Page:RBE Tom3.djvu/193

ГЛЕДАНКА ж. Индив. Изглед, картина.

— Ти му виж на шейната канатите, / по-красиви от иконостас! / С таквиз гледанки шарят креватите, / по купешки им думат „пейзаж“. Н. Марангозов, НПС, 28.

ГЛЕДАР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Гледач¹ (в 3 знач.); врач, вражалец.

— От Н. Геров, Речник на блъгарскнй язик, 1895.

ГЛЕДАРКА ж. Диал. Гледачка (в 3 знач.); врачка. — Върви направо, не се обръщай и влизай мигом при гледарката Ме-ляхат! Другото остави на мене!.. Когато по-късно Параскева и Ана напуснали магьосническата къща на Меляхат Ханъм, Параскева не била толкова занята с прокоби-те на вещицата. Хр. Бръзицов, НП, 43-44. Майка лек ке ти бараше, / сета земня ке превъртев, / по сите гледарки ке одев. Нар. пес., СбНУ Щ, 70.

ГЛЕДАЧ¹ м. 1. Работник, който се грижи за добитък или птици в стопанство. Да станеш гледач на стопанския добитък, все едно да станеш селски говедар — така гледаха селяните засега на тая нова служба. Ил. Волен, МДС, 177. Гледачът на птиците.. беше много добър човек. К. Калчев, УЧС, 3. Един гледач отглежда десет свини: /хранилка, паша, поене, спане... Н. Марангозов, ЯВ, 84.

2. Рядко. Разг. Мъж, който временно се грижи за деца или немощни хора. Днес мъжът ми е гледач на бебето.

3. Мъж, който гледа на карти, кафе, ръка или който врачува; врач, вражалец. После [гадателите] обърнат пръсти към земята и пясъкът изтича между тях, като очертава образи и знаци, в които е написана съдбата на оня, който стои до гледача и иска да надникне в своето бъдеще. Д. Мантов, ХК, 130. Някой гледач ходел по пазара да лъже хората да им гледа уж, че ще да познае какво ще им се случи занапред. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 79-80. Не съм гледач да позная. Погов.

4. Остар. Зрител, наблюдател, гледец³. Далеко насреща от другата страна съзрях между гледачите Соколова под ръка с началника на тая околия. Н. Попфилипов, РЛ, 144. След като привърши молитвата [ходжата], отиде при челния борец, хвана го за ръката, обърна се към гледачите и продума: — Борци, вече е време за борба, станете! Който е юнак, нека да покаже юначеството си. К. Петканов, X, 10-11. А оттатък чер арапин от Палестина играе, та си чупи тялото., в най-комически форми, а гледачите се пръскат от смях. Св. Миларов, СЦТ, 126.

ГЛЕДАЧ² м. Остар. Гледец¹, зеница. На голий пол / клетник застива /.. / снага хладней, / мъждят гледачи... Ив. Вазов, Съч. Ш, 214. И из клепачи / лъщят гледачи, /как в нощ звезди, /ми сърцето, / как слънце в лето, / горят с зари. Г. Софиянец, П, 12.

13 Речник на българския език, т. III

О Като гледача на окото си, пазя (вардя). Остар. Много старателно, с най-голямо внимание, най-зорко (пазя). — На ти един безценен камък, казал той, когото съм аз вардил като гледача на окото си. Л. Кара-велов, Съч. П, 92.

ГЛЕДАЧКА ж. 1. Работничка, която се грижи за добитък или птици в стопанство. Владковата майка работеше като гледачка на телетата. Т. Дарджонов, МПЖ, 5.

— По-рано жените пак си бяха доячки и гледачки, само че вкъщи, и пак работеха наравно с мъжете на нивата. Същото правят и сега в стопанството. И. Петров, НЛ, 131.

2. Жена, която се грижи за отглеждане на деца обикн. в детско заведение или за немощни хора. — И детска градина съм замислил! — продължаваше да разказва бай Нон-чо. — Защо ще се раздвояват жените ни на две? Нека си работят на къра спокойно! За дечицата ще вземем учителка, ще намерим гледачки, стол ще обзаведем! А. Гуляшки,

СВ, 340. Гледачка на болна стара жена търсим. ВН, 1960, бр. 2668, 3.

3. Жена, която гледа на карти, кафе, ръка или която врачува; врачка. Загледа на боб гледачка и всекиму казва какво на късмет му е писано. П. Тодоров, И I, 75. — Голям кахър имам и искам Ниджесанката да ми гледа на кафе. — А белким вярваш на гледачките? А. Христофоров, А, 170. Казват, че когато в дома на Марабака се родила малката Селма, една от лелите й, гледачка на карти, предсказала. Кр. Белев, 3,

28.

ГЛЕДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Само в съчет.: Гледна точка. Книж. 1. Гледище (във 2 знач.). — Чувала съм., един мой познат да казва, че истината за всеки е онова, което отговаря на интересите му. Зависи от гледната точка... Ем. Манов, БГ, 187. 2. Остар. Място, от което се гледа, наблюдава нещо. Двамата старци стояха на набрежието под терасата на градинката Ислахане. Мачухонски отрано беше довел хаджи Евтима да завземат хубаво място на тая гледна точка. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 115.

О От гледна точка на нещо. Книж. По отношение на нещо, с оглед на нещо. Да се живее тук е тягостно, макар и удобно от гледна точка на транспорт и близост до индустриалните предприятия. П. Вежи-нов, ДМ, 40.

ГЛЕДЕЦ¹, мн. -дцй, след числ. -деца, м. Ретор. 1. Зеница на око. Очите й бяха зелени, със златен кръг около гледеца. П. Спасов, ГЛЗЗ, 69. Сурсувул не сваляше от него поглед. От полумрака гледецът му се беше разширил, обкръжен от жълти пламъчета. М. Смилова, ДСВ, 164. — Нека почакат!..