Page:RBE Tom3.djvu/41

от лъвовете, държеше се за гривата му и ревеше с простуден пресипнал глас. А. Ка-

алийчев, НЧ, 45.

. Само ед. Разг. Пренебр. Глупав, тъп човек. — Кофа донесъл!.. И тридесет години да плаваш, все ще си бъдеш галош! Н. Антонов, ВОМ, 15.

О Тъп като галош. Разг. Пренебр. Много тъп, глупав. — Кутиите [цигари] обаче са на татко им. Той има много, защото ходи в чужбина. Татко казва, че е тъп като галош, но мама казва, че много си е добър човека. Тарас, Ст, 1963, бр. 903, 1. — Е, умен съм, макар хората да казват понякога за някой глупак, че бил тъп като галош. Ив. Остриков, ОП, 22.

— Фр. galoche през рус. галоша. — Друга (остар.) форма: кал ош. — В-к Гайда, 12. IV. 1864.

ГАЛОШКИ мн., ед. (рядко) галошка ж. Умал. от галоши. Влезе височко девойче с мокра червена забрадка, .., с открито румено лице, в басмена рокля със сини цветчета и галошки, обути на босо. Б. Несторов, СР, 215. Кюрсия ситнеше с мъничките си галошки след тях. Л. Александрова, ИЕЩ, 92.

ГАЛОШЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от галош; галошка. Параскева изула малкото си спретнато галошче и обула спортната обувка. И. Попов, БНО, 109.

ГАЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до гали¹ и до Галия. Навъсен седеше Аларих между галските вожди. Н. Райнов, ВДБ, 46. В мъглявите полета на Фландрия, из хълмистите равнини на Нормандия, те [катедралите] извезват със своите бели стрели образа на галската земя. К. Константинов, ПЗ, 146. В боя при Сентинум [у Етрурия] галските конници и колесници с коси разпространили ужас и погибел между римляните. ВИ, 48. Една голяма галска войска премина в Италия. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 357.

О Галски петел. Герб на Френската република от 1789 г.

ГАЛУБЕ, мн. -та, ср. Муз. Музикален духов инструмент, вид права флейта, разпространена в Прованс (Франция).

— Фр. galoubet.

ГАЛУЗНИК, мн. -ци, м. Диал. Нагръдник. Тук [на разходка] е черният, мустакат акцизен, секретарят на общината — мършав момък с галузник и сламена шапка. К. Константинов, ПЗ, 85. Държанието му смути господата, загриза ги завист от неговата елегантност и всеки от тях си спомни, че макар да носи бомбе, .., под галузника има риза от домашно платно и веднъж в месеца ходи в башхамам. Ем. Станев, ТЦ, 7. Тати не се върна. Аз го виждах такъв голям, с бял галузник, черни дрехи. Н. Кара-лиева, ЯЧ, 10-12.

— От рус. галстук. — Друга форма: ^лосник.

ГАЛУН¹ м. Диал. Гарван. Враните и га-луните, едри гарвани, не останаха назад: хванаха и те да се обаждат от високите върби и тополи. Ц. Гинчев, ГК, 250. Над Йована се виеха/четири черни галуне. /Йо-ван галуне говори: / „Вите са, вите, галуне, / доде ми душа излезе, / па са тогава спуснете, /бело са месо наяжте.“ Нар. пес., СбНУ Х1ЛУ, 325.

ГАЛУН² м. Остар. Галон². Тая бляскава униформа, белият калпак, зелените га-луни —.. — заедно с дългата посребрена сабя, го поставяха в очите на бялградчани по-високо от техните собствени полковници и генерали. Ст. Дичев, ЗС I, 196. Пред писалището седеше друг офицер, а до него, облакътен на масата, седеше някакъв полицейски началник с лъскави като сребро копчета и бели галуни с големи пискюли. X. Русев, ПС, 76. Пред стражарите и цивилните на чер кон се перчеше полицейският пристав и святкаше със сребърните галуни по гърдите си. Ем. Станев, ИК ГП и IV, 404.

— Рус. галун.

ГАЛУНЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Който е обшит, украсен с галун; галониран. Четниците едва дочакаха вечерта. Облечени в сиви, галунести униформи, .., те нарамиха пушките си и развълнувани се качиха в гемията. Ст. Дичев, ЗС П, 18.

ГАЛУНИЦА ж. Диал. Женската на галун¹, гарван. Сиви галуни кумове, / а галу-ници кумици. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ I, 209.

ГАЛУНКА ж. Диал. Гарга, чавка; гали-ца. По небе фъркат галици, / галици, черни галунки, / Янка галици думаше. Нар. пес., СбВСт, 710. „Галички, черни галунки, / като високо фъркате и нашироко гледате, / знайте ли, познавате ли /мойта нийде прилика, / мойта прилика Стояна?“ Нар. пес., СбНУ ХХуП, 211.

ГАЛФОН м. Разг. Глупав, тъп, невъз-приемчив човек; глупак, тъпак. Само за думата глупав ние имаме толкова още разнообразни термини: .., хапльо, Михал, гал-фон. Ив. Вазов, Съч. IX, 114. — Да излезе на урок галфон № 23-и! Нещастният номер

23, за когото се отнася комплиментът, пребледнее, надигне се, заклати се като отровен и цял разтреперан, застане до черната дъска. Чудомир, Избр. пр, 200. Бай Кольо омекна. По-добре беше да не настоява. Току-виж тоя галфон предупредил носачите. П. Спасов, ХлХ, 258.

— Вер. от ит. gaglioffone.

ГАЛФОНИН, мн. галфони, м. Просто-нар. Галфон. — Мирчо, чина, за наш Петка съм дошла, чедо, за нашия галфонин, припява една жена. Чудомир, Избр. пр, 274-275.

ГАЛЬОВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил.

1. Който е нежен и ласкав в отношенията си към другите. Аз много обичах баба Галуна,