рени и гладясали, те едвам вървяха с подкованите и раззинали се чизми. Кр. Григоров,
H, 201. Гладясаха кравите, у сърце ме боднеше да ги гледам такива едни изпостели, слаби, само кожа и кокали. Кр. Григоров, Н, 50.
2. Прегладнявам. Дай по-скоро да ям, че съм гладясал.
ГЛАДЯСВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от гладясвам.
ГЛАЗИРАМ, -аш, несв. и св., прех. Спец. Покривам с глазура. Глазирам стомни. Глазирам кейка с шоколадова глазура. глазирам се страд. Теракотени или грънчарски изделия — правят се от цветна, добре смесена лекотопима глина .. Обикновено се глазират с оловна глеч .. или лесното-пими натриеви силикати. Н. Николов, М, 315.
— От нем. glasieren.
ГЛАЗИРАН, -а, -о, мн. -и. Спец. Прич. мин. страд. от глазирам като прил. Който е покрит с глазура (в 1 и 2 знач.). Външната страна на църковните стени била украсявана с редове от глазирана керамика във вид на четирилистник или кръг. Ист. X и XI кл, 94. За охлаждането трябва да се използуват глазирани, глинени или алуминиеви тави, но не и медни. М. Киров, ТК, 91. Глазирана торта.
ГЛАЗЙРАНЕ ср. Спец. Отгл. същ. от глазирам и от глазирам се. Украсяването на порцелановите предмети с рисунки се извършва преди или след глазирането. Хим. IX кл, 1965, 52. Глазиране на сладкиши.
ГЛАЗУРА ж. 1. Спец. Стъкловидна лъскава маса, с която се покрива повърхността на изделия от глина, порцелан и под., за да добият блясък, непропускливост, издържли-вост; глеч. За да добият блясък, порцелановите изделия се покриват с глазура. Тя има състав на порцелановата маса с прибавка на повече ортоклаз, който е лесно-топим. Хим. IX кл, 1965, 52. Флуоритът намира широко приложение: в стъкларската промишленост за производство на .. стъкло; в керамиката за получаване на емайли, и различни глазури. ВН, 1959, бр. 2571, 4. Керамична глазура. Оловна глазура. Цветна глазура.
2. Готв. Гъст захарен, шоколадов, маслен или друг слой, с който се покриват сладкиши или плодове за украса, вкус и за да се предпазят от изсъхване. Днес вече достатъ-чно на брой доброволци проявяват готовност да опитат комбинацията между сладко и горчиво в портокаловата торта с шоколадова глазура. П, 1991, бр. 18, 7.
— От нем. Glasur.
ГЛАЗУРЕН, -рна, -рно, мн. -рни.
I. Спец. Прил. от глазура. Глазурна каша. Глазурно покритие.
2. Който е гладък и блестящ като глазура.
ГЛАЗУРНО. Спец. Нареч. от глазурен. Изработените изделия от цветно стъкло може да са оцветени .. глазурно, т. е. само в тънък покривен слой. Н. Николов, М, 295. Имаше висока фигура, силно и умно лице. Би бил просто безукорен и несравним, ако не беше толкова непроницаем, почти стъклен погледът на глазурно сините му очи. Изглеждаше така съвършен, че наистина приличаше на изкуствено човешко творение. П. Вежинов, БГ, 129.
ГЛАЙД, глайдът, глайда, мн. глайдове, м. Езикозн. Преходен звук със специфичен начин на учленение, при което се извършва плавен преход на гласа към произнасяне на следващия звук; полугласна. Глайд в българския език е звукът й.
— Англ. glide 'плавен'.
ГЛАМА м. и ж. Пренебр. За гламав човек (мъж или жена); глупак (глупачка), будала.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ГЛАМАВ, -а, о, мн. -и, прил. Разг. Пренебр. 1. Който няма нормални умствени способности; малоумен. Гламав беше Цончо, малоумен от рождение, идиот. Ив. Вазов, Съч. vm, 121.
2. Който не мисли разумно и логично, не се досеща, не знае как трябва да постъпи; глупав, несъобразителен. По-рано,.. Пиронев, както и всички тесняци, смяташе, че българската буржоазия е глупава, объркана и кекава. Но след извършения преврат,., той започна да се бои от тези на пръв поглед ограничени и гламави хора. Г. Караславов, ОХ IV, 280. Той помоли поне да му каже за какво са го уволнили. Тогава началникът избухна: — А бе, ти ли си ахмак или мене на гламав искаш да правиш?... Твоите номера вече не могат да минават... Марш, и повече да не ме безпокоиш! Г. Караславов, Избр. съч. П, 216.
3. Който показва, изразява липса на правил-но, разумно мислене, при който отсъства съобразителност; глупав. Българските поети и писатели не са изгубили ума си,.., и те няма да се подчинят на гламави прищевки. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 135. Чунким те много разбират от гламавата турска политика, която ги докара до това положение. Г. Караславов, Избр. съч., X, 42.
4. Който е лишен от съдържание, от мисъл; глупав. По повод на една гламава книга върху Ботъова,.., аз посочих стихове от една френска песен. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 164.
5. За ситуация и под. — който е неловък, неудобен, неприятен за някого, излагащ някого; глупав. Аз просто се срамех.. Аз търсех средство да се разделим по-скоро, да спася и него, и себе си от нетърпимо глама-вото положение. Ив. Вазов, Съч. IX, 139.
