Ето че Косер зачува, / не си дружина продума: / '!Дружина вярна, сговорна, / на мен ми се глас занува, / гласът на мене познат е." Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 24. Силен глас. Слаб глас. Висок глас. Мъжки глас. Детски глас. II Със съгл. опред. Интонация, тон, с който се произнася звукът, произвеждан от гласовите органи. — Де! Хайде-де! — викна с висок и ободрителен глас Боне. Елин Пелин, Съч. I, 151. Портиерът след всеки пет минути удря звънеца и равнодушно, с един ленив глас съобщава направлението на тре-новете. Ал. Константинов, БГ, 4. Започна изпървом с наставнически глас и са разпалваше малко по малко. Ив. Богоров, КП,
1874, кн. 3, 11. Над люлка ми майка пяла / тъжна песен с жален глас. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 73. А от веригата хусар един / тогаз просъска гневно с глас пиян! Хр. Смирненски, Съч. I, 63. Нешколован женски глас поздрави пътниците, добре дошли на борда на самолета с командир Тодоров. М. Иванов, КБВ, 3-4.
2. Човек, който говори или пее. Веднага няколко гласа повториха името на баща ми. К. Величков, ПССъч. I, 36. Ах, тези песни и таз усмивка / кой глас ще ми викне, запее? Хр. Ботев, Съч. 1929, 9.
3. Муз. Звукът на гласовите органи на човека като средство и способност за пеене, за вокално изкуство. По онова време, когато аз бях ученик, ловченский епископ беше един млад, левент и хубавец владика, по име Мелетий. Той имаше и хубав глас, което го караше често да пее в черква. П. Р. Славейков, БП I, ХХШ — XXIV. Като майка си бе и сладкодумна. /../А каква беше пък песнопойка и какъв чуден глас имаше! Т. Влайков, Съч. I, 1941, 10. Любенов: Аз сам мисля, че докторът не е твърде музикален, няма глас... Кокичков: Мече като коте. Й. Йовков, М, 19. Женски певчески гласове. Мъжки певчески гласове. Басов глас. Изгубих хубавия си глас.
4. Разг. Мелодия. Дълго време той работи над това поетическо произведение и когато свърши песента, измисли й и глас и ни научи да я пеем. Ив. Вазов, Съч. X, 156. Песента беше много тъжна и по думи, и по глас. Д. Талев, ПК, 211. Пеят момичетата и равномерно, според гласа на песента, вдигат и слагат ръцете си. Т. Влайков, Пр I,
55. Отец Игнатий дълго време мрънка това. Еднакво, еднообразно и все на един и същи глас. Елин Пелин, Съч. П, 85. // Муз. С числ. или количествено местоим. Една от няколко мелодии в музикално произведение или една от няколко партии при хорово пеене. Певците се колебаят, суетят се. След малко се разнася на два гласа „Кавал свири на поляна, на поляна край горица.“ К. Калчев, ПИЖ, 48. Скоро поручик Манев намери и на Бандерата работа —.. Отначало Бан-дерата енергично се възпротиви — не знаел как се прави хор на три гласа, но после също така бързо се съгласи да опита хор на един глас. П. Вежинов, ВР, 222. В пеянието между показаните осем гласове ся употреб-ляват още пят други. Н. Геров, ИФ, 201. Запой ми, Стано, запой ми, / на дванайесе гласове. Нар. пес., СбНУ ХХП-ХХ1П, 31. Пея първи глас в хора.
5. Разш. Специфичен мелодичен звук или монотонен шум, произвеждан от музикален инструмент, звънец и под; звук. Около нея кротко пасеше пръснато стадо овци и мекият глас на звънците успокоително трептеше в здрача. Елин Пелин, Съч. П, 56. Бате Коле седеше до коляното на кавалджия-та и свиреше с уста, пригласяше на кавала. Тънката свирня се сливаше с гръдния глас на кавала и дюкянът кънтеше. К. Петка-нов, СВ, 83. Дъждът валеше все тъй неспирно. Водата бълбукаше във водосточните тръби със стотици гласове и се разливаше по плочниците. Ем. Станев, ИК Ш, 13. Гласът на клепало разнася се тайно / по тъмни долове, из гъсти гори. Ив. Вазов, Съч. ХХУШ, 118.// Специфичен звук, произвеждан от нещо. Като опитен войник той познаваше снарядите по гласа. Л. Стоянов, X, 27.
6. Прен. С несъгл. опред. Проява, въздействие на някакво вътрешно чувство (обикн. съвест, инстинкт, убеждение и под.). Много тежко впечатление ми оставиха дългите статии, в които се чува отчаян вик на че-ловек, който иска да заглуши гласа на съвестта. Ал. Константинов, Съч. I, 32. Той бил готов да извика от страх, да се предаде на разбойниците и да моли за пощада, но гласът на разума го карал да мълчи. М. Марчевски, ТС, 108. Не съм суеверен, не вярвам в духове, но може би това беше гласът на инстинкта, който никога не лъже. Л. Стоянов, X, 47. Един друг глас се обаждаше в него — гласът на унижената гордост и на самолюбието. Ив. Вазов, Съч. VI, 42.
II Прен. Поет. Мисъл, която се появява у някого обикн. като чужда, внушена, изречена от някой друг. Вървя, а таен глас трепти: / — Какви цветя, какви съзвучия. Н. Лилиев, с, 1932, 14. Аз плахо превих колена премалнели, / помислих, че някакъв глас ще вещае / незнаен завет из незнайни скрижа-ли. Д. Дебелянов, С, 1946, 138. Щом отминах няколко крачки, в сърцето ми пламна люта завист и някакъв вътрешен глас ми подшушна: „Защо ли тоя дервиш ми заграби половината съкровища, когато се е отказал от всички земни блага и при това е господар на омагьосания палат, отдето винаги може да си вземе каквито иска богатства?“ Св. Минков, ПШ, 45.
7. Прен. Публично изразено мнение, убеждение, желание по повод на някакъв важен за обществото въпрос. Народното въодушевление заглушаваше всички трезви гласове, всички съвети на умереност. Ив. Вазов, Съч. XXV, 68. Трябва да забележим, че
