защото тя беше приказлива и гальовна. А. Гуляшки, ЗР, 48. Еснафският дом с дълбоко привързаните един към друг съпрузи, с домашното огнище, в което майката-све-тица простираше грижовно крило над съпруг, деца и старци, с добродушно усмихнатия дядо, с гальовната баба; .. — този бащин дом е обвит с оная романтика, която струи от Дебеляновите стихове. Ив. Хаджийски, БДНН, 10.
2. Който изразява нежно и ласкаво отношение, топлота; гален. Геракът говореше меко и укорите му бяха нежни, топли и гальовни. Елин Пелин, Съч. Ш, 53. Вечер тя казваше нежно: „Душичке, спи ли ти се?“ Ду-шичке... Мила... Това бяха майчини думи, думи бузкрайно гальовни и грижовни. П. Стъпов, ГСВ, 132. Гласът й бе тих и гальовен, но на лицето й не трепна усмивка, като че не говореше, а само мислеше онова, което му каза. О. Василев, ЖБ, 126. Жена ми го стрелва с един топъл гальовен поглед на доверие и нежност: — Николай... Синът ми не бърза да се отзове. Др. Асенов, СВ, 102. • Обр. Един океан от лъчи падаше от небето. Лъчи топли, нежни, гальовни. Ив. Вазов, Съч. XI, 87. Двете големи и рошави кучета, .. — унасяни от гальовните звуци на кавала, приятно дремят. Т. Влай-ков, Съч. I, 1925, 2.
3. Който обича да се гали, да се умилква. Съвсем противоположно на суровия Бара беше третото куче — една черна хрътка, игрива, гальовна, угодлива. Ив. Вазов, Съч. XV, 126. От съжаление към това лениво, но много гальовно животно с черен лъскав косъм, .. Филип Славков биеше врабчетата. К. Калчев, СТ, 53. Гальовно дете.
ГАЛЬОВНИК, мн. -ци, м. Нар.-поет. Любим човек; изгора, либе. — Защо плачеш? Гальовника си ли чакаше тази вечер? П. Тодоров, Събр. пр П, 285.
ГАЛЬОВНИЦА ж. Нар.-поет. Любима жена; изгора, либе.
ГАЛЬОВНИЧКА ж. Нар.-поет. Умал. от гальовница. Село, село пусто останало, / га си нямам в село гальовничка. / Една имах и тя се ожени, / мен повика кум да я венчавам... Вл. Полянов, БВП, 31. Очи, очи пусти останали, / га си нямам в село гальовничка, / една имах и тя се заглави. Нар. пес., Т. Панчев, РБЯд, 69.
ГАЛЬОВНО нареч. 1. С нежност, с лас-кавост, с топлота; нежно, ласкаво, галено. Майката престана да преде и някак гальов-но загледа сина си. Сп. Кралевски, ВО, 120. Когато дигаше тежкия бъкел и пиеше ненаситно и жадно, тя гледаше гальовно зачервеното му лице и шепнеше: — Божичко, такъв момък да се падне на Кина, та и аз сполай да кажа! Г. Караславов, СИ, 90. — Люлин, марш оттук! — смъмри го [кучето] гальовно стопанката. Й. Попов, РП, 12.
• Обр. Чардаците мълчат в дълбоката си сянка и в дълбоката нощна тишина, при-спивани гальовно от сладкия ромол на чучурите. Ив. Вазов, Съч. XVII, 59.
2. С галене, с умилкване. Котката подигна глава сетне измрънка тихо, изви грацио-зно отслабналия си врат и потърка гальо-вно глава върху възглавницата. Д. Талев, ЖС, 368-369.
ГАЛЬОВНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество или проява на гальовен; нежност. Той не проявяваше външно особена гальов-ност към нас, но ние чувствувахме неговата обич и нежност. Т. Влайков, СбЦГМГ, 323. Тя някак радваше с неподправеното си добродушие, с доверчивостта и гальов-ността си. П. Славински, ПЩ, 277. Българският език като всички славянски езици има голям брой наставки, с които се изразяват различни степени на умалителност и гальовност. Л. Андрейчин и др., БГ, 67. И със същата гальовност и молба в гласа си, който пазеше само за Еньо, заговори: — Чак пък толкова да бързаш! Постой още, постой! П. Стъпов, ЖСН, 196.
ГАЛЬОТА ж. Товарна двуколка с високи колелета. По паважа тракаше с железните си шини гальота. П. Вежинов, ДБ, 205. Къньо излезе късметлия — наеха го да мери гальотите с въглища на сточната гара. А. Гуляшки, Л, 485. В двора стояха няколко гальоти, дошли да товарят готовия шперплат. М. Грубешлиева, ПИУ, 18. Сметта се събираше нередовно от домовете във високи гальоти, впрегнати с по един едър кон. Когато тези коли минаваха по улицата, всичко наоколо се тресеше. П. Мирчев, СЗ, 33.
— Ит. galiota.
ГАЛЬОТАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. и.
Прил. от гальотаджия.
ГАЛЬОТАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Човек, който кара гальота. Освен мухи в двора живееха гальотаджии, хамали, имаше разпрегнати талиги, купища чували, някакви дъски и разни парцали. К, 1927, бр. 110, 2.
ГАЛЬОТКА ж. Умал. от гальота.
ГАЛЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех.
1. Нежно, ласкаво гладя с ръка; милвам. Матеев дълго стоя наведен пред креватче-то на Любчо, гали, целува милото си дете и сетне пак тихичко, на пръсти си излезе. Д. Калфов, Избр. разк., 341. Детето не вярва, а се засрамва и навежда глава. Жената протяга ръка и го гали по косата. С. Се-верняк, ИРЕ, 141. Всеки ден тя тимареше воловете и кравата, галеше мъничкото теленце като дете. Г. Караславов, ОХ I, 394. Да можех, майко, с колко нежност / целувала те бих сега, / бих галила косите снежни, / очите — / с тихата тъга. В. Андреев, ППес, 82. И ето в мрак на камъка седи той все така / унесен в сивите печали, / и все тъй бавно, кротко с ласкава ръка / при
