народното поверие — син на вампир, плъте-