клекналото куче гали. Хр. Смирненски, Съч. I, 35. • Обр. Аз поздравлявам двата върха, мои някогашни познайници, дето балканските лъхове са галили лицето ми и вливали свежестта си в гърдите ми... Ив. Вазов, Съч. ХУП, 9. Бледата спокойна нощ добродушно лежеше над океана, лекият, свеж нощен вятър галеше сънените лица на моряците. Е. Кузманов, ЧДБ, 84. Виждам се во родний кът, /родна реч слухът ми гали, / свой отново ме зоват, / свой които са ме звали. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 59. Над върхове извива рог луната. / Звездите като влюбени очи искрят, / като целувка гали тишината. Н. Ракитин, П, 84.
2. Прен. Пазя, тая грижливо нещо съкровено в душата си (блян, мечта, надежда и др.); лелея, милвам. Възможно беше и да се разсеят облаците — тука атмосферата е тъй променлива — и ние да погледаме над-лъж и нашир от най-високия връх на България. Тая сладка надежда всеки галеше в душата си... Ив. Вазов, Съч. XV, 136. Мисли мои, мисли мои, /.. / що ли съм ви толкоз галил, мили мои рожби, / и защо ви аз отгледах / в скърби и несгоди. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 236.
3. Диал. Изпълнявам желанията и прищевките на някого; глезя. Гали дядо Цено Радка днес, гали я утре: днес едно по кефа на Радка, утре — друго, докато Радка стана, боже опази, галена, та прегалена! М. Георгиев, Избр. разк., 49-50. Трябва да пофаля Търговския хотел. Тук беше чистичко, а слугата Иван не знаеше как да ни угоди, той ни просто галеше, додето гостувахме тук, с предупредителните си грижи. Ив. Вазов, Съч. XVII, 146. Я да е изпечена и тя като друга челяд, та да видиш сега, макар и така, как ще върти мотиката наред с другите .. Ами тя — останала сурава, разгалила я майка й, па види сега, че и ти я галиш и увисва се — уж й мъчно, уж й тежко и не знам що. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 261.
4. Диал. Обичам, любя; милвам, галям.
— Мари Тодоро, Тодоро, / не найдеа ли са, Тодоро, / във Чеатак село да галиш, / ами загали, Тодоро, / хаджи Дамеановону копеа-леа, / от Хаскоскана касабоа? Нар. пес., СбНУ XIV, 38. Глави .. ме, мамо, жени ме, / доде съм младо зелено, / доде ме галят момите. Нар. пес., Ст. Младенов, БТР I, 414. галя се I. Страд. от галя. Е пак Иван хи думаше: — Златко ле, Михаличина, / .., / мъчно се ткаят платната, /.., /лесно се галят момците! Нар. пес., СбНУ X, 29. II. Взаим. от галя в 1 и 4 знач. Тяхна работа. Мома ли момък ще залъже , момък ли мома — млади са затуй: да се галят, да се лъжат. П. Тодоров, Събр. пр П, 113. Воля ти давам, девойко, / де кого видиш да галиш, / сал мене да не забаряш, / че сме са мночко галили, / пък нема да са зьомиме / от тия пусти душмани... Л. Александрова, ИЕЩ, 358.
ГАЛЯ СЕ несв., непрех. Нежно и ласкаво се докосвам, допирам до някого; умилквам се, милвам се. Боян се подчини и веднага седна. Загледа разсеяно портретите по стената, .., докато брат му се галеше около Катя. М. Грубешлиева, ПИУ, 157. Едно голямо бяло куче се втурна насреща му, лавна, позна го и спря. Прегради му пътя, завъртя опашката си радостно и почна да се гали. А. Каралийчев, ЛС, 12. Сега кучето подскачаше, галеше се в краката й, а когато наближиха черквата, изтича и се спря да я дочака. М. Смилова, ДСВ, 104. Той укротя-ваше змиите със свирката си и те пълзяха и се галеха по ръцете му и по шията му. Елин Пелин, Съч. IV, 85. Като се понапасе-ше, сърната започваше да играе с малкото .. То се умилкваше, галеше се глезено. В. Андреев, ПР, 148.
ГАЛЯМ, -яш, несв., прех. Диал. Обичам, любя; галя. Не стига че ти изпиха и излапа-ха парите... За отплата жена ти намериха... — Какво мешаш хората, бобайко? — отговори Ариф и отметна косите си назад. — Сам си галям Емине. Б. Несторов, АР, 142. галям се страд. и взаим. — Галяте ли се със Захаринка? — запита Садък, когато кривнаха по пътеката край дерето. — Е, па да! — горделиво отговори Медко. X. Русев, ПЗ, 138.
ГАЛЯНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от галям и от галям се. Жената пее арията на Силва и хората не разбират нищо. Мъжете не откъсват очи от голата шия и ръцете й .. Напевът не е като техните бавни песни за мъки и галяне, а думите са наредени някак чудновато. С. Северняк, ИРЕ, 139.
ГАМ обикн. ед., м. Рядко. Силен безреден шум от гласове; врява, глъчка. Наоколо ечеше оглушителен шум и врява. Всички викаха, всички поръчваха и посред общия гам току се чуваше едно име — Киро, Киро, Киро. Г. Райчев, ЗК, 36. В ходника настъпи мълчание. Повиканите се запровираха между навалата. Вратата се затвори след тях и отново се поде предишният гам. Ст. Чи-лингиров, РК, 290. По всички краища на града е шум и гам: / отпред се стича в но-воосветений храм / сган повилняла, роби дрипави и бледни. К. Христов, Кр, 7.
— Рус. гам.
ГАМА1 ж. 1. Муз. Възходящ или низходящ последователен ред на тоновете на даден лад в границите на една октава. От хладните полутъмни стаички се чуваше как тропат и несигурно поддържат такта краката на цигуларите, по сто пъти назад и напред изсвирваха гамата и накрая .. сит-но като на гъдулка скрибучеха ръченици и хора. Ем. Станев, ИК I и П, 43. Дигаха ме и по пеене .. Въртя ме цял половин час. Че гами, че упражнения, че песнички. В. Бончева, АП, 103. Кукуриганията се редуваха, до
