Page:RBE Tom3.djvu/170

ваха олющения гланц на каросерията. И. Петров, MB, 61. Точно срещу Руския клуб виждам бояджия — слага последния гланц на рамката на един прозорец. Д. Калфов, ИТШ, 56. // Гладка, лъскава повърхност. А по гланца на саксофона се събираха и танцуваха всички електрически крушки на залата. М. Грубешлиева, ПИУ, 197.

— Нем. Glanz. — 3. Княжески, Практическо ръководство за шелководство (превод), 1860.

ГЛАНЦИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Покривам нещо с гланц (във 2 знач.); гланцувам. Тя [ударничката] работеше усърдно над въртящото се колело, от порцелановото тесто оформяше чинии. После ги гланцираше. ВН, 1952, бр. 175, 1. Гланцирам мебели, гланцирам се страд. С влажна кърпа се забърсват остатъците от триците и със сух вълнен парцал линолеумът се изчиства и гланцира. Н. Гудев, ПН, 61. ГЛАНЦЙРАМ СЕ несв. и св., непрех. Придобивам гладка, лъскава и непроницаема повърхност. От слънчевите лъчи снегът се беше гланцирал.

ГЛАНЦИРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от гланцирам като прил. Който е покрит с гланц, който има гланц, лъскавина. Пламък затрептя, заиграха сенки и блясъци по гланцираната повърхност на иконата. Й. Йовков, Ж, 1945, 183. Встрани от бюрото, почти в ъгъла, бе сложена малка походна маса, покрита със синкав гланциран картон. П. Вежинов, НС, 107. Веднъж, на един разгорещен покер у Торосян,.., експертът бе забелязъл как италианецът правеше с нокътя на малкия си пръст резки върху гланцирания гръб на картите. Д. Димов, Т, 525.

ГЛАНЦЙРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от гланцирам и от гланцирам се; танцуване. Трънски майстори мазачи ( .. ) бъркаха цимент за гланциране на готовите канални проходи. Ст. Станчев, HP, 43. Бонбоните се подлагат на гланциране с цел да им се придаде красив лъскав вид и същевременно да се направят по-устойчиви. А. Генадиев и др., ТЗ, 79.

ГЛАНЦОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Книж. Който има гланц, лъскавина. Въртеше се разсеяно.., пак се връщаше горе в стаята, сядаше пред масичката си и нервно барабанеше по гланцовия картон. К. Калчев, ЖП, 432. Гланцова хартия.

2. Спец. Който се отнася до гланц. Гланцов пласт. Гланцово покритие.

О Гланцово мастило. Спец. Вид печатарско мастило, което придава гланц, лъскавина на отпечатаното. Сполучлив печат може да се постигне върху целофан, пергамент .. със специално за целта гъсто и бързо съхнещо покривно мастило. Гланцовите мастила са също подходящи. Ил. Рашков, ПТ, 176.

ГЛАНЦУВАМ, -аш, несв., прех. Рядко. Спец. Гланцирам, гланцувам се страд.

ГЛАНЦУВАНЕ ср. Рядко. Спец. Отгл. същ. от гланцувам и от гланцувам се; гланциране.

ГЛАРУС м. 1. Вид крайбрежна морска птица — сребриста чайка с дълга остра човка и с бели пера по долната част на тялото, а на гърба и крилата сиви. Lams argentalis. Гларуси прелитаха с крясък от гемиите към брега и обратно. А. Христофоров, А, 195. Сутрин се събуждах от кресливите гласове на гларусите, които нощуваха върху керемидения триъгълник. С. Северняк, В СД, 127. Като погледна гларуса в простора/как маха в утрото, криле разтворил,/../ си мисля тука, пред вълните сморни — / приличам аз на тая птица волна. В. Раковски, ППС, 33.

2. Прен. Жарг. Мъж, който обикаля морските курорти и плажове, за да търси развлечения с момичета. Непознатият този път беше клекнал до нея.. — Не ви ли е скучно сама? Видя лицето му набързо, през очилата — той едва ли забеляза нейния поглед. Беше най-обикновен гларус. Д. Цончев, ЧС, 148.

— От гр. yXdpoq 'чайка'.

ГЛАРУСОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е на гларус. Гларусово гнездо. Гларусово перо.

2. Присъщ, свойствен на гларус. — На добър час, татко! Чакаме те със здраве. Свива се коравото моряшко сърце. Острият гларусов поглед овлажнява. Б. Трайков, ВО, 7. Гларусов крясък.

ГЛАРУСЧЕ, мн. -та, ср. 1. Умал. от гларус; малък гларус.

2. Малкото на гларус. Градчето ми се усмихна със слънчевите си покриви, с пъстрите облекла на летовниците и тъжните писку-ни на гларусчетата, които само преди два-три месеца са чукали по вътрешната стена на черупката си. В. Априлов, Кн, 53.

ГЛАС, гласът, гласа, мн. гласове, след числ. гласа, м. 1. Звук, произвеждан от гласовите органи на човека и животните при говорене, викане, крясък и под., който се характеризира с височина, сила и специфичен за всеки субект тембър. Щом Белчо чуеше гласа на телчаря, излизаше из портите и се изпречваше на мегдана с очи, отправени към зеленото поле. Елин Пелин, Съч. П,

30. Той говореше ясно, със звучно извисяване и понижаване на гласа. Ст. Дичев, ЗС I,

280. Ключът скръцна,., и вратичката се открехна навън. — Тука ли си? — рече някой с престорен глас. И преди да дочака отговор, заповяда: — Хайде вън! Г. Карас-лавов, СИ, 170. Но сред тоя тревожен лай ясно се различаваха гласовете на постови-те кучета. Й. Йовков, Разк. П, 59. Чух гласа ти, славей сладкогласний, / между листи в кичести гори. П Р. Славейков, СК, 139.