6. Като същ. Глупав човек; гламавец, глам-чо, глупак, будала, ахмак. — Случайно дочух, че оня гламавият, ти е донесъл възнаграждение, задето си го просвещавал. Др. Асенов, И, 52. — Тия приказници за някаква любов ги разправяй на гламавите. Ив. Вазов, Съч. ХШ, 172.
ГЛАМАВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Разг. Пренебр. Глупак; гламчо, будала, ахмак. Обаче главно не чужденците, а нашенските гламавци са виновници за установяване на такива мнения. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 17. Щом някой, на когото е извършен побой .. не си отвърне .., считали го за гламавец. СбНУ ХХХШ, 9.
ГЛАМАВИЧКО. Разг. Пренебр. Нареч. от гламавичък; глупавичко, гламавко.
— От Ст. Младенов, български тълковен речник..., 1951.
ГЛАМАВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Пренебр. Умал. от гламав; глупавичък, глуповат. От това невинно събитие беше му останало името Куку Минъо, което показваше глупак такъв, какъвто си и действително беше този бачо Минъо — глупавичък, гламавичък. П. Р. Славейков, Избр. пр П, 23.
ГЛАМАВКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. Гламавичък.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛАМАВКО нареч. Разг. Пренебр. Гла-мавичко.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951
ГЛАМАВО. Разг. Пренебр. Нареч. от гламав; глупаво, като глупак. Въобрази си горкият този мъж, че люби гламаво жена си, на която той бе съвършено отвратителен и несносен. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 64.
ГЛАМАВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Разг. Пренебр. Гламавщина (в 1 и 2 знач.). Сринаха се вдън планини от трупове, изпариха се поточища от кърви — и всичко поради гламавостта на на някакъв „владетел“, който можеше и да владее туй-онуй, но не и себе си, не и разума си. Хр. Бръзицов, НЦ, 345.
ГЛАМАВЩИНА ж. Разг. Пренебр.
1. Само ед. Качество на гламав; гламавост, глупост, будалщина. Причината на тази не-хайност от страна на Български преглед към българската литература едва ли ще е друга освен гламавщината на неговите редактори. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 230.
2. Проява, постъпка на гламав; глупост, гламавост, будалщина. Никому не пада на ума, че за тия гламавщини и децата ще ни се смеят. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 218.
3. Обикн. мн. Глупави, неразумни думи, изрази; глупости. — Тоя шутник, мислеше си Кандов, като излезе на улицата, пак каза едно свястно нещо, при многото гламавщини. Ив. Вазов, СбНУ П, 111.
ГЛАМЕР м. Диал. Глупак; гламчо, гламавец, гламяк, гламник, гламко.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГЛАМКА ж. Диал. Пренебр. Гламава, глупава жена.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ГЛАМКО, -то, мн. -вци, м. Диал. Пренебр. Глупак; гламчо, гламавец, гламяк, гламник, гламер. — Да не мръдваш от място, извика той, или... — Бре гламко .. Аз ти говоря като на човек, а ти ми теглиш пищов! П. Р. Славейков, ЦПI (превод), 43.
ГЛАМНИК, мн. -ци, м. Диал. Пренебр. Глупак; гламчо, гламавец, гламко, гламяк, гламер. — Но ето ти плачеш! Гламнико! Когато ти казувам,.., че не можеш да бъдеш честит. П. Р. Славейков, ОЛ (превод),
90.
ГЛАМЧО, -то, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Глупак; гламавец, будала, ахмак. —Ах! От де е тоя брилянтен пръстен? — .. — Кой ти го даде? — .. — Гламчо, не видиш ли, че тоя е лъжлив камък? Ив. Вазов, Съч. XI, 135-136.
ГЛАМЯК, мн. -ци, м. Диал. Пренебр. Глупак; гламавец, гламчо, гламник, гламко, гламер. — Най-доброто е ( .. )да очистим оногози тамо, дето спи, и да офейкаме един час по-напред. — Туй не е чиста работа .. Какво ще ни каже главатарят? Ще ни каже, че сме гламяци. П. Р. Славейков, ЦП П (превод), 130.
ГЛАНЦ, гланцът, гланца, мн. няма, м.
1. Книж. Лъскавина, блясък на предмет, обикн. получена след обработване, намазване с нещо. Вълнените тъкани от по-остра прежда след изглаждане получават гланц откъм лицевата страна. Н. Афлатарлиева и др., ТДО, 49. Ценността на агнешките кожички [от каракулската порода] зависи от големината, завитостта, гланца .. на кожичката. Кр. Генчев и др., Ж, 71. // Разш. Естествен блясък под влияние на светлина. Остриганите циганчета гледаха с лъскавите си очи, без да разбират, но ако човек се взреше повече в гланца на очите им, щеше да види как там нещо искри, сякаш страхът пробягва през тях. И. Радичков, СР, 120. Водите на реката ставаха оловни, после сребристи, после над вълните минаваше тънък, бледорозов гланц. С. Северняк, ВСД, 192.
2. Спец. Гладък, лъскав пласт от боя или лак върху повърхността на метал, дърво и пр., който подобрява външния вид на предмета и го предпазва от атмосферни влияния. Шофьорът,.., бе повдигнал капака на мотора и лениво бъркаше вътре. Около него стояха няколко деца, надничаха с любопитството на дивачета и крадешком опип
